Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 203   София,  16 април  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                       ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА        при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 130/2010 година.   Производството е по реда на чл. 419 и сл. НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. К. Д. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 109 от 16.03.2005 год. по нохд № 1956/2004 г. на Пловдивския районен съд, тъй като били налице предвидените в чл. 419, във вр. чл. 423, ал. 5 и сл. НПК условия. Прокурорът даде заключение, че не са налице основанията за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, защото на л. 110 от наказателното дело е приложен договор за правна помощ /съставен на 10.08.2004 год. /, с който осъденият е упълномощил процесуален представител и на базата на това е ползвал услугите на защитника си в наказателното производство. На следващо място, според представителят на ВКП, искането не следва да се уважава, защото е подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 423 НПК от узнаването на задочно осъденото лице за влязлата в сила осъдителна присъда. Осъденият и неговата защита поддържат искането, като изразяват становище за отмяна на присъдата по реда на възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане с негово участие. Върховният касационен съд разгледа искането, провери присъдата и за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 425 НПК, съобрази следното: В досъдебната фаза на процеса молителят не е участвувал лично, като производството спрямо него е водено и приключило по реда на чл. 217а, във вр. чл. 268, ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК/отм./. Доказателства в тази насока е постановлението за „отсъствено” привличане на Д. като обвиняем от 01.10.2004 год.- л. 17 от т. 6 на сл. дело № 2085/2003 год. на ОСлС-Пловдив, заключителното постановление на следователя от 05.10.2004 год. и договорът за правна помощ от 10.08.2004 год., с който осъденият е упълномощил з. на досъдебното производство. На основание чл. 146, ал. 2 от НПК/отм./ мярка за неотклонение на Т. Д. не е била взета. По внесен в Пловдивския районен съд обвинителен акт срещу Т. К. Д. и други наказателно-отговорни лица на 07.10.2004 год. е образувано нохд № 1956/2004 год. На 24.01.2005 год. съдът е приел, че спрямо Т. Д. е налице основанието по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК/отм./ за провеждане на съдебното следствие. По този ред в отсъствие на молителя е постановена и осъдителната присъда, която е била предмет на проверка по внохд № 1063/2005 год. на Пловдивския окръжен съд. С решение на въззивния съд от 28.12.2005 год. присъдата по отношение на Т. К. Д. е изменена като наказанието му от шест години и шест месеца лишаване от свобода и глоба от две хиляди лева за престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК е увеличено на седем години и шест месеца лишаване от свобода и две хиляди и петстотин лева глоба. С решение № 823 от 08.12.2006 год. по н.д. № 260/2006 год. на ВКС, първо н.о. постановено спрямо Т. Д. въззивно решение е оставено в сила. При предприетите действия за изпълнение на влязлата в сила присъда е установено, че осъденият Т. Д. се е установил в Кралство Испания. Централният наказателен съд № 3, наказателно отделение, първи състав –гр. Мадрид, с присъда № 27 от 10.06.2009 год. по дело № 196/2009 год. /Европейска заповед за арест № 99/2009 год. /, по причина-получаване на известие от властите на Република България, че е обект на иск за изпълнение на присъда е разрешил екстрадиране на осъдения и предаването му на ниво-съдебна власт, при предоставените съгласно вътрешното законодателство на Република България гаранция за повторен процес на осъдения в срок от шест месеца след уведомлението. Това е сторено в изпълнение на искане въз основа на Европейска заповед за арест от 04.04.2007 год. от РП-Пазарджик издадена на основание чл. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и на чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., ратифицирани от Кралство Испания и Република България, по които РБ като молеща държава е поела задължението да гарантира нов процес с участие на осъдения. Предаването е било отменено от същия съд до приключване на воденото срещу Д. предварително следствие в Наказателен съд на Аликанте. На 01.02.2010 год. Централният наказателен съд № 3, наказателно отделение, първи състав –гр. Мадрид, с решение по дело № 196/2009 год. /Европейска заповед за арест № 99/2009 год./ е удължил срока за изпълнение предаването на Т. К. Д. на българските власти с нови десет дни, след като е изтекъл първоначално определеният срок, започнал на 27.01.2010 год., което съдът постановил да се изпълни незабавно. Приемането на Д. от българските власти е станало на 10.02.2010 год. в 16.45 часа на Летище-София. При така установените фактически и правни положения настоящият състав приема, че е налице основанието на чл. 422, ал. 1, т. 6, вр. чл. 419, ал. 1 НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и на въззивното решение по реда на възобновяването в осъдителните им части по отношение на Т. К. Д.. На това процесуално основание и при дадените гаранции от РБ пред съдебните власти на Кралство Испания, че Д. може да упражни реално правото си на повторно разглеждане на делото с негово участие, изтичането на сроковете по чл. 421, ал. 3 и чл. 423, ал. 1 от НПК е ирелевантно за производство по възобновяване, като без значение е и не подлежи на преценка от съда обстоятелството, дали искателят е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Ето защо, изложените в тази насока доводи на прокурора срещу искането за възобновяване са неоснователни. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд се занима с мярката за неотклонение на осъдения Т. К. Д. и намира, че за обезпечаване явяването му по делото и с цел препятстване на укриването и бягството му от правосъдните органи е необходимо, той да остане задържан в местата за лишаване от свобода, като му бъде постановена мярка „Задържане под стража”. По изложените съображения и на основание чл. 423, ал. 4 и 5, вр. 422, ал. 1, т. 6, вр. чл. 419, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     Възобновява производството по нохд № 1956/2004 г. на Пловдивския районен съд и отменява постановената присъда № 109 от 16.03.2005 г., както и решението от 28.12.2005 год. по внохд № 1063/2005 год. на Пловдивския окръжен съд, само по отношение на осъдения Т. К. Д.. Връща делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Взема по делото на подсъдимия Т. К. Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: