4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 456 гр. София, 03.08.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1826 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 87 от 04.02.2015г. по в.ч.т.д. № 53/2015г. на Варненски апелативен съд, ТО, 1 състав, с което е потвърдено определение № 4721 от 04.12.2014г. по т.д. № 1536/2014г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по адм.д. № 8192/14г. на Върховния административен съд. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно и в пълно противоречие с материалния закон е приел, че решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е обуславящо изхода на настоящия спор, без да съобрази, че съгласно ч13, ал.7 ЗЕ това решение, макар и невлязло в сила, подлежи на предварително изпълнение предвид интензитета и характера на регулираните обществени отношения. Поддържа, че хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не включва случаите, касаещи обжалване на индивидуален административен акт, по който е допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Поддържа още, че задължението на ответното дружество за претендираните суми произтича от решение КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, което е задължително за дружеството и съобразно допуснатото предварително изпълнение на това решение сумата се дължи, без значение дали Решение Ц-6 е обжалвано или не. Поддържа, че обжалването на Решение Ц-6 не обуславя изхода на настоящото дело. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Обусловено ли е по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК висящото гражданско дело, по което претендираното право на ищеца произтича от индивидуален административен акт, вследствие на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, от административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен? 2. Правилно ли е да се спре гражданскоправен спор, чиято претенция се основава на плащане, следващо се от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт, заради висящо административно производство, чийто предмет на обжалване е същият индивидуален администативен акт? 3. Правилно ли е да се спре едно гражданско производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради преюдициалност на едно административно производство, когато страните по административния спор не са идентични със страните по гражданскоправния спор? 4. Има ли основание за спиране на исково производство, в което претенциите се основават на искане за заплащане на суми, дължащи се по силата на индивидуален административен акт, по което е допуснато по силата на закона предварително изпълнение, поради висящ административен спор по обжалване на тоз индивидуален административен акт? Поддържа наличието и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по следния правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата: „Какъв характер имат постановените от Комисията за енергийно и водно регулиране решения – на индивидуален или на подзаконов нормативен акт?”. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че съгласно чл.224, ал.1, т.4 ГПК съдът е длъжен да спре делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, без значение какъв е характерът на обуславящото дело. Поддържа, че Решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт, който е обжалван пред ВАС относно неговата законосъобразност и изходът по това дело е преюдициален спрямо настоящото дело. Поддържа, че евентуалното постановяване на отмяната на това решение би обусловила неоснователност на исковата претенция. Поради това моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че изходът от делото, образувано пред ВАС по обжалване на решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, е от значение за решаването на търговския спор по настоящото дело. Този извод е обсновал с обстоятелството, че между субективното право, чиято съдебна защита търси ищецът, и правопораждащите го факти е налице връзка на преюдициалност, т.е. решаването на спора между страните се предпоставя от съществуването и законосъобразността на индивидуалния административен акт, който ответникът оспорва по съдебен ред, поради това, че същият засяга негови права и задължения. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касатора първи четири въпроса, отнасящи се до наличие на предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 ГПК основание за спиране на производството по гражданско дело, по което претендираното право на ищеца произтича от индивидуален административен акт, подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона, поради наличие на висящо административно дело, образувано по оспорване на същия акт, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По формулираните въпроси е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 25 от 10.01.2013г. по ч.гр.д. № 795/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е прието, че спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права поради висящ административен процес не зависи от това, които лица са конституирани като страни в двете производства. Прието е, че законът поставя като достатъчно условие за спирането решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор, като връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданско производство. Изводът на въззивния съд, че административно дело би могло да обоснове спиране на делото по гражданскоправния спор на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, не противоречи на формираната практика, но въззивният съд не е съобразил формулираните в същата критерии, относими към преценката за наличие на преюдициалност на висящия административен процес. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В настоящия случай предявеният иск се основава на твърдения за възвникване на вземане за сумата 81 584,64 лева, която се дължи от ответника по силата на решение КМ – 1 от 13.03.2014г. за периода март 2013г. – февруари 2014г.. Твърди се, че това решение представлява иднивидуален административен акт на ДКЕВР, издаден в рамките на нейната компетентност, има задължителна сила по отношение на адресатите му и се явява правно основание, по силата на което за ищеца произтича правото да претендира определената с административния акт имуществена облага. Поради това, като съобразява изложението в исковата молба твърдения относно фактите, пораждащи претендираното вземане, настоящият състав намира, че висящото административно дело, образувано по обжалването на решение № Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, не е преюдициално по отношение на производството по настоящото дело и следователно не е налице предвиденото в чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спирането му. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 87 от 04.02.2015г. по в.ч.т.д. № 53/2015г. на Варненски апелативен съд, ТО, 1 състав и потвърденото с него определение № 4721 от 04.12.2014г. по т.д. № 1536/2014г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: