8 Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр.София, 06 юни 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 484/2016 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Г. Г. и К. Ц., подадена чрез техния защитник срещу решение №8 от 18.03.2016г. на Военно-апелативен съд, обявено по внохд №33/2015г. Депозираната жалба обективира недоволство от визирания съдебен акт, поради налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. С бланкетно поднесени доводи за несъответност на приетата фактология на приобщените по делото доказателства, съпроводени със собствена интерпретация на относими към повдигнатото обвинение обстоятелства, очертаващи недоказаност на престъпното деяние и неговото авторство, се обосновават допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на контролираната въззивна инстанция, с последваща декларация за липса на мотиви в атакувания съдебен акт. Аргументира се обективна и субективна несъставомерност на поведението на Г. Г. и К. Ц., поради съмнения в идентичността на предмета на инкриминираното посегателство, изведени от съдържанието на протокола за доброволно предаване от 12.03.2014г. и от свидетелските показания на полицейските служители Б. С. и Х. Х., сочещи на тъмно на цвят „дизелово гориво”, в намерените в ползваната от К. Ц. кола /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] туби; и с оглед отсъствието на установена при извършените ревизии и измервания във военно формирование /номер/ - [населено място], липса на 337,150 литра гориво за реактивни двигатели JET A-1, на стойност 839,50 лева, за което е повдигнато обвинение от прокурора срещу подсъдимите лица. Декларира се и явна несправедливост на наложените наказания. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на въззивното решение и оправдаване на Г. Г. и К. Ц., в рамките на събрания доказателствен материал. В открито заседание на 02.06.2016г. подсъдимите лица се явяват лично, като заявяват нежелание за участие на упълномощения от тях адвокат и поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №51 от 16.09.2015г., по нохд №51/2015г., Софийски военен съд е признал Г. Ю. Г. и К. Б. Ц. за виновни в това, че на 12.03.2014 година, от гаражна клетка №1, находяща се в парковата територия на военно формирование /номер/ - [населено място], в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство /лек автомобил /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] / отнели чужди движими вещи - 337,150 литра гориво за реактивни двигатели JET А-1, на стойност 839,50 лева, собственост на посоченото военно поделение, от владението на материално-отговорното лице на авиационен склад ГСМ страшина Х. Т. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК им е наложил наказания по ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на проверка по внохд №33/2015г., финализирала с въззивно решение №8 от 18.03.2016г. на Военно-апелативния съд, с което същият е потвърден изцяло. Касационната жалба на подсъдимите лица е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при изграждане на вътрешното убеждение на съда относно значимите за обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК фактически положения, предпоставили реализиране на наказателната отговорност на Г. Г. и К. Ц.. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимите лица и на свидетелите И. К., Б. С., Х. Х., Р. Ц., А. А., Х. Х., П. К., С. Н., Л. Г., П. М., Н. П., В. Х., П. Г., Д. Ф., С. Н., И. Д., Х. И., Б. Н., И. Б. и Т. М. в хода на проведеното разследване; чрез представената писмена документация /протокол за доброволно предаване от 12.03.2014г.(л.82 от т.І на д.п.№84-РП/2014г.), констативен протокол и албум за посетено местопризшествие (л.91-л.96 от т.І на д.п.№84-РП/2014г.), протокол за вземане на проби от гориво-смазочни материали от 18.03.2014г. (л.87-л.90 от т.І на д.п.№84-РП/2014г.), протоколи за оглед на местопроизшествие от 31.07.2014г. и 05.12.2014г. ведно с албуми (л.46-л.71 от т.ІІ на д.п.№84-РП/2014г.), протокол за оглед на веществени доказателства (л.63-л.66 от т.ІІІ на д.п.№84-РП/2014г.), протокол за одобряване на естествени загуби /фири/ и на липси за сметка на военното формирование №97/18.03.2014г. (л.75 от т.ІІІ на д.п.№84-РП/2014г.), справка от [фирма] (л.88-л.109 от т.ІІІ на д.п.№84-РП/2014г.) ; чрез приложените веществени доказателства /тринадесет броя туби с авиационно гориво/; и чрез изготвените съдебни физико-химическа и оценителна експертиза (л.3-л.61, л.69-л.70 от т.ІІІ на д.п.№84-РП/2014г.), обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Интерпретацията на съдържимите се във визираните гласни и писмени доказателствени източници, и експертни заключения фактически данни, безспорно установява приетата от решаващия орган конкретика, сочеща на извършена от Г. Г. и К. Ц. на 12.03.2014 година кражба на 337,150 литра гориво за реактивни двигатели JET А-1, на стойност 839,50 лева, от военно формирование /номер/- /населено място/. Разпитаните полицаи Б. С. и Х. Х. категорично доказват, че при осъществената в ранните часове на инкриминираната дата /около 03.10 часа/, в [населено място] полицейска проверка, на управляващите с превишена скорост водачи на моторните превозни средства л.а. /марка/, с ДК [рег.номер на МПС] и л.а. /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] , на задната седалка и в багажното отделение на ползваната от К. Ц. кола, са открити 13 /тринадесет/ туби, пълни с течност с мирис на петролни продукти, за които подсъдимите лица /на кадрова служба във военно формирование /номер/ - [населено място]/ първоначално обяснили, че са закупили от бензиностанция „Л.”, а впоследствие лансирали версията за сделка с шофьор на ТИР, дал им горивото през нощта, вблизост до [населено място]. Коментираните свидетелски показания кореспондират с фактическите данни и научни мнения на вещото лице С. Р., приобщени чрез писмената документация /справка от [фирма], протокол за доброволно предаване и протокол за оглед на веществени доказателства/, и назначената физико-химическа експертиза, очертаващи местонахождение на Г. Г. и К. Ц. в [населено място], на 12.03.2014г., за времето от 02:19:55ч. до 02:42:55ч., чрез проведените помежду им разговори с мобилни телефони; и надлежно предоставяне на процесните пластмасови съдове, с количествена съвместимост на течност от 337,150 литра от подсъдимите, с последващо експертно изследване на иззетите от тях проби, представляващи гориво за реактивни двигатели JET А-1, предназначено за дозвукови и свръхзвукови двигатели, което се употребява за авиационната техника в българската армия и гражданските авиационни фирми, и не се предлага свободно в търговската мрежа. Допълващи значимите за обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.20 от НК обстоятелства е и установената, чрез гласните и писмени доказателства по делото фактология за налични дупки под панела на оградата на военно поделение /номер/ - [населено място] и на тухлената стена на находящата се в авто-парковата му територия гаражна клетка №1, където бил паркиран „МАЗ.” автозареждач с №/рег.№ на МПС/, през чийто утайник е източено инкриминирания керосин; и за механизма, по който били създавани излишъци от гориво, с акцент на заявеното от капитан А. А., заемащ длъжност „Началник сенкция ГСМ” към инкриминирания период. В обсега на доказателствената маса, с юридически усет и проявен професионализъм са обсъдени и твърденията на Р. Ц. - оперативен работник във „Военна полиция”, [населено място], пред който Г. Г. и К. Ц. направили извънпроцесуални самопризнания за извършената кражба, непосредствено след задържането им. Процесуалната стойност на инкорпорираните чрез разказа на този свидетел данни, ги определят като производни по характер доказателства, доколкото те не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното деяние и участващите в него лица, а възпроизвеждат съобщена от подсъдимите информация за подготовката на престъплението, за начина на осъществяването му и за причинените вредоносни последици. Естеството на производните доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника на преки първични доказателства /смърт или невменяемост на лицето, непосредствено възприело значимите събития и действия/; обективна невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и процесуалната им негодност /свидетелят-очевидец не може да бъде намерен, за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно приобщаване на депозираните в предходната фаза на процеса обяснения и показания към доказателствата/. Конкретиката в настоящия казус индицира на приложение на една от хипотезите - използване на показанията на разпитаното лице за проверка на описаните косвени първични доказателства, които при съпоставяне с основния факт, опосредено сочат на обстоятелства, отнасящи се към престъпното посегателство и съпричастността на Г. и Ц. към него. Съвкупността от очертаните по делото косвени и производни фактически данни напълно удовлетворяват предявените от процесуалния закон императивни изисквания, предпоставящи възможността да послужат като доказателствена опора за постановяване на осъдителна присъда. Те образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че анализирани в корелация и ценени във взаимовръзка с експертните заключения съставляват хармонично цяло, даващо основание за разкриване на обективната истина за инкриминираното деяние - кражба и за формиране на безспорен извод, че подсъдимите лица са извършители на престъплението. В контекста на изложеното несъстоятелни са бланкетно релевираните оплаквания в жалбата за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на решаващия орган, довели до реализиране на наказателната отговорност на Г. Г. и К. Ц., при необезпеченост на обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. В разисквания смисъл развитите съображения от защитника на подсъдимите лица, обективиращи несъгласие с описаната в атакуваните присъда и решение фактология, несъответна на доказателствения материал по наказателното дело, индицират на необоснованост, която е неотносима към очертаните в чл.348 и чл.354 от НПК касационни основания и правомощия. В предоставената на настоящата инстанция компетентност не е предвидена възможност да проверява обосноваността на съдебния акт, чрез подмяна на вътрешното убеждение на въззивния състав по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като тя се произнася в пределите на установените от него фактически положения, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения в реализираната доказателствена дейност. В посочената категория са игнорирането и необсъждането на доказателствени материали; тяхното изопачаване /извеждане на факти от доказателства, които не се съдържат в съответните визирани доказателствени средства/; позоваване на такива, които не се намират към делото или не са събрани и проверени по надлежния ред; пренебрегване на законите на обективната логика на изследваните данни и събития, във връзка с очертаното в особената наказателноправна норма инкриминирано престъпление, при оценката на доказателствената съвкупност; липса на словно отразена мотивация, препятстваща неговия инстанционен контрол; каквито обстоятелства не се релевират и не са налице в разглеждания казус. Последица от предвидената в процесуалния кодекс забрана за установяване на нови фактически положения, са ограниченията Върховният касационен съд да приема за достоверни такива доказателствени материали, които инстанциите са признали за съмнителни или лъжливи, както и обратното /за неправдоподобни такива, кредитирани като истинни/; да признае за установен факт, неустановен от въззивната инстанция или да отхвърли установен от нея такъв; да пререшава делото по същество, макар и съдебното следствие да е било извършено обективно, всестранно и пълно; да предрешава въпроса за доказаността на обвинението при повторното разглеждане на делото; в каквато насока са исканията в подадената жалба. Неоснователни са и деклариративно поднесените доводи за немотивираност на атакувания съдебен акт. В пределите на установения от правната уредба на чл.313-чл.340 от НПК нормативен регламент, въззивният състав е възприел изцяло описаната от Софийски военен съд фактология, отчел е процесуалните усилия на първата инстанция при доказателствената интерпретация и извел заключение за законосъобразност на правните изводи за виновно извършване на инкриминираното деяние, неговото авторство и престъпна съставомерност, обективирайки в обстоятелствената част на решението своята воля, словното отражение на която не очертава непълнота, тангираща с липса на мотиви. При съблюдаване на правните предписания на чл.339 от НПК и в съответствие с поставената във въззивните протест и жалба проблематика, Военно-апелативният съд изчерпателно и с нужната яснота е обсъдил възраженията на процесуалните страни и дал отговор на въпросите, свързани с доказаността на повдигнатото от прокурора обвинение, и с произтичащите от това санкционни последици за Г. Г. и К. Ц.. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Г. Г. и К. Ц. се субсумира от особената норма на чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК . Действията на подсъдимите лица на 12.03.2014 година, изразили се в отнемане на чужди движими вещи - 337,150 литра гориво за реактивни двигатели JET А-1, на стойност 839,50 лева от гаражна клетка №1, находяща се в парковата територия на военно формирование /номер/ - [населено място], при условията на съучастие и чрез използване на моторно превозно средство /лек автомобил /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] /, без съгласието на упражняващото владение над тях материално-отговорно лице, при форма на вина - пряк умисъл и с намерение противозаконно своене, обективно и субективно консумират престъпния състав на неправомерния акт Предявената в касационната жалба претенция за оправдаване на подсъдимите Г. и Ц., аргументирана с изведени от протокола за доброволно предаване от 12.03.2014г. и от свидетелските показания на полицаите Б. С. и Х. Х. съмнения за идентичността на предмета на инкриминираното посегателство против собствеността; и с констатираното отсъствие на доказана, при извършените ревизии и измервания във военно формирование /номер/ - [населено място], липса на гориво за реактивни двигатели, не се подкрепя от събраните и приобщени по наказателното дело доказателства, и противоречи на буквата и духа на действащата правна уредба, и на съдебната практика по приложението й. Видно от депозираното от посочените свидетели, при разпита им на 21.05.2015 година, в хода на проведеното следствие, по нохд №51/2015г., по описа на Софийски военен съд, течността в намерените в багажника на колата на К. Ц. туби, е „безцветна”, „прозрачна”, което е установено и при последващото експертно изследване на надлежно иззетите от тях проби. Що се отнася до отразеното от Б. С. в писмения документ от 12.03.2014г., че пластмасовите съдове съдържали „дизелово гориво”, то обективира направените от подсъдимите лица волеизявления, достоверността на които полицейският служител не е оторизиран да преценява и корегира. Престъпна несъставомерност на инкриминираната дейност не предпоставя и твърдяната неустановеност на липси на гориво за реактивни двигатели в процесното поделение, при извършената след кражбата проверка. В обсега на конкретика по делото са очертани фактически данни за съществуващи излишъци от процесния керосин във военно формирование /номер/ - [населено място] и за изградени механизми, създаващи същите. Наличието на излишъци при горивата, съхранявани в цистерни е в рамките на нормалния технологичен процес, доколкото е обективно невъзможно цистерната да бъде източвана докрай /конкретна причина при отчитането на такива материални ценности да бъдат предвиждани така наречените фири/. В настоящия казус е доказано и обстоятелството, че при проверката след кражбата в поделението е констатирано, че автогоривозареждач МАЗ 102901, в нарушение на инструкциите, не е бил дозареден предишния ден. За установяване на липсващото количество е осъществено дозареждане, при което вместо изискуемите се съгласно разходна ведомост ПД 212 А- 1882 литра авиационно гориво, са добавени 1650 литра, като само в описания случай е реализиран излишък в размер на 232 литра. В този аспект не трябва да се игнорира изрично казаното от капитан А. А., че „посочената цистерна е с вместимост 7 500 литра и от значение е до коя точно горна точка ще се напълни с гориво, като според това, впоследствие при допълването е възможно да съществува разлика в литрите”, с допустимост до 200-300 литра. Свидетелят обръща внимание, че несъответността в количествените параметри на керосина, може да се дължи освен на очертаните зависимости между предходното напълване на цистерната и последващото й допълване, и и на обемното разширяване или свиване на горивото, като е категоричен и за това, че керосинът се счита за получен при температура 15 градуса по Целзий, но в действителност е раздаден при температура 2 градуса, което логично обосновава заключение за налични излишъци на гориво във военното формирование - предмет на инкриминираната кражба. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика, е че излишъците и надценките, реализирани по какъвто и да било начин могат да бъдат предмет на присвоителни престъпления /длъжностно присвояване, обсебване, кражба/, защото макар и несъществуващи според отразяващите отчетността документация, това са реално /фактически/ съществуващи вещи.1 ___________________________________________________________________ 1.Постановление №3/1970г., изменено и допълнено с Постановление №9/1975г. и с Постановление №7/87г. на Пленума на ВС; Решение №623 от 16.01.2004г. по н.д. №483/2003г. на І-во наказателно отделение на ВКС на Р България; При съобразяване принципите-законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана и отговорността на подсъдимите лица. Наложените на Г. Г. и К. Ц. санкции са отмерени след преценка на тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на извършителите, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като те не компрометират критериите за справедливост и допринасят в достатъчна степен за постигане на императивно предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция. Предложената аргументация мотивира настоящия съдебен състав да приеме отсъствие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна или ревизия на обжалвания въззивен акт на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена обявената на 16.09.2015г., по нохд №51/2015г. първоинстанционна присъда на Софийски военен съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №8 от 18.03.2016г., постановено по внохд № 33/2015г., по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.