3 Р Е Ш Е Н И Е № 384 София, 28.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д.№ 395 по описа за 2012 г. приема следното: Производството по делото е образувано по молба на С. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 17 март 2010 г., постановено по гр. д. № 9881 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „В” въззивен състав. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-открито от него ново писмено доказателство:декларация от представителя на ответното дружество към момента на сключване на договора за управление, поясняваща, че страните са договорили плащане на годишния отпуск. Ответникът по молбата [фирма] счита, че тя е неоснователна. Смята, че декларацията не е ново писмено доказателство, а съдържа писмени свидетелски показания, които молителят е могъл да ангажира в съдебния процес, приключил с решението, чиято отмяна се иска. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Молителят е предявил иск за заплащане на неизползвания платен годишен отпуск, позовавайки се на мениджърски договор от 1.1.2002 г., сключен между него и дружеството „Максимум уърлдуайд”, представлявано от Р. ван Б.. В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че претенцията на молителя е неоснователна, тъй като в договора не се съдържа клауза за заплащане на неизползвания платен годишен отпуск, аналогична на разпоредбата на чл.224 от КТ. Писменото доказателство, въз основа на което молителят иска отмяна на съдебното решение, представлява декларация на Ф. К. от 21.01.2011 г., която молителят е получил на 30.08.2011 г. Декларацията съдържа твърдения на лицето Ф. К., че в периода от 1999 г. до края на 2002 г. е заемал длъжността управителен директор на нови пазари и глобална търговия на дребно в „Максимум У.”-дружество, регистрирано в Х.. В това си качество деклараторът е отправил до молителя предложение да заеме длъжността „директор продажби за пазарите на О.”, което е било прието. В това предложение и в последващия договор се съдържала клауза за 25 дни платен годишен отпуск. Декларацята на Ф. К. не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, т.1 от ГПК, което е от съществено значение за делото и с което страната не могла да се снабди своевременно. Тази декларация възпроизвежда твърдения на лицето за факти, които са могли да бъдат установени още при разглеждане на делото, приключило с решението на СГС по съответния процесуален ред-посредством разпита на Ф. К. в качеството му на свидетел. Следователно декларацията не е ново доказателство, а като писмено свидетелско показание, дадено не по съответния процесуален ред пред съда, няма и доказателствена стойност. Фактите, посочени в декларацията, не биха могли да променят крайния изход на спора, тъй като се отнасят до преддоговорните отношения между страните. Окончателното уреждане на правата на молителя е станало с мениджърския договор от 1.1.2002 г., представен от него още с исковата молба. Клаузите, които са били обект на преговори, но не са били включени в окончателния договор от 1.1.2002 г., не са били приети от страните и не могат да послужат като основание за пораждане на правото на молителя за заплащане на неизползвания платен годишен отпуск. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение заради представената от молителя декларация е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора молителят дължи на [фирма] 3 520,50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 17 март 2010 г., постановено по гр. д. № 9881 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV „В” въззивен състав. ОСЪЖДА С. С. Т. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 3 520,50/ три хиляди петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: