Р Е Ш Е Н И Е №238 Гр.София, 11 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 521/2015 г. Подсъдимият В. Л. С. чрез свой защитник е обжалвал по касационен ред въззивната (нова) присъда на Софийския градски съд, издадена от него след отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда на Софийския районен съд. И двете присъди са постановени по обвинението срещу В.С. за причинената от него на 24.V.2013 г. по непредпазливост смърт на Д. О. К. настъпила при нарушаване на правилата за движение от подсъдимия като водач на лек автомобил, спрямо пострадалия като мотоциклетист: за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” НК . С осъдителната присъда – 41/17.ХІ.2014 г. по внохд 944/14, въззивният СГС обаче е преквалифицирал обвинението във връзка с чл.343а, ал.1, б.”б” НК, заради оказаната след деянието от дееца на пострадалия помощ. От предвидените за смекченото обвинение наказания СГС е наложил условно (чл.66 НК) лишаване от свобода- 1 г. и 4 м. с 4-годишен изпитателен срок, и лишаване от право да управлява МПС за срока на л.св. В първоначално изготвената касационна жалба се съдържа само позоваване на трите отменителни основания, а при допълването й впоследствие са изложени и доводите, които нейният подател е отнесъл към нарушенията на материалния и на процесуалния закон; не е мотивирана явната несправедливост на наложеното наказание, но не е поискано и неговото смекчаване, а касационно решение само в алтернативата: оправдаване на подсъдимия още в касационната инстанция – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана, а според представителите на обвинението - и държавно, и частно, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Не бяха констатирани нито претендираните, нито други нейни недостатъци, които да налагат отменяването или изменяването й. Значителната част от допълнението към касационната жалба е поставена на възраженията срещу доказаността на обвинението и това отношение е потвърдено непосредствено пред ВКС. Промяната на защитната позиция в тази насока може обаче да бъде обяснена не само с променения в предходната инстанция изход на делото. Промяната е до голяма степен следствие от неправилното разбиране, че съпричиняването на престъпния резултат от самия пострадал К. би могло да бъде оценено в по-друга светлина. Така от една страна е отречена незаслужено безупречната доказателствена дейност на САС (който пък е отдал дължимото в същото насока на СГС), а от друга страна проличава акцентирането върху ирелевантни фактически въпроси – например върху установяването на субективната причина за падането на мотоциклетиста преди началото на близо 30-метровото му неконтролирано плъзгане към автомобила на подсъдимия и смъртоносното му съприкосновение с машината. Като се остави настрана практическата недоказуемост на конкретната субективна причина за падането, жалбоподателят очевидно не е съобразил, че даже „мотоциклетист [ът] умишлено [...] да е привел сам мотоциклета да падне (честа практика, използвана от мотоциклетистите при възникване на опасност)” (допълнение към касационната жалба), това не оневинява подсъдимия, щом като е участвал в създаването на опасността. Приносът на подсъдимия за възникване на критичната ситуация, разбира се, също се отрича, но отново чрез крайно неубедителни упреци към доказателствената дейност на САС, като например, че при оценката на показанията не бил отчел местоположението на свидетелите (обратното е лесно да се види на с.3-6 от мотивите) или пък че вещите лица са съобразявали относно механизма на произшествието само казаното от подсъдимия като свидетел (преди да стане обвиняем, като при това недопустимо са давали заключение по правни въпроси). Напълно произволни се явяват и предложените от жалбоподателя собствени версии за случилото се, но за тяхната неубедителност допринасят повече такива аргументи като този, че „[п]рактически [...] невъзможно гумата и джантата на по-тежкия лек автомобил да се деформират от удар с гума и джанта на по-лекия мотоциклет” (допълнение към касационната жалба, с.3) – и за лаика е ясно, че цитираното твърдение пропуска значението на високата скорост, с която се е движило превозното средство с по-малка маса; в.л. Т. обаче изрично се е позовал на това елементарно положение от физиката (вж. на л.148 от делото в първата инстанция). Възраженията в касационната жалба (в допълнението към нея), отделени на правната страна на обвинението, са всъщност пак доказателствени и това личи не само от началото на изложението („Не е налице доказано по безспорен и категоричен начин...”), но и от неговото съдържание, допълващо или повтарящо неоснователната критика и към експертните заключения, и към САС; към вещите лица този път за тяхното предположение, че подсъдимият е извършвал маневрата обратен завой-недопустими са обаче предположения не в заключенията им, а в съдебните мотиви; неоснователните възражения към САС са по-скоро от процесуално естество, без да бъдат и доказателствени-изричният коментар върху експертното мнение, че при спазване на разрешената от пострадалия скорост злополуката не би настъпила, едва ли би послужил за по-съществен извод от направения от съда за съпричинителството в нея. Що се отнася до явната несправедливост на наложеното наказание, възражението във връзка с нея така и се изчерпва само с позоваването на касационното основание в първоначалната жалба – вероятно след съответната по-безпристрастна преоценка. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивната нова присъда № 41 от 17 ноември 2014 г. по внохд 944/2014 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: