Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237
гр.София, 24.10.2019 г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2065/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (ЧЕЗ), чрез пълномощник В. Ж. И. – служител с юридическо образование и правоспособност, срещу въззивно решение от 29.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд (СГС) по в.гр.д. № 11575/2015 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 635/27.07.2016 г. по следния процесуалноправен въпрос: за обхвата на силата на присъдено нещо на решение по частичен иск и при уважаване на частичен иск, за непредявената част, формира ли се сила на присъдено нещо относно страните и правопораждащите юридически факти, без тези, имащи отношение към размера на задължението, над вече присъдения.
Отговор е даден с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. от ОСГТК по тълкувателно дело № 3/2016 г.: решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неоснователно, като по същество излага касационни доводи само за неправилност, които следва да се квалифицират като оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон. Претендира направените разноски по делото.
Насрещната страна Е. С. Т., чрез адвокати Р. А. и Р. Д., в отговора на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа го и в открито съдебно заседание чрез адв. Д.. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд в частта, е признал за установено, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД дължи на Е. С. Т. сумата от 12 965,00 лева, представляваща неустойка по чл. 44 от Общи условия за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (ОУ), поради преустановяване на електроснабдяването за периода 07.04.2010 г. – 12.06.2011 г., на осн. чл. 92 ЗЗД, както и сумата от 797,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, натрупана за периода 13.06.2011 г. – 05.04.2013 г. върху главница от 4 265 лв. Ответникът – търговско дружество е осъден да заплати на ищеца Е. Т. съдебноделоводни разноски - 1 575,89 лв., сторени в исковото производство и 903,63 лв. в заповедното производство.
За сумата над 797,53 лв. до пълния предявен размер от 3 008,60 лв., искът по чл.86 от ЗЗД за периода 07.04.2010 г. – 12.06.2011 г. е отхвърлен.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил следното: „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Е. С. Т. се намирали в договорно правоотношение, свързано с ползване на електроразпределителната мрежа.
Дружеството неправомерно преустановило електрозахранването на имота на ищеца за периода 09.02.2009 г. – 12.06.2011 г., поради което дължало неустойка, уредена в чл. 44, ал. 1 от Общите условия за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ, действали между страните. Това е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 25100/2011 г. по описа на СРС, 42 състав. По него търговското ответното дружество било осъдено да заплати на Т. сумата от 4 265,00 лв. - неустойка, дължима на основание продължително преустановяване на електроснабдяването за периода 07.04.2010 г. – 12.06.2011 г., предявена като частичен иск от 29 080,00 лв.
В обжалваното с настоящата касационна жалба въззивно решение, като е препратил към мотивите на първостепенния съд, СГС приел, че в конкретния случай силата на пресъдено нещо на решението, с което бил уважен частичният иск, обхващала не само размера на частичната претенция, но и правопораждащите факти, индивидуализиращи спорното право и включващи се в основанието на иска. В тази връзка, в последващото исково производство (за сумата 12 965 лева - друга част от същото вземане) не можели да се разглеждат възражения, които отричат съществуването на вземането. Следователно, като преклудирани, не подлежали на разглеждане възраженията на ответното дружество, отричащи самото съществуване на неустоечното задължение, по-конкретно – че било налице основание за преустановяване електрозахранването на ищеца, както и че последният бил неизправна страна по договора.
Въззивният съд споделил изводите на състава на СРС за основателност на иска по чл. 92 ЗЗД, тъй като неустойката обезщетявала вредите от неизпълнението, без необходимост последните да се доказват. Кредитирал е заключението на ССчЕ, според което размерът на претендираната от ищеца неустойка за периода 07.04.2010 г. – 12.06.2011 г. възлизал на сумата от 17 230,00 лв., а след приспадане на присъдената по гр.д. № 25100/2011 г. по описа на СРС - на сумата от 12 965,00 лв. СГС изложил мотиви относно липсата на основания за уважаване на възражението на ЧЕЗ за прекомерност на претендираната неустойка, поради приложимост на разпоредбата на чл. 309 от ТЗ.
Относно акцецорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, второинстанционният съд е приел, че поканата на Е. С. Т., връчена на ЧЕЗ на 11.02.2009 г., не е поставила дружеството в забава по отношение на дължимата се за периода 7.04.2010 г. – 12.06.2011 г. неустойка, тъй като към 11.02.2009 г. вземането за главницата не било възникнало, в резултат на което съдът не уважил този иск за пълния претендиран размер от 3 008,60 лв.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в съответствие с дадения отговор.
Правилно въззивният съд не е обсъждал доводите на касатора за това дали операторът на електроразпределителната мрежа носи отговорност при преустановяване доставката на електрическа енергия поради неплатени сметки за електрическа енергия; каква неустойка е уговорена в Общите условия, в случай че ищецът не е претърпял никакви вреди от преустановяване доставката на електроенергия; задължителна предпоставка ли е уведомлението за преустановяване доставката на електроенергия, за да възникне право на обезщетение по чл. 44, ал. 1 от ОУ, съответно – задължение за плащане на неустойка; изключва ли се правото на обезщетение/неустойка, когато претендиращият е неизправна страна по договорното отношение; с оглед наличието на отговорност на електроразпределителното дружество за заплащане на неустойка. Предвид дадения в тълкувателния акт отговор, горните възражения са преклудирани. Между насрещните страни със СПН е прието, че електрозахранването в имот на ищеца Т., находящ се в [населено място], [улица], с ИТН [ЕГН], е прекратено неоснователно за периода и, че за това отговорността носи „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като отговорността е по чл. 44, ал. 1 от ОУ; търговското дружество дължи неустойка, чийто частичен размер е 4265 лв.
Правилно въззивният съд е обсъждал доказателства и доводи на страните, имащи отношение само към размера на обезщетението (за разликата над присъденото), дължимо от същия ответник на същия ищец, за същия период от време и за същото деяние.
Не се установяват поддържаните пороци в касационната жалба. Въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебноделоводни разноски – платено адвокатско възнаграждение за един от представляващите го адвокати. Представени са доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 830 лв. на адвокат Р. А.. Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно предвид вида на спора, неговата фактическа и правна сложност, обема на касационната жалба, на която е изготвен подробен отговор, броя на откритите по делото съдебни заседания.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 29.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 11575/2015 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Е. С. Т. сумата в размер на 830 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: