Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 17 февруари 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1851 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда по внохд.№373/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик са подадени, касационен протест от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик и жалба от гражданския ищец [фирма] [населено място]. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и моли присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Гражданския ищец и повереникът му,редовно призовани не са участвали. Подсъдимия лично и защитата му ,са на становище протеста да се остави без разглеждане,тъй като в него не се сочат касационни основания,а жалбата на гражданския ищец без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: Делото е на вниманието на Върховният касационен съд за втори път,след отменително решение по к.д.№909/2012 г. на ІІІ Н.О. на ВКС,с констатирани съществени процесуални нарушения по доказателствената дейност на въззивния съд,а именно-съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата,превратно тълкувани,възприети почти изцяло обясненията на подсъдимия и несъпоставени с останалите доказателства по делото,неправилно -без мотиви, отхвърлени и несъобразени показанията на св.И. и св.Т.. С присъда от 2.04.2013 г. постановена по внохд.№373/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик е отменена присъда по нохд.№2018/2010 г. на Районен съд гр. Пазарджик и вместо това ,подсъдимия С. Д. С., е признат за невиновен на 18.11.2004 г. в [населено място],като се представил за длъжностно лице-управител на [фирма]-гр.София ,с цел да набави за себе си имотна облага ,възбудил заблуждение у св. И. С. И.,че ще достави на [фирма]-гр.Пазарджик стока-захар за 175 000 лв. и с това причинил имотна вреда на дружеството за същата сума,като измамата да е в големи размери,поради което и на основание чл.304 НПК, е оправдан по обвинението по чл.210 ал.1т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 НК.С присъдата е отхвърлен гражданския иск, на посоченото по горе дружество в размер на 175 000 лв.,срещу подсъдимия за имуществени вреди ,като неоснователен. ПО ПРОТЕСТА и ЖАЛБАТА на Гражданския ищец : С протеста е ангажирано основанието по чл.348 ал.1т.1 НПК-нарушение на закона.Пространно и многословно е изложената фактическа обстановка,която според обвинението е „установена по делото по безспорен начин”,направен е анализ на доказателствата-пак според вижданията на обвинението,посочено е и,че се „споделят изводите по фактите на Районен съд гр. Пазарджик”.Няма как да не се отбележи и ,че протеста е точно копие на предишния касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик,без да се вземе отношение - по проведеното от сегашния въззивен състав, разгледал делото ,съдебно следствие и без становище, по приетите различни факти. В жалбата на гражданския ищец са ангажирани основанията по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК,като се акцентира на вътрешната противоречивост на мотивите,където в „едни и същи мотиви,един съдебен състав се е ангажирал да приеме за безспорно установени...взаимно изключващи се и драстично противоречащи си фактически положения ,по отношение на едни и същи факти и обстоятелства”.Мотивите били до такава степен опорочени ,от вътрешната им непоследователност...”,че е невъзможно да се изведе действителната воля на съда,т.е. липсват мотиви”,което според повереникът е основание да се иска отмяна на присъдата . Доводите и в протеста и в жалбата на гражданския ищец са неоснователни и това е така защото : След проведено съдебно следствие,на което са разпитани св.И.,св.Г.,св.Т.,св.П.,св.Б. и св.П. и са приобщени по реда на чл.281 ал.1т.5 НПК, показанията на св.К. и Н.,дадени пред ОС гр. Пазарджик по внохд.№625/2011 г. и след анализ на всички доказателства по делото,въззивния съд е приел по фактите следното : Свидетеля И. бил управител на фирмата [фирма]-гр.Пазарджик,като една от дейностите на фирмата била търговия със захар,работили с различни дистрибутори и един от тях бил св.Т.,с който имали добри търговски отношения.През 2002 г. св.Т. разбрал ,че подсъдимия С./собственик и управляващ [фирма] до 28.12.2002 г./ е близък със собственика на захарни заводи и ,че е лице чрез което доставката на захар на едро е безпроблемна, и след няколко лични срещи започнал да получава стоката от него, или чрез посочената по горе фирма, или чрез фирмите „С.” РМ О. , [фирма],”Б”О..С решение от 24.02.2004 г.във фирмата [фирма],която през 2002 г. била прехвърлена на св.К.,настъпили промени и за съдружник и управител бил вписан и св.П..На подсъдимия още на 22.01.2004 г. К. издал пълномощно да представлява фирмата ,във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност.В началото на месец ноември на 2004 г. в резултат на реализирана търговия със захар между посочените по горе фирми от една страна и фирмата на св.Т. - [фирма] /част от стоката получавана и от св.И. /, задълженията на Т. били над 300 000 лв.,поради което и доставките били спрени за около петнадесет дни.В същия период св.Т., предложил на св.И. да го свърже с подсъдимия лично, което и станало в [населено място],като на срещата присъствал и сина на св.И..На 18.11.2004 г. подсъдимия заедно със св.К. и св.П. пътували от [населено място] за [населено място].По време на пътуването св.Т. се обадил на подсъдимия С.,като му казал –„В. ти е приготвил 100 000лв.,прати някои да ги вземе”.Подсъдимия казал на свидетеля П. да кара към [населено място],като преценил, че това са част от парите ,които му се дължат от Т.,а и че част от доставената захар, е за фирмата на св.И..Междувременно на подсъдимия се обадил и св.И. ,с когото се уговорили къде/ в един офис/ в града да се срещнат.Вечерта двамата се видели пред нотариалната кантора на св.Г.,където И. предал на подсъдимия плик с намиращите се вътре 100 000 лв.,които подсъдимия не броил ,а попитал колко са парите и св.И. отговорил ,че са сто хиляди лв. и поискал да му бъде подписан документ ,че предава тези пари.Подсъдимия се съгласил и двамата влезли в кантората,където свидетеля му подал договор-бланка,който не бил попълнен.Подсъдимия попълнил празните графи в договора,сложил дата 18.11.2004 г.,на мястото на продавача записал - [фирма],посочил данъчния номер на фирмата и Булстат,а на мястото на представляващия написал собствените си имена и ЕГН,и в това си качество като продавач се подписал.Свидетеля И., поискал да се сложи и печат,поради което подсъдимия отишъл до колата, в която били К. и П.,взел печата на фирмата,върнал се в кантората и го положил.В това време подсъдимия видял ,че договора е за 175 000 лв. и се обадил на св.Т., за да го попита къде са другите пари ,на което той му отговорил ,че са при него и ще му ги даде и че са пари отново на В./св.И. /.Подписите на двамата върху договора, в един екземпляр били заверени от св.Г.,без да се извърши проверка, съобразно задълженията на нотариуса , за установяване представителната власт на подсъдимия,като в договора липсват и данни за личната карта на подсъдимия,т.е. не е установена и самоличността му.След това двамата /подсъдимия и св.И. / се разделили,като подсъдимия се качил в колата,предал плика с парите на св.П.,като му казал да ги преброи.При пристигането в [населено място] тримата отишли в офиса на [фирма],където оставили парите в касата,а на следващия ден св.К. съставил разписка /приложена по делото/ за това, че получил от подсъдимия сумата от 100 000 лв.,предоставена му на основание сключен договор от 18.11.2004 г.,в качеството му на пълномощник на фирмата.Последвали заявки от фирма „Т.” на св.Т. за доставки на захар, изпълнени от „С.”РМ О.,а видно от дневника за продажби на тази фирма,доставки е имало и за фирмата на св.И..По късно на 23.11.2004 г. подсъдимия регистрирал фирма [фирма],с която фирмата на св.И. осъществявала доставки на захар през 2005г. и 2006 г.По сключения на 18.11.2004 г. „договор за доставка на захар”-заявки за изпълнение от фирмата на св.И., към която и да е от фирмите на подсъдимия или на фирмата [фирма], не са постъпвали - не само веднага след сключването на договора,но и в следващите две години.Липсват каквито и да било други писменни доказателства,от които да е видно,че св.И. и неговата фирма са претендирали „изпълнение”, по този договор. Горните фактически изводи на релевантните по делото обстоятелства от значение,са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,като са съобразени указанията дадени,в тази връзка в отменителното решение на ВКС. Вярно е твърдението на повереникът на гражданския ищец, за известно противоречие в мотивите по фактите,което се дължи на неправилно формулиране на стр.3 от мотивите :-„при спазване разпоредбата на чл.339 ал.3 НПК прие за безспорно установени следните обстоятелства по главните факти на обвинението” –след което подробно е възпроизведено приетото за установено от първоинстанционния съд.Приетото по фактите от въззивния съд е безпротиворечиво и е изложено от л.8 до л.13 на същите мотиви-където е посочено, кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа.Посочения пропуск очевидно не е от категорията,съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 НПК и да води до невъзможност да се „изведе действителната воля на съда”. Съобразявайки всички събрани по делото доказателства,въззивния съд е дал отговор на главния въпрос по делото ,а именно –налице ли е било въвеждане в заблуждение от страна на подсъдимия към св.И.,кои са елементите на това заблуждение,че е собственик и представлява [фирма],както и че ще му достави захар за сумата от 175 000лв. и това ли са обстоятелствата, които са мотивирали св.И. да се разпореди с инкриминираната или с друга сума, в полза на подсъдимия. Както бе посочено по горе, категорично установено е по делото,че св.И. е сключил договор с подсъдимия , не с оглед качеството му на управител,собственик или представляващ определена фирма,а само и единствено с оглед личните му контакти на човек доставящ без проблеми неограничени количества от стоката ,с която търгува-захар.Безспорно е ,че в това му „качество” подсъдимия е бил представен на св.И. от св.Т.,който гарантирал за това обстоятелство,а и предишните търговски отношения на Т. с подсъдимия, били без проблемни.Установено е също,че за предходни доставки от [фирма] към фирмата на Т., и от там за фирмата на св.И., е имало неуредени плащания и че това е причината доставките през 2004 г. към Т. да бъдат спрени.Последващата инкриминирания договор търговска дейност на фирмата на подсъдимия [фирма] и фирмата [фирма],протекла за две години,без проблеми с реализиран обем от захар на стойност 240 000лв.- очевидно сочи,че няма отговор въпроса защо св.И. не е пуснал заявки за доставка на захар до фирмата по „договора” от 18.11.2004 г. - [фирма] и е сезирал прокуратурата едва след приключване на сделките, с посочената по - горе фирма на подсъдимия.Друг е въпроса,какво изпълнение може да претендира св.И., позовавайки се на „договор”, в който няма количество на стоката,няма срокове и място на изпълнение и т.н., но това касае търговските отношения между двамата. При така установените факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия няма как да заблуди св.И.,че се занимава с търговия със захар,защото св.И. от години търгува със захар и както сам твърди –„ние сме малко хора в бранша и се познаваме”,още повече като се има предвид, обстоятелството –И. е поискал от св.Т., да го свърже лично с подсъдимия,което и станало месец преди датата 18.11.2004 г.,което изключва възможността на посочената дата и място, И. да е бил заблуден относно „качеството” на подсъдимия.Не е налице и заблуждение за това ,че подсъдимия „ще достави на фирмата на св.И. определено количество захар” ,тъй като за количество не става въпрос в „договора”,а и самия И. не споменава такова.Не установена по категоричен начин е и причината за направеното на 18.11.2004 г. плащане /имущественото разпореждане, в резултат на „създадени неверни представи”/,за бъдещи или за вече направени доставки на захар.Очевидно между фирмите на подсъдимия и тези на св.Т. и св.И., е имало неуредени търговски отношения,свързани с доставки на захар,но не и измама по смисъла на чл.210 НК вр. с чл.209 НК, извършена от подсъдимия по отношение на св.И. и неговата фирма. Показателно за „схемата на търговията със захар” е казаното от св.П. пред въззивния съд : -„работил съм с подсъдимия и фирмите му...търгувах със захар,така се работеше,ако познаваш С. или Г. Г. получаваш захар,плащаш след като я продадеш.Никога не съм плащал преди да получа”. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при спазване на процесуалните правила и закона,а протеста на Окръжна прокуратура гр. Пазарждик и жалбата на гражданския ищец за неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда по внохд.№373/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик, с която е отменена присъда по нохд.№2018/2010 г. на Районен съд гр. Пазарждик. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :