Р Е Ш Е Н И Е № 393 София, 17 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 1242/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на адв.Я., пълномощник на осъдения В. А. за възобновяване на нохд № 144/10г. по описа на РС-Етрополе. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд, а алтернативно в рамките на фактическите положения за оправдаване на А.по обвинението по чл.129 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Я., представляващ осъдения поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви. Съдът не е коментирал заключението на вещите лица и не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите, дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство. Моли за възобновяване на производството и оправдаване на Аразов. Осъденият В. А., моли искането за възобновяване да бъда уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 16 от 15.07.2011г., постановена по нохд №144/10г., Районен съд-Етрополе е признал подсъдимия В. Ю. А. за виновен в това, че на 13.03.2010г. в гр.Етрополе е повредил противозаконно чужда движима вещ-л.а.”Рено Лагуна” с ДК № СО- 62 77 АН, собственост на П. П., с общо причинени вреди в размер на 960лв., поради което и на основание чл. 216, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият А. е бил признат за виновен затова, че след нанасяне на удар с дърво е причинил средна телесна повреда на П. П., поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение от 21.12.2011г., постановено по внохд №566/11г., Софийският окръжен съд е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Искането за възобновяване, с което се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, е насочено само по отношение на престъплението по чл.129 от НК. Неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд.Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, окръжният съд е дал своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни. Именно спорните по делото моменти са били обсъдени с необходимата прецизност. Действително оценъчната дейност на съдилищата е могла да бъде по-задълбочена, но и възприетият подход в искането да се твърди, че доказателственият анализ е непълен и неправилен, като се разглеждат изолирано части от мотивите на съдилищата, също е в разрез със законовите изисквания на цитираните по-горе текстове. Преценени в тяхната взаимна връзка и логическа последователност, гласните доказателствени източници - показанията на пострадалия, на свидетелите С. С., Н. Ц., Ц. А., В. П., Б.Н., обясненията на подсъдимия, писмените и веществени доказателствени средства, както и експертните заключения, установяват хронологията на събитията в процесната вечер и по категоричен начин доказват, че подсъдимият е нанесъл удари с дървото, веществено доказателство по делото, не само по лекия автомобил, но и по отношение на пострадалия, което е довело до причиняване на средна телесна повреда и други по-леки наранявания. Правилно съдилищата са преценили, че левостранното разположение на обективните находки, установяващи уврежданията на пострадалия е в кореспонденция с показанията на свидетелите, които в показанията си описват мястото, на което той е седял в автомобила и неговото разположение спрямо подсъдимия. Във връзка с механизма, по който е реализирано увреждането, покриващо медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда, въззивната инстанция правилно е приела, че обстоятелството дали ударът, довел до счупването на първи горен десен зъб е резултат от използването на дървото или от счупило се от него по време на удара парче, не е значимият факт в преценката за съставомерността на деянието по чл.129 от НК, а същественото е, че по несъмнен начин е доказана причинноследствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия по отношение на пострадалия вредоносен резултат. Не могат да бъдат възприети за основателни възраженията, с които се аргументира неправилност при анализа на свидетелските показания, във връзка с отчитането от съдилищата на фактите, касаещи динамиката на ситуацията.Последната има своето значение при оценката на гласните доказателствени източници, наред с останалите значими обстоятелства, тъй като е различна способността на всеки индивид, в конкретната ситуация да възприеме, запомни и възпроизведе фактическите данни от случващите се събития. Също така, следва да се посочи, че начинът на провеждане на разпитите на свидетелите на досъдебното производство има значение при преценката за законосъобразност на съответното следствено действие, както и във връзка с правилата за оценка на фактическите данни, които са събрани с дадения доказателствен източник, но в настоящият случай не са констатирани процесуални нарушения, опорочаващи приобщените от досъдебното производство гласни доказателствени средства. Независимо, че първата инстанция в дейността си по оценка на доказателствата, установени от свидетелските показания, се е позовала на “начина на провеждане на разпитите на свидетелите от досъдебното производство”, на без да посочи какъв е той, крайните изводи по кредитиране на едни от тях и не даване вяра на други , са правилни. Обстоятелството, че от медицинска гледна точка не може да се установи с категоричност времето на получаване на травмата, обуславяща ангажирането на наказателната отговорност на осъдения за престъпление по чл.129 от НК, не води до промяна на изводите затова, че средната телесна повреда е причинена на пострадалия от подсъдимия по време на инцидента на 12.03.2010г., в каквато насока доказателствата са безспорни. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че решаващите съдилища не са допуснали съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, водещи до неправилно приложение на материалния закон.Ето защо, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения В. А. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Я., защитник на осъдения В. Ю. А. за възобновяване на производството по нохд № 144/10г. по описа на РС-Етрополе. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: