Р Е Ш Е Н И Е № 272 София, 20.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1271 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. от [населено място],обл.Р. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 23.06.2010г. по гр.д.№354/2010г. С определение №187/21.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса необходимо ли е с оглед разпоредбата на чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./ да бъде установен фактът на придобиване на имущество по време на брака в резултат на съвместен принос,за оборването на презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985г./отм./ и разграничението на това имущество от вещите,които са лична собственост на всеки от съпрузите. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения,че неправилно въззивният съд е приел,че по отношение на процесните животни презумпцията за съвместен принос по чл.19,ал.3 СК от 1985г./отм./ не е оборена,след като по делото е представено свидетелство за регистрация на името на неговия баща,който е починал и след като по делото не е установено страните да са придобили животните по време на брака. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това искът за делба бъде отхвърлен като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба А. Д. М. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на 13 броя крави с посочени номера на ушни марки,порода и дата на раждане. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от А. Д. М. иск за делба на 13 броя крави и вместо това е допуснал делбата между съделителите А. Д. М. и Б. М. М. при равни квоти. Прието е,че след като в списък на отглежданите от Б. М. животни,издаден от Р.-област Р. на 08.09.2009г. и в документи, издадени от Н. като собственик на животните е посочен Б. М.,като животните са родени в периода от 2001г. до 2003г.,т.е. преди настъпване на фактическата раздяла между страните,то следва да се приеме,че същите са придобити по време на брака му с А. Д. в режим на СИО,тъй като Б. М. не е оборил установената в чл.19,ал.3 СК презумпция. Прието е,че представеното по делото свидетелство за собственост на името на бащата на Б. М. не оборва установената в чл.19 СК презумпция,тъй като няма пречка животните да сменят собственика си-не е установено баща му да му е дарил тези животни,нито да е придобил собствеността им по наследство. И тъй като последните документи за собственост на животните сочат за такъв Б. М. е прието за ирелевантно кой е бил собственик на същите в предходен момент. За безспорно е прието в този смисъл,че животните да придобити по време на брака и не е оборена презумпцията за съвместен принос. По въпроса необходимо ли е установяване факта на придобиване на имущество по време на брака в резултат на съвместен принос,за оборването на презумпцията,установена в чл.19,ал.3 СК от 1985г./отм./ и за разграничението на това имущество от вещите,които са лична собственост на всеки от съпрузите в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата. В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №241/04.04.1989г. по гр.д.№143/1989г. на ІІ ГО на ВС е прието,че лична собственост на съпруга е всяко имущество,придобито през време на брака без принос на другия съпруг,вкл. с оглед разпоредбата на чл.20,ал.1 СК от 1985г.,като изброяването в тази разпоредба не е изчерпателно. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВС и в решението, постановено от Русенския окръжен съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК,приема за правилно становището,изразено в решение №241/04.04.1989г. на ІІ ГО на ВС по гр.д.№143/1989г. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.20,ал.1 СК от 1985г./отм./ вещите, правата върху вещи и паричните влогове,придобити преди брака,както и вещите,правата върху вещи и паричните влогове,придобити през време на брака по наследство и дарение,принадлежат на съпруга,който ги е придобил,като лични са и вещите и правата върху вещи,придобити от единия съпруг по реда на ГПК,когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи,които са съпружеска имуществена общност. Изброените в тази разпоредба вещи, права върху вещи и парични влогове са изключени от приложното поле на установената в чл.19,ал.3 СК от 1985г./отм./ презумпция. Разпоредбата на чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./ не намира приложение по отношение на вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити преди сключването на брака или по време на брака,но по наследство,дарение или по реда на ГПК,когато принудителното изпълнение за личен дълг на единия съпруг е насочено върху вещи,които са в режим на съпружеска имуществена общност. За да се приеме,че вещта принадлежи общо на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност по делото следва да бъде установено по категоричен начин,че същата е придобита по време на брака посредством възмезден придобивен способ,като при наличие на спор доказателствената тежест за тези обстоятелства е на съпруга,който е предявил иска за делба. Само при наличие на възмездно придобивно основание намира приложение презумпцията за съвместен принос,като възмездността на придобивното основание не може да се предполага именно с оглед разпоредбата на чл.20,ал.1 СК от 1985г./отм./,която установява критериите,въз основа на които следва да бъде проведено разграничаването между имуществото,представляващо лична собственост на всеки от съпрузите и имуществото,което същите притежават общо в режим на съпружеска имуществена общност и която,както вече беше отбелязано,установява като основни критерии за това разграничаване момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.20,ал.1,чл.19,ал.1и чл.19,ал.3 СК от 1985г./отм./. Между страните по делото е съществувал спор относно способа, посредством който е придобито правото на собственост върху кравите, предмет на делбата и относно момента на придобиване на собствеността, като доказателства животните да са били придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ не са представени-в представените по делото ветеринарномедицинска здравна книжка /паспорт/,списък на отглеждани животни №92544 и №92545 и талон за промяна на собственика на животновъден обект №71590007 не са посочени нито момента на придобиване на собствеността,нито способа, посредством който това придобиване се е осъществило. Освен това списъците на отглеждани животни са съставени на 08.09.2009г.,т.е. след прекратяването на брака,с оглед на което неправилно въззивният съд е приел,че тези писмени доказателства удостоверяват наличието на предпоставките на чл.19,ал.1 СК от 1985г./отм./-списъците удостоверяват принадлежността на правото на собственост към момента на съставянето им, но не и към предходен момент,нито съдържат данни за придобивното основание. Неправилно е прието също така,че обстоятелството,че животните са родени преди настъпване на фактическата раздяла между страните сочи на придобиване по време на брака,т.е. неправилно е прието,че раждането на животните има за последица придобиване на собствеността. Раждането на животните би имало такава последица само в хипотезата на чл.93 ЗС,но в настоящия случай по делото не е установено съделителите да са притежавали правото на собственост върху животните,чийто прираст са процесните крави. Неправилно е прието също така,че не е установено Б. М. да е придобил кравите по наследство,след като е налице идентичност на ушните марки,порода и година на раждане на част от кравите,предмет на делбата,с посочените в свидетелството за собственост на едър добитък №091605/11.02.2003г. на името на М. Б.,баща на съделителя Б. М.,както и на част от кравите,предмет на делбата с посочените в талон за промяна на собственика на животновъден обект. След като по делото не съществува спор,че М. Б. е починал и по силата на чл.5,ал.1 ЗН Б. М. има качеството негов наследник по закон /доколкото по делото не се твърди друго лице да е било назначено от М. Б. за наследник по завещание/, следва да се приеме,че след смъртта на М. Б. правото на собственост върху посочените в свидетелството за собственост и в талона животни е преминало в патримониума на Б. М. и неговата майка Н. М., преживяла съпруга на М. Б.. Обстоятелството,че кравите са принадлежали на М. Б. е потвърдено и от показанията на Н. М.. При наличие на доказателства,че кравите са придобити по наследство,т.е. посредством способ, който съгласно разпоредбата на чл.20,ал.1 СК от 1985г./отм./ сочи,че същите представляват лично имущество на съделителя Б. М.,неправилно съдът е приел,че между страните е налице съсобственост,а оттам и предпоставки за допускане на делбата. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният от А. Д. М. иск за делба на 13 броя крави бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на Б. М. М. следва да бъде присъдена сумата 705лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 23.06.2010г. по гр.д.№ 354/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],област Р. против Б. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],област Р. иск за делба на 13 броя крави както следва: ушна марка BG 18035038,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 06.08.20001г.; ушна марка BG 18035039,порода ГВ смесена,женски пол, р. на 10.08.2001г.; ушна марка BG 1803504,порода ГВ смесена,женски пол, р. на 13.08.2001г.; ушна марка BG 18035041,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 02.08.2001г.; ушна марка BG 18035042,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 23.08.2001г.; ушна марка BG 18047179,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 10.01.2003г.; ушна марка BG 18047180,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 12.01.2003г.; ушна марка BG 18047184,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 23.03.2003г.; ушна марка BG 18047185,порода ГВ смесена, женски пол,р. на 03.01.2003г.; ушна марка BG 18047666,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 18.0.2003г.; ушна марка BG 18047707,порода ГВ смесена,пол женски,р. на 15.04.2003г.; ушна марка BG[ЕИК],порода ГВ смесена,женски пол,р. на 23.01.2000г.; ушна марка BG 30113106,порода ГВ смесена,женски пол,р. на 01.01.2002г. ОСЪЖДА А. Д. М. да заплати на Б. М. М. на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 705лв./седемстотин и пет лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: