Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди * солидарност * солидарна отговорност * трудова злополука * увреждане


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141



София, 01.08.2014 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5015 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 36 от 10.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 58 от 10.04.2013 година по гр.д. № 81/2013 година на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 1851 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 1444/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която ответниците С. С. А., П. Д. Т. и [фирма] са осъдени да заплатят на Н. Г. Ж. обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди от непозволено увреждане солидарно със [фирма] и претендираното от ищеца обезщетение за вреди е присъдено в същия размер, дължимо солидарно от ответниците С. С. А., П. Д. Т. и [фирма].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли претенция за обезщетение, дължимо от неколцина ответници солидарно, да бъде уважена в пълния и предявен размер поотделно срещу различните ответници.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с множество свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато е постановено без съдът да е сезиран или въпреки, че е бил десезиран; когато е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато не е разгледал предявения иск; когато е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.
Когато съдът, в нарушение на правилата за солидарната отговорност, осъди няколко ответници да заплатят вземането поотделно, съдебното решение не е недопустимо, а неправилно. Когато претенцията е за солидарно осъждане (и солидарността е уговорена или следва от закона) съдът не може да разпределя отговорността, тъй като кредиторът има интерес да разполага с възможността да насочи изпълнението за цялото вземане срещу всеки от длъжниците. Съдът не може и да присъди и цялата сума да бъде платена поотделно от всеки от длъжниците, тъй като задължението е едно и може да бъде разпределено между тях само по волята на кредитора или по вътрешно споразумение между длъжниците, но при плащане на цялото задължение, но във всеки един от тези случаи съдът се е произнесъл по предявения иск в рамките на предмета на делото, поради което съдебният акт е допустим.
В обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд е прието за установено, че ищецът Н. Ж. е работел по трудово правоотношение със [фирма] като общ работник на обект „Ж.”, [улица], [населено място]. Работата на обекта, включваща монтаж армировка и груб строеж е била възложена на [фирма] от ответника [фирма]. Между двете дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при едновременната работа на обекта, координацията на което е било възложено от [фирма] на ответника П. Д. Т., а от страна на подизпълнителя [фирма] на ответника С. С. А.. На 01.11.2006 г., по време на работа на обекта, ищецът е претърпял трудова злополука – паднал е от третия етаж на строежа, при което е получил осакатяване на долните крайници, обусловено от компресия на гръбначния мозък. Последвала е дегенерация на гръбначномозъчното вещество, причинило парализа на долните крайници със загуба на функцията и движенията им. Призната му е била 100 % инвалидност с придружител при неблагоприятна прогноза за състоянието му. Злополуката е настъпила поради необезопасяване на работната площадка, като с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4524/2009 г. на Варненски районен съд, ответниците П. Т. и С. А. са били осъдени за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 НК поради допуснато немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, съставляваща източник на повишена обществена опасност (извършване на строително-монтажни работи на височина без обезопасяващо съоръжение, което е причинило тежка телесна повреда на ищеца по делото Н. Ж.). Инцидентът е настъпил изцяло като резултат от необезопасяването на обекта, без връзка с поведението на пострадалия. При така установените факти, в решението е прието, че ответниците П. Т. и С. А. отговарят за причиненото на ищеца непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД солидарно, ведно с възложителя на работата [фирма], чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. Определено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лева (частичен иск от сумата 250000 лева) и за имуществени вреди, съставляващи разходи по проведеното лечение в размер на 7464,20 лева. Прието е и че ответниците физически лица не могат да отговарят солидарно с работодателя „С. О., по отношение на когото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, тъй като отговорността им произтича от различни факти, поради което решението на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1444/2011 г. е отменено в частта му, с която всички ответници са осъдени да заплатят обезщетението солидарно и е постановено солидарно осъждане на С. С. А., П. Д. Т. и [фирма].
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че ответниците не отговарят солидарно; че е приложил неправилно чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалият е допринесъл за увреждането; че е определил обезщетението за неимуществени вреди без доказателства за претърпените болки и страдания, завишавайки неоправдано размера му.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от С. С. А. се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е постановил разделно осъждане на ответниците, необходими другари, без да направи нов доклад по делото и да укаже кои са подлежащите на доказване факти съобразно приетата правна квалификация, различна от определената от първоинстанционния съд. Изложени са доводи, че обезщетението за имуществени вреди е определено без доказателства за настъпването им, а размера на неимуществените вреди е несправедливо завишен.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Ж. я оспорва като неоснователна.
Ответникът П. Д. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД, както и относно размера на определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни.
Правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия не е доказано; че инцидентът е изцяло в резултат на необезопасяване на обекта, а не на поведение на пострадалия. Този извод напълно съответства на доказателствата, че ответниците С. С. А. и П. Д. Т. са допуснали ищецът да извършва строителни работи на височина, без мястото да е обезопасено чрез съответните приспособления и в нарушение на изискванията на чл. 61 от Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труда за извършване на строително-монтажни работи. Обезщетението за неимуществени вреди е определено след преценка на всички доказателства, имащи отношение към размера му – характера и тежестта на увреждането (компресия на гръбначния мозък, довела до осакатяване на долните крайници и парализата им в резултат на дегенерация на гръбначномозъчното вещество при 100 % инвалидност); преживените страдания при понесените травми и последиците им (невъзможност на ищеца да регулира тазовите резервоари, да поддържа хигиена, изолираност от социални връзки и нужда от придружител и помощ за всяко действие в бита) и неблагоприятна прогноза за състоянието му занапред. Въз основа на представените по делото доказателства за направени разходи във връзка с лечението му е определено и обезщетението за имуществени вреди.
Неоснователно е и касационното оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без да направи нов доклад по делото и да укаже кои са подлежащите на доказване факти, въззивният съд е възприел нова правна квалификация на спорното право. Решението е постановено в съответствие с т.1 и т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно които въззивният съд дава указания на страните относно подлежащите на доказване факти само при констатация, че указанията на първоинстанционния съд са били неточни. По отношение на въззивниците съдът е приел, че спрямо ответника [фирма], [населено място] искът е по чл. 49 ЗЗД, а правната квалификация на исковете срещу ответниците С. С. А., П. Д. Т. е по чл. 45 ЗЗД, т.е. не е променил правната квалификация на исковете, дадена от първоинстанционния съд, съобразно която са били и дадените им точни указания за подлежащите на доказване факти.
Касационните оплаквания относно изводите на съда, касаещи солидарната отговорност на всички ответници са основателни.
Формираният във въззивното решение извод, че отговорността на ответника работодател, тази на възложителя на работата и на прекият причинител произтича от различни факти е правилен. Неправилен е обаче изводът, че ответниците не отговарят солидарно. Солидарността може да бъде последица както от един, така и от различни юридически факти (т.н. неистинска солидарност). Когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ (Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК), отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата – по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. В конкретният случай, между двете ответни дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при едновременната работа на обекта, координацията на което дейност е била възложена от [фирма] на ответника П. Д. Т., а от страна на подизпълнителя [фирма] на ответника С. С. А., поради което за вредите от настъпилото непозволено увреждане, ответниците отговарят солидарно.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му, с която е постановено поотделното осъждане на работодателя [фирма] и на ответниците Албена 2000 Строителство и инженеринг” О., П. Д. Т. и С. С. А. и постановено ново решение по съществото на делото, с което се постанови солидарното им осъждане за дължимото на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 58 от 10.04.2013 година по гр.д. № 81/2013 година на Варненски апелативен съд в частта му, с която по предявеният от Н. Г. Ж. от [населено място], област Д. иск за вреди от непозволено увреждане е уважен разделно спрямо ответника [фирма], [населено място], област Д. и ответниците С. С. А., П. Д. Т. и [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], област Д. на основание чл. 200, ал.1 КТ, [фирма], [населено място] на основание чл. 49 ЗЗД и ответниците С. С. А. с ЕГН [ЕГН] и П. Д. Т. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на Н. Г. Ж. от [населено място], област Д. обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 157464,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата 150000 лева, считано от 01.11.2006 година до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: