6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 264 гр. София, 17.05.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1519 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗД „Евроинс“ АД срещу решение №20 от 07.01.2021г. по в.гр.д. №20201000502905 по описа за 2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение от 05.02.2020г., постановено по гр.д.№5966/2018г. на Софийски градски съд, I-9 състав в частта, с която са присъдени суми над 50 000 лева за всеки от ищците. С първоинстанционното решение е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. К. П. и Е. С. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ сумите от по 100 000 лева на всеки- застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на сина им, вследствие на ПТП, настъпило на 09.08.2017г., ведно със законната лихва от 04.04.2018г. до окончателното им плащане, като са отхвърлени исковете за разликата до 250 000 лева за всеки, както и за сумата 3 000 лева имуществени вреди. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумите до 50 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил завишен размер на обезщетенията, който не е съобразен най-вече с икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие и нормативно определените лимити по застраховката „Гражданска отговорност“ и противоречи на принципа на справедливост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените искове за сумата над 50 000 лева за всеки от ищците. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази размера на минималната и средната работна заплата в страната, както и инфлационните процеси към момента на настъпване на увреждането, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК /решение №94 от 18.07.2019г., т.д.№3030/2018г., ІІ т.о.; решение №243 от 03.05.2018г., т.д.№198/2017г., ІІ т.о.; решение №97 от 13.11.2017г., гр.д.№60239/2016г., ІІ г.о. и др./. Ответниците В. К. П. и Е. С. П. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявяват, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Считат, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са уважени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 50 000 лева до 100 000 лева за всеки от ищците– обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, на първо място, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Б. П., настъпила на 09.08.2017г. в пряка причинна връзка с ПТП, виновно причинено от водача на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и на второ място, че адекватното и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, е в размер от 200 000 лева за всеки ищец, половината от което /по 100 000 лева/ е платено доброволно от застрахователя. Решаващият състав излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. приетата авто-техническа експертиза, не се установява по несъмнен начин възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен колан. Съдът намира, че не се доказва по категоричен начин, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, нито че поставянето му би осуетило настъпването на смъртта. Излага аргументи, че констатираните травматични увреждания и най-вече- тежката черепно-мозъчна травма, довела до кома и смърт на Б. П., са получени при удряне на главата му във вътрешното обзавеждане на автомобила при неговото преобръщане и деформация на купето навътре към пътника, намиращ се на предна дясна седалка, в която ситуация предпазният колан няма отношение към леталния изход. За да определи обема на претърпените от ищците неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, въззивният съд анализира събраните доказателства, вкл. свидетелските показания, като намира за установено, че в пряка причинна връзка с внезапната смърт на единственото им 17 годишно дете ищците са претърпели тежка и необратима психотравма, чиито последици са неспособни да преодолеят. Излага доводи, че възрастта на починалия им син, както и тяхната собствена, са фактори, усилващи интензитета на отрицателните изживявания от загубата. При съвкупен анализ на доказателствата и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение, въззивната инстанция стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла а чл.52 ЗЗД за всеки от ищците е в размер на 200 000 лева. При отчитане на факта, че ответникът е изплатил извънсъдебно на всеки от ищците по 100 000 лева, решаващият съдебен състав намира, че предявените искове са основателни за по 100 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че поставеният въпрос е свързан със значимия за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Този въпрос обаче не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява противоречие на разрешението, дадено от въззивния съд с цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК, както и със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №4/1968г. Въззивният съд, въпреки лаконичните мотиви, е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството на връзката между ищците и починалия им единствен син; тяхната възраст; интензитета и продължителността на болките и страданията, вкл. т.нар. „обществен критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение“, т.е. икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. и цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, съгласно която при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства- начина на извършване на деликта, характера на увреждането и произтичащите от него физиологични и психологически последици за пострадалото лице, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта и социалното положение и т.н., като отчете и общественото разбиране за справедливост на обществото в конкретния момент, т.е. икономическата конюнктура. Въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, респективно и базата за определяне на нивата на застрахователно покритие. Следва да се има предвид, че в съдебната практика е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя /решение №28/09.04.2015г. по т.д. №1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г., II т.о. и др./. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение По разноските: С оглед изхода на делото касаторът следва да плати на ответниците направените разноски за касационното производство в размер на 9 500 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 07.01.2021г. по в.гр.д. №20201000502905 по описа за 2020г. на Апелативен съд- София в обжалваната част. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на В. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. С. П., ЕГН [ЕГН] сумата 9 500 лева разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.