Ключови фрази
Убийство на баща, майка, рожден син или дъщеря * евентуален умисъл


Р Е Ш Е Н И Е
№ 428

гр. София, 28.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1426 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. И. П. против въззивно решение № 75 от 7.07.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 71/2014 г.
Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Изложени са твърдения, че обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК е недоказано по несъмнен начин поради отсъствието на достатъчно преки и косвени доказателства; че съдът непълно и пристрастно е обсъждал събраните по делото доказателства, отдавайки изключителен превес на показанията на свидетели, които са пресъздавали думите на околните или на подсъдимия. Застъпена е също тезата, че доказателствата сочат единствено на умисъл за причиняване на телесна повреда и непредпазливост по отношение на смъртта на пострадалия. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и при тази квалификация за справедливо наказание.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия (адв. Г.) поддържа жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсва касационно основание и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 19 от 14.04.2014 г. по н. о. х. д. № 450/2013 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. П. за виновен в това, на 17.12.2012 г. в [населено място], община Н. З., умишлено да е умъртвил баща си И. П. М., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 НК му е наложил наказание от шестнадесет години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение от закрит тип, произнесъл се е по чл. 59, ал. 1 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 75 от 7.07.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 71/2014 г. присъдата на първоинстанционния съд е изцяло потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доводи с идентично съдържание са били представени на вниманието на въззивния съд, който обстойно ги е разгледал и в мотивите е дал подробно аргументиран и законосъобразен отговор.
Част от тях са насочени да опровергаят решението на съда по въпроси от фактическо естество. Възражението срещу фактическите констатации, че подсъдимият П. е нанесъл многобройни удари на баща си, считани от защитника за несъответни на събраните доказателства, покрива оплакване за необоснованост, която не фигурира измежду основанията по чл. 348, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд многократно е посочвал в своите решения, че се произнася единствено по правото и в рамките на приетите за установени фактически положения когато не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Разгледани в светлината на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК по повод установяване на правно релевантните факти, мотивите на въззивния съдебен акт не потвърждават доводите на защитника, поначало и най-общо формулирани, за необсъждане или превратно тълкуване на доказателствените материали, за игнориране на събраните доказателства в полза на защитата и пристрастие към тезата на обвинението и обвинителните доказателства. При решаване на въпроса за авторството на деянието съдът не се е позовавал единствено на показанията на свидетели, които са възпроизвеждали извънпроцесуални изявления във връзка с фактологията на случая. Показанията са били внимателно обсъдени в съвкупност с непосредствено дадените пред съда обяснения на подсъдимия П., съдържащи частично признание за нанесени удари по тялото на пострадалия, с обстоятелствата, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, с приобщените веществени доказателства (чрез други процесуално допустими доказателствени средства) и с помощта на експертите. Съвкупният анализ на доказателствените източници е позволил на Бургаския апелативен съд да приеме, че подсъдимият П. е извършителят на престъпното посегателство, респ. липсва намеса на друго лице за причиняване на смъртта на пострадалия.
Според жалбоподателя събраните и проверени доказателства по делото не са били достатъчни да обосноват и умисъла на подсъдимия за умъртвяване, който по отношение на смъртта бил действал по непредпазливост.
С решението е даден подробен отговор и на този довод на защитника, с който е оспорвал фактическия въпрос за умисъла на подсъдимия да умъртви баща си.
Съдебната практика е имала повод да подчертае, че „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства” (Постановление № 2/57 г., изм. и доп. с тълкувателно постановление № 7/87 г. на Пл.ВС на РБ).
В настоящия случай съдът по същество го е разрешил без непълноти и противоречия, извеждайки евентуалния умисъл на дееца от установените факти и обстоятелства по делото – многобройни удари с юмруци и ритници , придружени и с упражнен силен натиск при притискане на пострадалия към земята, значителната сила, която е използвана директно по различни части от тялото и последователно отправяна чрез поредица от удари към жизненоважни области – главата и гърдите, продължителността на упражнената агресия спрямо възрастен човек с ограничени възможности да противодейства и да се съпротивлява, както и обективно демонстрираното поведение на подсъдимия след извършване на инкриминираното му деяние. Отчитайки цялостното поведение на извършителя и обстановката, при която е протекло разглежданото и изследвано събитие съдът е направил заключението, че подсъдимият П., макар пряко да е целял телесно увреждане, съзнателно е допускал възможността от настъпване смъртта на баща си. Ето защо неоснователно е искането на защитника за преквалификация на деянието в по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 124 НК и при тази квалификация - справедливо наказание.
При условие, че материалният закон е приложен правилно към установените по делото факти и не е допуснато съществено процесуално нарушение, решението на Бургаския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 75 от 7.07.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 71/2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: