Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр. София, 16 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1594/ 2011г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения М. К. Я., от [населено място], Пловдивска област, депозирано чрез неговия защитник- адв. Д. М., за възобновяване на НОХД № 792/ 2004г., по описа на Районен съд- гр.Пловдив, 11 наказателен състав, и отменяване на постановената по същото дело, влязла в сила присъда № 341 от 31. 08. 2005г. Молителят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Аргументира се, че не е взел участие в провежданото по отношение на него наказателно производство. Гражданският ищец С. Б. Б., редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по постъпилото искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, а правилата на задочното производство са спазени. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо. Макар присъдата, чиято отмяна се иска в настоящото производство, да е постановена на 31. 08. 2005г. (влязла в сила на 16. 09. 2005г.), а искането за възобновяване да е депозирано пред РС- гр.Пловдив на 18. 04. 2011г., видно от щемпела, съдържащ входящия номер и датата на постъпване, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице е знаело за постановената присъда в един по- ранен момент, предхождащ 24. 01. 2011г. На посочената дата осъденият лично е подал молба до РС- гр.Пловдив, с искане да му бъде издаден заверен препис от присъдата по НОХД № 792/ 2004г., на същия съд, за която сам е посочил, че е влязла в сила. Ето защо, настоящата инстанция приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Съображенията за това са следните: С атакуваната присъда Пловдивският районен съд, 11 наказателен състав, е признал подсъдимия М. К. Я., от [населено място], обл. Пловдивска, за виновен в извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 2, предл. 2, б. „а”, предл. 2, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което, и на основание чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Я. от право да управлява МПС за срок от три години. Уважил е предявения от С. Б. Б. срещу подсъдимия граждански иск, за сумата 5000 лв., ведно със законната лихва. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата не е била обжалвана от посочения подсъдим, и е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Данните по делото сочат, че съдебното производство по НОХД № 792/ 2004г., по описа на РС- гр.Пловдив, срещу искателя Я., е било образувано по обвинителен акт на РП-гр.Пловдив, по сл. дело № 1881/ 2003г., на ОСС- гр.Пловдив, преписка вх. № 357/ 1998г., по описа на същата прокуратура. С разпореждане от 12. 05. 2004г., съдията- докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разпоредил призоваването на страните, с връчване на подсъдимия на препис от обвинителния акт, с указания за упражняване на гарантираните му от закона процесуални права. Призовката за подсъдимия по делото М. Я. за първото съдебно заседание по делото- на 20. 01. 2005г., заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд, е редовно връчена на неговата майка- В. Х. Д., на 20. 05. 2004г. Същата е получила съдебните книжа, със задължение да му ги предаде, и е положила подписа си върху отрязъка от призовката, удостоверяващ редовното връчване (л. 16 от съд. дело). След като подсъдимото лице не се е явило в съдебно заседание, редовно призовано, без да е посочило уважителни причини за отсъствието си, съдът е отложил делото, като е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. Уведомил е ОЗ „Охрана”- гр.Пловдив, с искане за изпълнение на призоваването и осигуряването му за следващото съдебно заседание. С писмо рег. № 233 от 2. 02. 2005г., Началникът на ОЗ „Охрана”- гр.Пловдив е уведомил районния съд, че от направените проверки е установено, че Я. е в чужбина и не се е прибирал в страната. С идентично съдържание са докладната записка от 21. 02. 2005г. и справката за пътуванията му (л. 58), удостоверяваща последно излизане от страната на 13. 07. 2004г., през ГКПП К., към С. и Ч. ., без данни за завръщане в РБ. Междувременно, от името на подсъдимия, чрез защитника му- адв. М., е депозирана молба по делото (л. 45), с искане за предоставяне на обвинителния акт- удовлетворена от съда. В съдебното заседание на 31. 08. 2005г. първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като му е назначил служебен защитник. В същото съдебно заседание делото е разгледано и е постановена атакуваната осъдителна присъда. Прегледът на материалите от досъдебното производство показва, че първоначално искателят е бил разпитан като заподозрян, а впоследствие е привлечен в качеството на обвиняем, с постановление от 8. 12. 2003г. (л. 69- 70, сл. дело). На същата дата постановлението му е предявено лично, и в присъствието на защитник. Проведен е и разпит, в качеството му на обвиняем. На 20. 02. 2004г. е извършено ново привличане, последвано от разпит на обвиняем, в които процесуално- следствени действия Я. е участвал лично и със защитник. Извършено е и предявяване на предварителното производство- лично на обвиняемото лице и неговия защитник. При така очертаната фактология относно протичането на конкретния наказателния процес, е очевидно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпал всички процесуални възможности да открие местонахождението на молителя, осигурявайки му по този начин възможността да упражни правото си на лично участие в производството по делото. След като е изпълнил редовното призоваване на подсъдимия, на посочения от него адрес, чрез майка му- лице, посочено за целта лично от него, от кръга по чл. 160, ал. 2 НПК (отм.), събрал е убедителни и непротиворечиви доказателства за това, че осъденият по своя воля се е укрил, напускайки пределите на РБ, и по този начин се е отклонил от провежданото срещу него наказателно производство, намиращо се вече в своята съдебна фаза, напълно законосъобразно съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл. 268, ал. 3 НПК (отм.), действал към момента. На основание чл. 70, ал. 1, т. 6 НПК (отм.) му е назначил служебен защитник, с участието на който производството е приключило с постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда. От всичко изложено до тук става ясно, че процесуалната дейност на РС- гр.Пловдив по конкретното дело, не страда от пороци. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай обаче, от данните по делото става ясно, че осъденият Я. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. Участвал е лично по време на цялото досъдебно производство, и след като делото вече се намирало в съдебната фаза на процеса, за което той е бил надлежно уведомен- след като е бил редовно призован за съдебно заседание, за да избегне правосъдието, по собствена воля се е укрил на територията на чужда държава. Лично искателят е посочил съдебен адрес при майка си, която е поела ангажимента да получава и да му предава призовките и съобщенията по делото. Видно е, че призовката с обвинителния акт е получена на 20. 05. 2004г., а деецът е напуснал страната на 13. 07. 2004г. Казано с други думи- задочното осъждане на Я. е изцяло резултат на обективираната му собствена воля за отклонение и укриване от наказателното преследване, след като надлежно е бил уведомен за започналото срещу него съдебно производство, а последното е отделно и самостоятелно основание да бъде постановен отказ за възобновяване на делото. Спазването на изискванията за връчване на препис от обвинителния акт (изпълнено в случая), включително на правилата, уредени с изменението на чл. 254, ал. 4 НПК (ДВ, бр. 109/ 2008г.), в сила от 26. 12. 2008г., следва да се преценява на базата на действащото към съответния меродавен момент процесуално законодателство, а не на актуалното. Обратният подход би означавал безалтернативно и по дефиниция да се възобновят всички наказателни дела, разгледани при условията на задочно производство преди тази дата. Вън от съмнение е, че не такава е волята на законодателя. Процесуалният закон действа за в бъдеще, и следователно законността на всяко конкретно процесуално действие следва да се преценява съобразно онзи закон, който е действал към датата на извършването му, а не който и да било последващ. Ето защо, механичното отнасяне на актуалната норма на чл. 254, ал. 4 НПК, синхронизирана с тази на чл. 423, ал. 1 НПК, посредством едновременното им изменение в идентична насока, към процесуални действия, извършени преди влизането на цитираните разпоредби в сила, би довело практически до придаване на обратно действие на процесуалния закон, което е недопустимо. Следва да се изтъкне, че всички обсъждани актуални норми са съобразени с повдигането на обвинение пред съда с обвинителния акт, което съществено ги отличава от съществувалия по отменения НПК процесуален ред, действал в периода на воденото срещу молителя наказателно производство. Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е участието в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, и то в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК (респ. чл. 268, ал. 3 НПК(отм.) предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. Съвсем различно е обаче положението, когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че последното освен права, има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване пред съответния орган, след призоваване. В този смисъл, евентуалното удовлетворяване на искания за възобновяване, основани на доказано процесуално поведение от вида на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с права от обвиняеми и подсъдими, практически би довело до обезсмислянето на задочното производство, като уредена от закона възможност за разглеждане и приключване на наказателните дела, при наличието на изрично лимитирани основания. Следва да се отбележи, че възприетото от настоящата инстанция тълкуване на приложимия процесуален регламент, касаещ института на задочното производство и основанията за възобновяване на наказателните дела по искане на задочно осъден, е в синхрон и с актуалната редакция на нормата на чл. 423, ал. 1 НПК. Ето защо, след съвкупната оценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че като неоснователно, искането на осъдения М. Я. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, съгласно чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. К. Я., от [населено място], обл. Пловдивска, за възобновяване на НОХД № 792/ 2004г., по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 11 наказателен състав, и отменяване на влязлата в сила присъда № 341 от 31. 08. 2005г., постановена по същото дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :