6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126 София, 11.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1343/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Е. Р. и И. Е. А. чрез адв. П. В., срещу определение № 23/19.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1/2022 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 385/12.11.2021г. по гр. д. № 484/2021 г. на Белоградчишкия районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения от жалбоподателките срещу А. Б. А. положителен установителен иск за собственост на два урегулирани недвижими имота, предмет на висящо в първа фаза делбено дело.
Жалбоподателките поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност като пороци на обжалваното определение. Молят то да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за собственост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Налице ли е правен интерес от завеждането на установителен иск по реда на чл. 124 ГПК и правната възможност за разрешаване на спорове между сънаследници във връзка с имуществената общност, заявени по общия исков ред в отделно производство, ако същите не са предявени в рамките на делбеното производство”, като твърдят, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 59/17.07.2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г. на ВКС, I-во во г. о., решение № 130/04.01.2021 г. по гр. д. № 746/2020 г. на ВКС, I-во во г. о., решение № 213/03.10.2014 г. по гр. д. № 2881/2014 г. на ВКС, I-во во г.о., решение № 162/09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., и решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г, на ВКС, II-ро г. о. Навеждат и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност.
Ответникът по иска и по жалбата не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от активно легитимирани лица с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 вр. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска, поради което е допустима.
Относно наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Е. Р. и И. Е. А. срещу А. Б. А., в която ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти - УПИ I-..... и УПИ III-.... от кв. 16 по регулационния план на [населено място], [община], В. област, както и на построените във втория имот сгради, по силата на давностно владение като наследници на Ж. Д. Селинкин, за което се легитимират с н. а. № ..../24.09.2019 г. Твърдят, че ответникът не признава правото им на собственост, като е предявил иск за делба на посочените имоти и с исковата си молба до делбения съд е навел твърдения за недействителност на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт. Искат от съда да признае за установено в отношенията им с ответника, че те са собственици на процесните имоти на основание изтекла придобивна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на предявения иск за собственост с довод за липса на правен интерес предвид висящността на делбения процес между настоящите страни и останалите сънаследници за същите имоти, в който двете ищци са оспорили правата в съсобствеността с възражение, че те са придобили имотите, легитимирайки се с представения нотариален акт, така правата им на собственост успешно могат да бъдат реализирани и защитени в делбеното производство, доколкото ако възражението им бъде уважено, искът за делба ще бъде отхвърлен. Оспорил е и основателността на иска.
Първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск с мотив за липса на правен интерес предвид висящността на делбеното производство по гр. д. № 25/2020 г. на Белоградчишкия районен съд, възприемайки тезата на ответника, че спорът относно правото на собственост върху процесните имоти ще бъде разрешен в делбеното производство предвид направеното от двете съделителки възражение, че те са собственици.
За да потвърди прекратителното определение на районния съд, в обжалваното сега определение Видинският окръжен съд е приел, че в делбеното производство ще бъдат разрешени всички спорни между страните въпроси относно собствеността върху процесните имоти, предмет на делбата, и съответно делбените квоти при установена съсобственост между съделителите. При водени паралелно производство по делба и такова по установителен иск за собственост би могло да се стигне до два различни резултата относно установяване на собствеността, което не би разрешило спора между страните. Предметът на установителния иск за собственост по чл. 124 ГПК се припокрива с предмета на иска за делба, поради което по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено по аналогия с чл. 126, ал. 1 ГПК.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд поставеният от касаторите правен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, доколкото съдържа в себе си предпоставката, че ищците по иска за собственост, ответници по иска за делба, не са предявили претендираното от тях право на собственост в делбеното производство, което не кореспондира с мотивите на въззивния съд, който е приел обратното - че в делбеното производство двете ищци са въвели възражение, легитимирайки се като собственици с констативен нотариален акт за собственост. Дали фактическите констатации на въззивния съд са верни /правилни/ или не, е въпрос по съществото на частната касационна жалба и не може да бъде изследван на етапа на преценка за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. При преценката за допускане на обжалваното определение до касационнен контрол ВКС възприема фактите за осъществили се така, както те са установени от въззивния съд в мотивите на обжалвания акт. Щом поставеният от касаторите въпрос не кореспондира с мотивите на въззивния съд, то той не може да се приеме за обуславящ, респективно е негоден като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което на свой ред прави безпредметно изследването за наличие на наведената специална предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл 3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, за което ВКС следи служебно.
При преценката за допустимост на предявения иск за собственост въззивният съд, приемайки, че страната може да заяви правото си на собственост само в рамките на делбеното производство, включително когато това се прави не чрез предявяване на иск, а чрез възражение, е допуснал нарушение на основополагащия принцип на диспозитивното начало, съгласно който страните сами определят не само предмета, но и обема на търсената защита. В несъществуващия си смисъл са приложени разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 126, ал. 1 ГПК, чието правилно приложение обезпечава спазването на принципа на служебното начало, доколкото двете разпоредби са пряко свързани с допустимостта на процеса.
По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна.
От данните по делото се установява, че имотите, предмет на положителния установителен иск за собственост, са предмет и на висящ иск за делба, по който е образувано гр. д. № 25/2020 г. на Белоградчишкия районен съд, като страните в прекратеното производство по иска за собственост са част от съделителите по делбения иск. Страните не спорят, че в делбеното производство не е предявяван иск за собственост - спорно е дали настоящите ищци са направили възражение като ответници по иска за делба, че те двете са изключителни собственици на делбените имоти, но установяването на този факт е ирелевантно за допустимостта на иска за собственост, по който е образувано настоящото исково производство.
Искът за собственост е преюдициален спрямо иска за делба, защото до делба се допускат само вещи, притежавани в съсобственост. Няма пречка искът за собственост да се предяви и в делбеното производство, при което ще се стигне до обективно съединяване на иска за делба с иска за собственост, като по всеки от тях съдът дължи отделен диспозитив. Няма пречка страна в делбеното производство, без да иска бъде призната за изключителен собственик със сила на пресъдено нещо, да оспори правата на останалите съделители в съсобствеността, като въведе възражение, че тя е изключителен собственик. При основателност и уважаване на такова възражение съдът ще се произнесе по него в мотивите на решението и ще следва да отхвърли иска за делба, като с отхвърлителното решение ще се формира сила на пресъдено нещо по въпроса, че процесният имот не е съсобствен между страните, но не и по въпроса чия изключителна собственост е той. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него /в тази хипотеза докато последното е висящо/. Направено възражение от страната в делбеното производство, че тя е единствен собственик или че имотът се притежава в съсобственост само между част от съделителите, не я лишава от правен интерес, следователно не е процесуална пречка да предяви в отделен процес по общия ред иск за собственост на имота, предмет на делбата, ако се домогва да се сдобие със съдебно решение като титул за собственост макар и след срока по чл. 342 ГПК. В такава хипотеза чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, защото по възраженията принципно, с две изключения, не се формира сила на пресъдено нещо. Чрез възражението страната се брани само срещу основателността на предявения срещу нея иск, като максималният евентуален ефект, който би постигнала, е неговото отхвърляне, а чрез предявен иск осъществява самостоятелна защита на правото, което претендира и на което е основала възражението си. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен, а това означава, че той не е изключителна собственост на един или на някои от съделителите, тъй като е невъзможно една и съща вещ едновременно да е изключителна собственост на едни лица и съсобствена между същите тези лица и други лица, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е преклудирала всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене, от които ответниците-съделители черпят права върху вещта, предмет на делбата. И ако в производството по иска за собственост правата на ответника по този иск /ищец по иска за делба/ бъдат отречени, имотът може да бъде допуснат до делба и делбеният съд може да разсъждава за съсобственост само между ответниците, чиито права са признати в производството по иска за собственост, ако те изрично поискат това.
В посочения по-горе смисъл е и практиката на ВКС /например определение № 72/16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 550/2016 г. на ІV-то г. о., определение № 491/15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1535/2015 г. на ІV-то г. о., решение № 66/16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г. на I-во г. о., и цитираните в тях съдебни актове/.
Като неправилно, обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23/19.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1/2022 г. на Видинския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 23/19.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1/2022 г. на Видинския окръжен съд и определение № 385/12.11.2021 г. по гр. д. № 484/2021г. на Белоградчишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Белоградчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от М. Е. Р. и И. Е. А. срещу А. Б. А. положителен установителен иск за собственост.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|