Р Е Ш Е Н И Е № 201 София 19.06.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 757/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт А. Х., срещу въззивно решение №345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №238/2011 г., с което е потвърдено решение №3272 от 10.11.2010 г. по гр. дело №11331/2010 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Х. А. срещу [фирма] РУ – П.. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото работодателят не е извършил подбора по законовите критерии. Това е така, тъй като самото включване на трудовия стаж като самостоятелен показател за оценка на квалификацията и качеството на работата е незаконосъобразно. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че подборът не е извършен по законовите критерии. Ответникът по жалбата С. Х. А., [населено място], не е заявил становище. С определение №47 от 16.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №238/2011 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали трудовият стаж е относим показател към критерия „професионална квалификация” по смисъла на разпоредбата на чл.329 КТ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС - решение №479 от 25.06.2010 г. по гр. дело №1000/2009 г. на ВКС, III г.о. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №479 от 25.06.2010 г. по гр. дело №1000/2009 г. на ВКС, III г.о., е прието, че критерият квалификация по чл.329 КТ включва показателите - образование, знание, умения, трудов стаж и професионален опит, Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение имат задължителен характер. Квалификацията на работника или служителя е най-общо съвкупността от знания и умения. В нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че подборът не е извършен по законовите критерии. В случая работодателят е съкратил единствената щатна бройка за длъжността „диспечер, транспортни средства”, заемана от ищеца, поради което не е бил длъжен да извърши подбор. Той се е възползвал от правната възможност да извърши подбор между ищеца и Д. Д. И., което е заемал сходната длъжност „отчетник, изготвяне наряди в гараж, той и диспечер”. Това е право на работодателя, но след като той е решил да го упражни, то е задължително да се извърши подбор съобразно законовите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По делото е безспорно установено, че работодателят е назначил специална петчленна комисия, която въз основа на посочените два критерия, като е използвала показателите професионален опит, трудов стаж, образование, технологична дисциплина, качество на работата и способност за работа в екип, е предложила за уволнение ищеца. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е доказал по-ниските квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на ищеца и е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1017.32 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №345 от 10.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №238/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. А., [населено място], срещу [фирма], [населено място], РУ - П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед от 27.05.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „диспечер, транспортни средства” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 973.20 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА С. Х. А., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], РУ - П., 1017.32 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.