1 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 17 юли 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 473/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения М. Г. К. за възобновяване на нохд № 1420/2016г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 4133 от 19.09.2017 г., което е било потвърдено с решение № 512 от 23.11.2017 г. по вчнд № 1234/2017 г. на Софийски апелативен съд. С определението, постановено в производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, са били групирани наложените на осъдения М. Г. К. наказания по влезли в сила присъди по нохд № 440/2016 г. на СГС и по нохд № 1420/2016 г. на СГС, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с две години. На основание чл.40, ал.4 от НК е постановено по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на К. да бъдат полагани съответните медицински грижи. На основание чл.25, ал.2 от НК и чл. 59, ал. 1 от НК е извършено приспадане на времето, за което осъденият е бил задържан, както и е зачетена изтърпяната част по отделните присъди. С решение, постановено по реда на чл. 306, ал. 3, вр. чл. 338 от НПК, въззивният съд е потвърдил атакуването пред него първоинстанционно определение. В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и от служебния му защитник, се изтъкват доводи за неправилно прилагане на чл. 24 от НК. Иска се възобновяване на производството и отмяна приложението на чл.24 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. Посочва, че разпоредбата на чл. 24 от НК предоставя възможност на съда при съвкупност на наказания, когато последните са от един и същ вид, общото най-тежко наказание да се увеличи най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Изтъква, че в случая, увеличението на общото наказание от четири години с още две години е обосновано и законосъобразно. Сочи, също така, че съдът нито е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки чл. 24 от НК, нито увеличеното по размер наказание се явява явно несправедливо. Осъденият в последната си дума заявява, че намира за неправилно приложението на чл. 24 от НК и моли съда да възобнови делото, да се отмени приложението на цитираната разпоредба и по този начин да се намали наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от процесуално-легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. Предмет на групиране в производството пред СГС по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК са били наказанията по влезлите в сила присъди, постановени по нохд 1420/16г. на СГС и по нохд № 440/16г. на СГС, като в искането си осъденият не релевира възражения относно правилност на самото кумулиране. Всъщност, единственото оплакване, изводимо от пространното съдържание на саморъчно изготвеното от него искане за възобновяване, касае приложението на чл. 24 от НК. Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на дееца и на отделните деяния извършени от него, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици. За да увеличи на основание чл. 24 от НК общото наказание от четири години лишаване от свобода, определено по реда чл. 25, ал. 1, вр. 23, ал. 1 от НК, с две години, първоинстанционният съд е изложил конкретни и убедителни съображения, които са възприети изцяло от въззивния съд, като последния е изложил допълнителни мотиви в подкрепа решението за приложение на чл. 24 от НК. Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите инстанции за това, че са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК. Увеличаването на общото наказание до размера от шест години лишаване от свобода е обосновано и законосъобразно. Същото е направено след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения и обществената му опасност, и с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК. Обстоятелствата от значение за определяне на общото най-тежко наказание и приложението на чл. 24 НК са правилно оценени. Престъпната деятелност на осъдения К., изразяваща се в извършване на тежки умишлени престъпления, свързани с посегателство спрямо малолетни лица/престъпление от раздел „Разврат“ от НК/, осъществени при условията на опасен рецидив, правилно е приета за разкриваща изключително висока степен на обществена опасност, както по отношение на деянията, така и досежно неговата личност. Осъденият К. е реализирал еднородни деяния по чл.149 от НК по отношение на две отделни лица в единия случай, а в другия при условията на продължавано престъпление в сравнително кратък период от време, при това след осъждане за същия вид престъпление и изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода. Очевидна е липсата на поправителен ефект и превъзпитание от последното, което налага изолиране на лицето от обществото за един по-продължителен период от време, за преодоляване на противоправното му поведение. Именно необходимостта от определяне на справедливо общо наказание с оглед на изложените съображения, е наложило завишаване на последното, като отмереният от съда срок от две години е наистина възможният максимален такъв, но в настоящия случай е напълно обоснован. Обстоятелствата, които осъденият сочи подробно в искането си, касаещи здравословното му състояние, не могат да имат решаващо значение за настоящото произнасяне. Освен това, е постановено полагане на медицински грижи по време на изтърпяване на общото наказание на основание чл. 40, ал. 4 от НК. Изложеното дава основние да се приеме, че правилно решаващите съдилища са приложила разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. К. за възобновяване на нохд № 1420/2016г. по описа на Софийски градски съд и внчд № 1234/17г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: