Р Е Ш Е Н И Е   № 35   София, 9 март 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и втори януари......  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА..............…и в присъствието на прокурора...АНТОНИ ЛАКОВ...............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 527 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Д. Д. срещу въззивна присъда № 138/ 13.07.2009 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения по трите касационни основания, мотивирани подробно в допълнителните съображения към нея. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за невинен или деянието да се преквалифицира по чл.219 ал.1 от НК и се приложи Законът за амнистията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:   С присъда № 36/ 30.03.2009 г. по нохд № 452/06 г. Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия Т за виновен в това, че при продължавано престъпление / включващо 105 отделни деяния/, за периода 18.10.1996 г.- 23.08.2000 г./, в качеството си на длъжностно лице- председател на УС на Лозаро-винарска кооперация “Г” гр. С. не е положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество и от това са последвали значителни щети за кооперацията в размер на 9 283 159.90 лв. и на основание чл.219 ал.1 вр. чл.26 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок и глоба в размер на пет хиляди лева. Признал го за невинен да е извършил деянието по по-тежката квалификация по чл.219 ал.3 и чл.219 ал.4 от НК, както и по обвиненията за престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 от НК. С атакуваната по настоящото производство присъда, Великотърновският апелативен съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.219 ал.3 вр. ал.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като: 1/ извършил износ на различни марки вино за молдовските фирми “С”, “С”, “Н”, “В”, “Р” и “И” без да са заплатени на кооперацията и без да предприеме действия за събиране на вземанията, 2/ извършил износ на вино за тайландската фирма “Д” без да има договор, без да са платени и без да предприеме действия, гарантиращи плащането, 3/ не предявил за плащане запис на заповед за 40 хиляди щатски долари на издателя “Б” И. , 4/ изплатил на “Ф” ООД гр. П. лв. в повече от задължението на ЛВК “Г”, 5/ продал и предал във владение на Ж. А. В. джип “Г”, собственост на кооперацията, без да получи дължимата цена, 6/ сключил договор за заем между ЛВК “Г” и С. Х. за сумата 50 хил.лв. и анекс за сумата 61500 лв., с краен срок за издължаване 31.12.2010 г., без гаранти, обезпечаващи връщането на заема, 7/ продал на Б. Б. дворно място с къща, подобрения и трайни насаждания, собственост на кооперацията на цена, по-ниска от реалната и 8/ отпуснал кредит на Б. Г. в размер на 13500 лв., собственост на кооперацията и след 31.12.2000 г. не предприел действия за издължаването му, или за периода 18.10.1996 г.- 22.03.2001 г. настъпили значителни вреди за кооперацията в размер ОБЩО от 2 882 758.43 лв. С присъдата, на подсъдимия Д е наложено наказание от четири години лишаване от свобода и лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно предприятие за срок от пет години. Съдът го оправдал по квалификацията по чл.219 ал.4 от НК, по обвинението по чл.282 ал.2 от НК и за деянията, включени в продължаваното престъпление, касаещи доставки на вина и ракии по 46 бр. фактури за фирма “С” ООД гр. В..   По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, то е мотивирано с доводи за процесуална незаконосъобразност на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията по чл.235 от НПК. Твърди се, че в него не са изложени обстоятелства относно времето, начина и мястото на извършване на всяко едно от деянията, както и за причинната връзка между деянията и настъпилите вреди, което прави обвинението неясно и противоречиво. Върховният касационен съд намира това оплакване за неоснователно. В обвинителния акт са описани фактите, касаещи отделните пунктове на обвинението- търговските отношения между ЛВК “Г” гр. С. от една страна и шестте фирми от Република Молдова и тайландската фирма “Д” от друга за износ и внос на бутилирани и наливни вина и алкохолни напитки, базирани както на сключени договори от подсъдимия, така и без наличие на договори. Отразени са количествата продаден алкохол от ЛВК “Г”, датите на продажбата / съвпадащи съгласно клаузите на трите договора с датите на експедицията/ и стойността на неизплатените количества. Маркирани са задълженията на подс. Д. , произтичащи от качеството му на Председател на Управителния съвет на кооперацията и от длъжностната му характеристика, свързани с ръководство на текущата й дейност и отговорността му за доброто й икономическо състояние, както и в какви действия се изразява неизпълняването на посочените задължения- наредил извършване на последващи доставки, без да са заплатени предходните, както изискват клаузите на сключените договори и не е предприел действия за реализиране вземанията на кооперацията. В достатъчна степен са описани фактите и по останалите пунктове на обвинителния акт, по които подсъдимият е осъден. Вярно е, че прокурорът е структурирал обстоятелствената част на обвинителния акт, следвайки изложението на ревизионния акт, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че актът не е израз на вътрешното му убеждение, както се възразява в жалбата. В диспозитива на обвинението, част от деянията са квалифицирани като продължавано престъпление по чл.219 ал.4 от НК, а друга част като отделни самостоятелни престъпления по чл.219 ал.3 от НК. Избраният от прокурора подход очевидно произтича от промяната на законодателството след извършване на част от деянията и отпадането на продължаваното престъпление в периода август 1997 г.- октомври 2002 г. Обвинението обаче не е неясно и противоречиво до степен, подсъдимият да не разбира в какво е обвинен и да не може да организира адекватно защитата си. Основателно е оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по всички обвинения. Първоинстанционната присъда е отменена изцяло и Великотърновският апелативен съд дължи произнасяне по обвиненията, възведени с обвинителния акт. С въззивната присъда подсъдимият е оправдан по обвиненията по чл.282 от НК за деянията, осъществени в периода 19.01.1999 г.- 28.08.1999 г. и касаещи командировки и специализации в чужбина на Р. Н. , Д. Д. , Д. Д. и Т. Й. Липсва произнасяне по обвинението по чл.282 ал.2 от НК- относно извършена на 01.10.1999 г. продажба на лизинг на книжарница на ул. “. на Д. Д. /пункт 12 от ревизионния акт/. За това деяние е налице висящо обвинение- подсъдимият нито е осъден, нито е оправдан, поради което възражението за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.301 от НПК е основателно. Основателно е и възражението, че въззивният съд е осъдил подсъдимия за умишлена безстопанственост по пункт 3,5 и 6 от продължаваното престъпление без наличие на съответен протест, в нарушение на разпоредбата на чл. 336 ал.2 от НПК. Видно от диспозитива и мотивите към първоинстанционния съдебен акт, Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия за виновен по чл.219 ал.1 от НК по отношение на деянията, свързани с фирма “Б” и по предоставения заем на С. Х. и го оправдал изцяло по отношение продажбата на джип “Г” на св. Ж. Протестът срещу първоинстанционната присъда е бланкетен, като е уточнен и подкрепен с доводи в подадено от прокурора допълнение към него. От съдържанието на допълнението се установява, че в него не са изложени съображения по отношение на тези деяния, нито има искане за утежняване на положението на подсъдимия по тях. Поради липса на съответен протест, въззивният съд не е имал процесуална възможност да осъди Д. за умишлена безстопанственост по първите две деяния, както и да го признае за виновен за третото деяние, по което е бил оправдан изцяло от първата инстанция. Основателно е възражението, че за да мотивира извод за умисъла на подсъдимия, въззивният съд е възприел и обсъждал факти, които не се съдържат в обвинителния акт и по които той не се е защитавал- че договорите с “Х” ООД и тайландската фирма “Д” са симулативни, сключени единствено с цел да се създаде привидно основание за износ на вино, като Д. изначално е съзнавал последващата несъбираемост на вземанията на кооперацията. Нещо повече, поставя се на съмнение съществуването на тайландската фирма /независимо, че част от доставените количества са платени от нея/ с абсурден аргумент- липсва писмен договор, такъв никога не е сключван, защото в България “не може да се намери лице, което говори тайландски”. Такива факти не са възведени от обвинението, а до подобни прозрения не е стигнал дори прокурорът. В същото време съдът е приел за недостоверни и не е кредитирал показанията на свидетелите В за предприетите от подсъдимия действия по събиране на тези вземания с неубедителни и голословни съображения- показанията на В. били “в противоречие с обективната реалност”, тъй като Русия няма нищо общо с Молдова, а показанията на Ч. били в противоречие с останалите доказателства /кои доказателства/ и със “съдебната и арбитражна практика”? Основателно е и възражението, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че деянията са извършени при условията на продължавано престъпление. Това е било наложително, тъй като част от тях са осъществени в период, когато не е действал чл.26 от НК и към настоящия момент той е приложим само в случай, че е по-благоприятен за дееца. Съображения в тази посока са необходими и за да може касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон- защо съдът приема, че всички деяния осъществяват поотделно съставите на едно и също престъпление – безстопанственост, дали са извършени в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. И въз основа на какви правни аргументи са квалифицирани като безстопанственост деянията: 1./ по предоставения заем на Х. , след като срокът на договора и до момента не е изтекъл, следователно вземането не е изискуемо и 2./ по продажбата на недвижим имот на Б. и непредприемане на действия по събиране на вземането, след като по договор крайният срок за плащане на цената е 01.01.2006 г., а подсъдимият е уволнен през 2003 г. Проверявания съдебен акт не съдържа отговор и на някои от съществените възражения на защитата, с които се оспорва наличието на обективните признаци на престъплението по отношение на част от деянията- износът на вино за Молдова е осъществяван и чрез фирмите “Л” и “Л”, /в които ЛВК”Г” е акционер/ и подсъдимият няма задължения по пласмента на продукцията и събиране на вземанията. Въз основа на тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение състав намери, че при постановяване на присъдата Великотърновският апелативен съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, поради което тя следва да бъде отменена. Затова и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА присъда № 138/ 13.07.2009 г., постановена от Великотърновския апелативен съд по внохд № 136/2009 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: