О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №305 [населено място], 09.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 5086 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 100117 от 10.08.2015г. на Р. Х. Г. от [населено място] срещу определение № 14210 от 13.07.2015г. по ч.гр.дело № 6530/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.07.2014г. по гр.дело № 45189/2013г. на Софийски районен съд, в частта имаща характер на определение, с която е върната исковата молба на Р. Х. Г. за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за забавено плащане на главницата от 12 000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2013г., до окончателното плащане, поради недопустимост на предявеното искане. Жалбоподателката Р. Х. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Искрен Й., намира определението за незаконосъобразно, неясно, противоречиво и необосновано по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставения въпрос: Необходимо ли е при предявяване на иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в самостоятелно производство, да бъдат посочени изрично размера и периода на претенцията, когато те са неясни поради неизпълнение на основното задължение към момента на завеждане на иска? Позовава се на решение № 50/12.03.2010г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: С влязло в сила решение по гр.д. №2300/2013г. на ВКС, ІV г.о. Прокуратурата на република България е осъдена да заплати на Р. Х. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, т.2 З. в размер на 12000лв. По гр.д. № 45189/2013г. на Софийски районен съд Р. Г. е предявила против Прокуратурата иск за заплащане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение от 12000лв., като го е разграничила за период от датата на прекратяване на наказателното производство 03.08.2009г. до завеждане на делото на 31.10.2013г. и от завеждане на делото до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. С решение от 11.07.2014г. районният съд е уважил иска за периода от 31.10.2010г. до 31.10.2013г. и е върнал исковата молба в частта, с която е поискано осъждане на Прокуратурата да заплати на обезщетение за забавено плащане на главницата от 12 000лв. за периода от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2013г. до датата на окончателното плащане. Изложил е мотиви, че претенцията за присъждане на законна лихва за забава за бъдещ период от време е преждевременно предявена, тъй като вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възникнало, за да подлежи на разглеждане в настоящия иск; претенцията е следвало да бъде предявена в производството за разглеждане на главния иск. С обжалваното определение № 14210/13.07.2015г. по ч.гр.д. № 6530/2015г. на Софийски градски съд е потвърден акта на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на Р. Х. Г.. Според съда законната лихва върху главницата от 12000лв. от датата на исковата молба до окончателното изплащане е различна от т.нар. мораторна лихва, която се претендира за периоди преди завеждане на делото. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на иска, ако е поискана; тъй като ищцата не е направила такова искане в производството по чл. 2 З., тя трябва да заяви претенцията в самостоятелно производство като посочи размера и периода на същата. По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е: необходимо ли при иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен в самостоятелно производство, да бъдат посочени изрично размера и периода на претенцията, ако те са неясни, поради неизпълнение на основното задължение към момента на завеждане на делото? Поставеният правен въпрос е обуславящ изхода на спора относно допустимостта на предявения иск. Налице е противоречие между изводите на въззивния съд и приетото в представеното Решение № 50/12.03.2010г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. В посоченото решение на ІІ търговско отделение на ВКС е разгледана сходна хипотеза на предявен в самостоятелно производство иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху присъдена с влязло в сила решение неустойка. Прието е, че кредиторът може да претендира и законната лихва върху вземането за неустойка, след датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Посоченото разрешение се поддържа от настоящия състав и следва да намери приложение в конкретния случай. След като в производството по чл.2 З. претенция за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД изобщо не е предявена, то е несъмнено правото на ищцата да претендира заплащането на това обезщетение за забава в отделно производство, което е сторила с предявяването на иска си пред Софийски районен съд. И разбира се, след като към момента на предявяване на този иск присъденото обезщетение за вреди все още не е заплатено, тя може да претендира присъждане на законната лихва върху него от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. Няма съмнение, че ако бе предявена в рамките на производството по чл.2 З., претенцията би била допустима. На същото основание тя е допустима и като предявена чрез отделен иск. Изложените от Софийски градски съд съображения в обратния смисъл са вътрешно противоречиви и в крайна сметка незаконосъобразни. Ето защо, обжалваното определение и потвърденото с него връщане на исковата молба следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14210 от 13.07.2015г. постановено по ч.гр.д. № 6530/2015г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ посоченото определение и потвърденото с него решение от 11.07.2014г. по гр.дело № 45189/2013г. на Софийски районен съд, 36 състав, в частта му имаща характер на определение, с която е върната исковата молба на Р. Х. Г. за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 12 000 лв. за периода от подаването на исковата молба - 31.10.2013г., до окончателното плащане на сумата. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: