4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
София, 05.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 62/2010 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Г. Б. Б. и С. С. С. срещу решение № 266 от 19.10.2009 г. по гр.д.№ 515/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 20 от 03.04.2009 г. по т.д.№ 81/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите срещу Б.” АД със седалище [населено място] иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията по т.11 и 12 от дневния ред на проведеното ОС на акционерите на [фирма] на 20.06.2008 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По съображения, изложени в писмено становище моли да се остави в сила въззивното решение.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след анализ на представените по делото доказателства, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания, приема следното:
Ищците и касатори в настоящето производство са акционери в публичното по смисъла на ЗППЦК [фирма], което е ответник по предявения от тях конститутивен иск по чл.74 ТЗ. С оспорените по този ред решения ОСА на ответното дружество одобрило изготвения от [фирма] мотивиран доклад за целесъобразността и условията за сключване на сделки по чл.114, ал.1, т.1, б.”б” ЗПППЦК и овластило УС на [фирма] да учреди обезпечения (ипотеки и особен залог) върху активи на дружеството за обезпечаване на задължения на [фирма] по договор за кредит с [фирма] на стойност над 2 на сто от активите на [фирма].
Атакуваните решения са взети по въпроси, които първоначално са били включени в дневния ред на насроченото за 13.07.2008 г. извънредно ОСА на ответното дружество. По предложение на [фирма], което е заинтересувано по смисъла на чл.114, ал.5 ЗППЦК лице, тези две точки допълнително са били включени в дневния ред на свиканото за 28.06.2008 г. общо събрание, а вече насроченото такова е отменено от СД на [фирма].
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че включването на посочените въпроси като допълнителни точки в дневния ред на редовното общо събрание не съставляват нарушения при свикването и провеждането му, както е поддържано от ищците. Изложени са в тази връзка съображения, че вносителят на предложените въпроси [фирма] е упражнил законовото си право по чл.223а ТЗ като притежател в продължение на повече от 3 месеца на над 5% от капитала на акционерното дружество, за което уведомил всички институции, предвидени в ЗППЦК в установения за това срок. По въпроса за авторството на доклада по чл.114а ЗППЦК съдът застъпил становището, че изготвянето му не е в прерогативите единствено на УС на ТД, а това можело да бъде сторено, както е в конкретния случай, и от вносителя на предложението за допълване на дневния ред. По този въпрос съдът се позовал на разпоредбата на чл.115, ал.5 ЗПППЦК, вменяваща в задължение на упражнилия правото си по чл.223а ТЗ акционер да изпълни всички изисквания за изготвяне и представяне на материалите към допълнително включените точки от дневния ред, в която норма се съдържало директно препращане към чл.224 ТЗ. По отношение на твърдението за несъответствие на доклада по чл.114а, ал.1 ЗППЦК с изискванията на чл.46 от Наредба № 2 от 17.09.2003г. на КФН, обосновано от ищците с липсата на описание на икономическата изгода от сделката, на естеството на интереса на заинтересуваното лице и на индивидуализацията на предмета й съдът приел, че непълнотата му не следва да се абсолютизира като основание за незаконосъобразност на взетото по чл.114, ал.1 ЗППЦК решение. Вярно било, че докладът не сдържал всички изброени компоненти, но това можело да мотивира акционерите да не гласуват предложението, но сама по себе си тази непълнота не се отразявала на законосъобразността на атакуваните решения. В заключение е направен извод, че елемент от фактическия им състав е докладът и неговото наличие в случая било достатъчно, за да се отхвърли иска за отмяната им като неоснователен.
Касаторите поддържат, че незаконосъобразността на направените с решението правни изводи е последица на възприетото от въззивния съд неправилно тълкуване на закона. В тази връзка са развити съображения, че предмет на доклада по чл.114а ЗППЦК са сделки, по които страна е публичното дружество и които не могат да бъдат сключени без волята на неговите представители, от което извеждат аргумента, че извършването на съответните действия по включването на съответната точка в дневния ред е единствено в прерогативите на управителния му орган, но не и на отделни негови акционери по реда на чл.223а ТЗ. Застъпено е становището, че изхождайки от целта на доклада, насочена към разкриване на информация за целесъобразността и условията на сделките по чл.114 от същия закон, законодателят не случайно с нормата на чл.114а, ал.1 ЗППЦК е възложил изготвянето му на управителния оран на публичното дружество, тъй като по правило с пълна и достоверна информация разполага единствено страната по сделката. Като гаранция, че тя ще е пълна и няма да е подвеждаща, каквото изискване към доклада се съдържало в чл.46 от Наредба № 2 на КНФ, касаторите сочат разпоредбите на чл.110 в и чл.116б ЗППЦК, както и тези на чл.240 и чл.240а ТЗ и чл.116в, ал.6 и чл.118 ЗППЦК, с които на членовете на управителния орган е вменено да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец, съответно е предвидена имуществена отговорност при неизпълнението им. Най–сетне, според касаторите, установените в чл.212, ал.1 ЗППЦК принудителни административни мерки за извършени нарушения на чл.114а ЗППЦК и чл.46 от Наредба № 2 на КФН не биха могли да се наложат на акционера [фирма], тъй като техен субект са само и единствено членовете на управителния орган на публичното дружество.
С Определение № 573 от 30.08.2010 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивото решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счетено е, че обуславящия материалноправен въпрос от значение за правилността му е въпросът допустимо ли е включването по реда на чл.223а ТЗ на допълнителни въпроси в обявения дневен ред на ОС на публично дружество, попадащи в обхвата на чл.114 ЗППЦК или правото на овластения по цитираната разпоредба акционер да прави предложения има легални граници, очертани от законови разпоредби, които предвиждат било спазване на срокове за предоставяне на материалите по допълнителните въпроси, било специална компетентност за изготвянето им – чл.262и и чл.262м от ТЗ. В обхвата на посоченото касационно обжалване се включва и въпроса за правното значение на евентуални непълноти на доклада по чл.114а ЗППЦК, преценено във връзка с изискването на чл.46 от Наредба № 2 от 2003 г. на КФН за предоставяне на пълна и достоверна информация за целесъобразността и условията на сделките по чл.114 от цитирания закон.
Въззивното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.
Сделките, в резултат на които публичното дружество придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма дълготрайни активи, могат да бъдат сключвани от управителния му орган само по решение на ОСА - чл.114, ал.1 ЗППЦК.
Подобна ограничителна норма не се съдържаше в отменения ЗЦКФБИД. Целта на приетия през 2000 г. ЗППЦК ограничителен режим бе да се преустановят разпространилите се при действието на ЗЦКФБИД корпоративни практики на нелоялно и несправедливо отношение към малцинствените акционери в публичните дружества, чиито интереси са ощетявани чрез прехвърляне на значителна част от активите им, като в преобладаващото мнозинство от тези случаи действията на мениджмънта се определяха от прякото въздействие на собствениците на мажоритарни дялове. Упражняваното от мажоритарен акционер на влияние върху управлението на дружеството води до заличаване на разликата между него и управителните органи, което бе преодоляно чрез въведената от законодателя забрана за лицата, които представляват и управляват публичните дружества, да извършват разпоредителни сделки с активи на над определена стойност, без изричното одобрение на общото събрание на акционерите. С изменението на ЗППЦК от 2002 г. ограничителният режим бе разширен, като в обхвата на чл.114, ал.1 от закона се включиха и сделки с активи, в които участват заинтересувани и свързани лица.
Тълкуването на чл.114, ал.5 ГПК дава основание да се приеме, че заинтересувани според законодателя са лицата, които поради съществуващите между тях и публичното дружество правни и фактически отношения могат да влияят върху управлението му. Лишен от правна логика поради това се явява извода на съда, че в хипотеза на бездействие на управителния орган по свикването на ОСА по въпроси от компетентността му по чл.114, ал.1 ЗППЦК, заинтересуваното лице разполага с правото да ги включи допълнително в дневния ред по реда на чл.223а ТЗ. Освен правната несъстоятелност на подобна хипотеза поради посочените взаимоотношения, следва да се изтъкне, че това преобразуващо право е уредено в защита на миноритарните акционери. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е наречието „поне”, използвано в чл.223а ТЗ при определяне на количествения критерий на даващите това право акции. Заинтересуваните лица не са от кръга на акционерите с малцинствени права. Следователно те не са легитимирани да свикват ОСА по реда на чл.223, ал.2 ТЗ, нито да включват допълнителни въпроси в дневния ред на вече свикано ОСА – чл.223а ТЗ.
Сравнително-историческият преглед на нормата на чл.114 ЗППЦК разкрива последователната линия на законодателя за осигуряване на равнопоставеност на акционерите и съхраняване на самото дружество като отделен стопански субект. Анализът й сочи, че единствено овластеният с правото да включи въпросът за сделките по чл.114, ал.1 ЗППЦК в дневния ред на ОСА е управителният орган на публичното дружество. Посоченият извод следва и от съчетаното логическо и систематическо тълкуване на посочената норма с тази на чл.114а ЗППЦК, с която изготвянето на мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделките и представянето му пред общото събрание е възложено в задължение на управителния орган. Това му задължение е доразвито в чл.46 от Наредба № 2 от 17.09. 2003 г. на КФН, определящ изчерпателно обстоятелствата, които подлежат на разкриване от управителния орган пред общото събрание на акционерите на публично дружество относно сделките на голяма стойност и сделките със заинтересувани лица по чл. 114 ЗППЦК.
Нормата на чл.114а, ал.1 ЗППЦК е императивна и не може да се тълкува разширително. Докладът по чл.48 от Наредбата е част от материалите, който задължително следва да се предостави при свикване на общото събрание – чл.115, ал.5 ЗППЦК. Правото на ОСА на достъп до нормативно установена и достоверна по съдържание информация според закона се счита за обезпечено само при условие, че тя се съдържа в изготвен от управителния орган доклад.
Отговорите на посочените въпроси в изложения по-горе смисъл, поради което е допуснато касационно обжалване дават основание да се прецени като несъответен на закона направения с обжалваното решение правен извод, че не се отразява на законосъобразността на атакуваните решения обстоятелството, че те са взети по въпроси, които макар и да касаят сделки под ограничителния режим на чл.114 ЗППЦК, са били включени в дневния ред на ОСА по реда на чл.223а ТЗ от лица по чл.114, ал.5 ЗППЦК. Ето защо въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се уважи предявения от касаторите иск по чл.74 ТЗ.
С оглед изхода на делото в полза на ищците ще следва да бъдат присъдени и поисканите разноски, като съобразно представения списък по чл.80 ГПК на [фирма] и на Г. Б. Б. се следват такива в размер на по 5 075 лв. за всеки от тях, а на ищеца С. С. С. общо 75 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 266 от 19.10.2009 г. по гр.д.№ 515/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№ 81/2008 г., постановено по предявените от [фирма], Г. Б. Б. и С. С. С. срещу [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.74 ТЗ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни взетите решения на редовното общо събрание на акционерите на [фирма] – [населено място], проведено на 20.06.2008 г. по т.11 от дневния ред, с което е одобрен доклада на акционера [фирма] за целесъобразността и условията за сключване на сделки по чл.114, ал.1, т.1, б.”б” ЗППЦК и по т.3 от дневния ред, с което на основание чл.114, ал.1, т.1, б.”б” ЗППЦК общото събрание на акционерите е овластило Управителния съвет на [фирма] да учреди обезпечения (ипотеки и особен залог) върху активи на дружеството за обезпечаване на задължения на [фирма] по договор за кредит с [фирма] на стойност над 2 на сто от активите на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] и на Г. Б. Б. разноски по делото в размер на по 5 075 лв. за всеки от тях и на С. С. С. – разноски в размер на 75 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|