Р Е Ш Е Н И Е №.206
гр. София,08.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1002 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на П. С. С. от [населено място], с адрес за връчване адв. С. С., за отмяна на влязло в сила решение № 6677468 от 14 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 15859/2009 г. по описа на районния съд в [населено място], потвърдено с решение № 2398 от 28 април 2011 г., постановено по гр.д. № 3024/2011 г. по описа на Софийски градски съд. С решението, предмет на молбата за отмяна, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че С. дължи на [фирма] сумата 3186,71 лева, представляваща стойността на получена и разходвана топлинна енергия за топлоснабден имот в [населено място] за периода м. декември 2006 г. – м. април 2008 г., както и сумата 562,17 лева, обезщетение за забава за периода 1 февруари 2007 г. – 5 ноември 2008 г., ведно с разноските по делото.
В молбата се твърди, че молителката в качеството й на въззивник, поради нарушаване на съответните процесуални правила не е била надлежно представлявана по делото и е била лишена от възможност да участва и да осъществи защитата си по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и че е узнала за ново обстоятелство от публикации в интернет, касаещо сумите, които е следвало да се осчетоводят като счетоводни загуби от ответника. Поддържа се още и че е дадено невярно заключение на експертиза, като в допълнителна молба с оглед тези доводи на страната се обосновава наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В това допълнение се заявява, че съдът изобщо не се е съобразил, че за преди исковия период абонатната станция не е била сертифицирана, топломер не е имало, а и да е имало, той не е проверяван за годност. Твърди се, че сертификатите за минала периодична сертификация са нищожни и оспорени по делото като издадени от некомпетентен орган. Сочи се липсата на протоколи за демонтаж и монтаж, подписани от представителя на етажната собственост. Твърди се абсолютно незачитане на съдебно-счетоводната експертиза, неправилно съобразявано неправомерно прихващане на суми от ответника, недължимост на съответната сума и недължимост и на лихвата върху нея. Претендирана е сума в нарушение на чл. 24 ЗБНБ. Не е съобразено и наличието на неверни заключения на съдебно-техническата експертиза. Молителката прави изявление за прихващане на сумите.
Ответникът [фирма] и помагачът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не вземат становище по молбата за отмяна.
С решението, предмет на молбата за отмяна, е прието, че предявените от ищеца [фирма] обективно съединени искове са доказани по основание и размер, а между страните не е спорно, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлоенергия и че ответницата С. е собственик на топлоснабдения имот. Направен е извод, че ответницата има качеството на потребител, като е без значение дали е ползвала топлинна енергия. Прието е още, че в процесния случай количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза отговаря на метрологичните изисквания. Кредитирани са заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, от които се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответницата суми по издадените фактури съответстват на действително дължимите.
За единственото заседание пред въззивния съд молителката е призована чрез процесуален представител Р. Д., призовката е получена от лице, за което е посочено, че работи или сътрудничи на адвокат. В публичното съдебно заседание молителката се е явила лично, според съдебния протокол не е възразила срещу даване ход на делото, и съдът е дал ход на устните състезания.
Молбата за отмяна е неоснователна.
За да се обоснове наличието на визираното в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна се твърди, че от публикация в интернет молителката узнала, че В. Д. – изпълнителен директор на ищцовото дружество е осъден за присвояване на средства, което обстоятелство разкривало, че счетоводните и търговски книги на дружеството не са редовно водени, а следователно и изготвената въз основа на тези книги експертиза е невярна, а от друга публикация разбрала, че дадените количества енергия не могат да бъдат потребени съобразно ползваното жилище.
Молителката твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. В разглеждания случай нито едно от посочените по-горе условия не се разкрива спрямо заявената от молителката публикация в интернет и съдържащите се в нея сведения за осъждане на изпълнителния директор на дружеството – от изявленията на молителката не става ясно коя е статията, къде е публикувана и каква точно е съдържащата се в нея информация, за да се прецени наличието на ново обстоятелство и неговото значение за крайния изход на спора, нито пък може да се подложи на преценка твърдението, че водените от ответното дружество счетоводни и търговски книги не са редовно водени, което да се е отразило на дадените от съдебната експертиза заключения. Още по-малко наличието на ново обстоятелство може да се установи по твърдението, че публикация в интернет установявала невъзможността съответното количество енергия да бъде потребено от ползваното от молителката жилище. Сочените обстоятелства не представляват доказателствени факти, тъй като не установяват наличието на юридически факти, релевантни за правния спор. По тази причина и публикациите в интернет и отразените в тях сведения не могат да съставляват защитно възражение на ответника в рамките на висящ процес, следователно и да обусловят различен изход на делото.
Неоснователен е доводът на молителката, че осъждането на изпълнителния директор на дружеството и следващия от това извод за невярно водени търговски книги, обуславят наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В молбата за отмяна молителката не посочва присъда или съдебно решение, които да установяват, че търговските книги в частта, относима към присъденото с решението вземане, са неистинни. Изводът за тяхната неистинност молителката основава на предположение, изведено от факта на осъждане на изпълнителния директор на ищцовото дружество за финансови злоупотреби. С оглед съдържащите се в молбата за отмяна твърдения, престъплението, предмет на установяване с твърдяната присъда, не касае подправка на документ или друго деяние, което да има за категорична последица невярно заключение на вещо лице.
Твърдението на молителката, че е била лишена от възможност да участва в производството пред въззивна инстанция, във връзка с което се поддържа отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се опровергава от данните по делото. От протокол от открито съдебно заседание, проведено на 6 април 2011 г. по гр.д. № 3024/2011 г. на Софийски градски съд, се установява, че молителката се е явила лично в съдебно заседание и е поддържала подадената от нея въззивна жалба. В хода на устните състезания тя е поддържала и искането да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение. От посоченото следва, че С. в качеството си на въззиваема се е явила на публичното съдебно заседание, знаела е за образуваното въззивно производство и обективно е разполагала с възможност да организира защитата си по делото. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира такъв порок при връчването на призовките и съобщенията, който има за резултат фактическото възпрепятстване на страната, което тя не е могла да преодолее, да се яви в съдебно заседание, да вземе становище по наведените от насрещната страна доводи или възражения или валидно да упълномощи лице в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, което от нейно име да извършва посочените действия по защита на нейните права и интереси в процеса.
Изложените от молителката съображения за дадени неверни заключения от вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, макар формално да са уточнени от нея като обосновка на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, не могат да послужат като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като не могат да бъдат подведени под никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК. Посочените доводи на страната имат характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение, които могат да бъдат проверявани в рамките на инстанционното разглеждане на делото, но не и в производството чл. 303 и сл. ГПК. Накрая, в производството по отмяна не могат да бъдат преценявани представени по делото доказателства и да се прави заключение дали са съставени в нарушение на закона.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. С. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6677468 от 14 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 15859/2009 г. по описа на районния съд в [населено място], потвърдено с решение № 2398 от 28 април 2011 г., постановено по гр.д. № 3024/2011 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|