Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 24.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 март, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 278/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Л. Н. Л. от гр. Пловдив, чрез неговия защитник – адвокат З. Т., за възобновяване на наказателно дело № 2458/2013 г., на Районен съд гр.Варна. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 237/17.06.2013 г., Варненският районен съд, 23-ти наказателен състав, е осъдил подс. Л. Н. Л., за извършено престъпление през периода 22.07 – 18.01.2012 г., в гр.П., по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК НК, му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Уважил е предявеният граждански иск за 7 921.11 лв. претърпени имуществени вреди от Д. П. А., заедно със законната лихва и се е произнесъл по направените разноски. С решение № 308/28.10.2013 г., постановено по внохд № 870/2013 г., Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил първоинстанционната присъда, като е присъдил и държавна такса върху уважения граждански иск. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Л., са изцяло подкрепени от самопризнанията му /съдебното производство е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК, след изрично негово и на защитника му съгласие и разясняване на последствията от това производство, показанията на разпитаните свидетели, на които законосъобразно и обосновано е дадена пълна вяра, от експертните заключения и приложените многобройни писмени доказателства подробно изброени в мотивите на съдилищата, сочещи подсъдимия като автор на извършеното престъпление. Предходните съдилища са дали подробен и убедителен отговор за направените изводи относно наличието на обективната и субективна страна на престъплението. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително становището си, че подс. Л. е извършителя на инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъплението, точно квалифицирано по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените самопризнания, свидетелски показания, на писмените доказателства и експертни заключения. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били на досъдебното производство достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. Л., действайки при условията на продължавана престъпна дейност с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Д. А. заблуждение, причинявайки й имотна вреда за сумата от 7 921.11 лв.. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са неоснователни възраженията на защитата посочени в направеното искане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Л., е анализирана подробно доказателствената съвкупност от досъдебното производство, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Неоснователни са конкретните оплаквания, че липсвало валидна воля на осъдения съдебното производство да протече по чл. 371, т. 2 НПК и че няма измамливи действия от негова страна. Тези възражения са били направени и пред въззивния съд. Видно от изложените мотиви – стр. 11, подробно е отговорено на всички въпроси в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК. Посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, обсъдени са били твърдяните възражения в тях. Точно е посочено, че твърдението за липса на валидна воля не намира опора в протокола от съдебното заседание, който съгласно чл. 131 НПК е доказателствено средство и който не е бил оспорен. В него недвусмислено е записано, че подсъдимият и неговият защитник са изразили желание съдебното производство да протече при условията на чл. 371, т. 2 НПК, като са били уведомени, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията му без да се събират доказателства относно фактите по обвинителния акт. С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед съкратеното съдебно следствие и приетите данни за деянието и личността на дееца, справедливо е било наложено наказание от две години лишаване от свобода, като е точен и извода, че за постигане целите му, задачите на индивидуалната и генерална превенции не е наложително неговото ефективно изтърпяване, поради което при условията на чл. 66, ал. 1 НК, е отложено неговото изпълнение за изпитателен срок от пет години. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Н. Л. от гр.П., за възобновяване на наказателно общ характер дело № 2458/2013 г., на Варненския районен съд, 23-ти наказателен състав. Председател: Членове: