Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
София, 27 юли 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети април …........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Савдалин Мавров ...............................
.. Даниела Атанасова ............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 473 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок касационна жалба от страна на подсъдимия П. И.. Обжалва се решение № 25 от 18.02.15 г., постановено по ВНОХД № 397/14 г. по описа на Варненския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 103 от 25.11.14 г. по НОХД № 679/14 г. на Варненския окръжен съд в гражданската му част. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК – нарушение на закона. Иска се да се отмени решението и да се остави в сила присъдата на ВОС в гражданската и част.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените основание и доводи.
Министърът на финансите в качеството си на граждански ищец и неговите процесуални представители не се явяват, редовно призовани. От същите по делото е постъпила молба, с която се иска да се приеме, че касационната жалба е недопустима, тъй като не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК. Алтернативно се предлага да се приеме, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което се иска решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила въззивният акт.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея основание и доводи и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият П. И. е признат за виновен в това, че за периода 16.04.07 г. – 14.11.08 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – данък добавена стойност в общ размер 1 074 225.75 лв., действайки от името и за сметка на [фирма], [населено място], в качеството му на управител и представляващ, като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени месечни справки-декларации за ДДС, изискуеми по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС (редакция от 28.12.07 г.) и приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер, поради което и на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.
Съдът на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на И. общо наказание между посоченото и наказанието по НОХД № 1510/09 г. на ВОС – ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, към което е присъединил наказанието глоба в размер на 2 000.00 лв.
Съдът е отхвърлил предявения от Министъра на финансите, като представител на Държавата граждански иск за сумата от 1 074 225,75 лв.
Произнесъл се е по разноските, направени по делото.
Въззивното производство е образувано по жалба от страна на Министъра на финансите срещу присъдата в гражданската и част.
С обжалваното пред ВКС решение ВАС е изменил присъдата в гражданската й част, като е осъдил И. да заплати обезщетение за имуществени вреди в полза на държавата в размер на 1 074 225,75 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.03.14 год.
Подадената от страна на подсъдимия касационна жалба е допустима. Тя е подадена от страна с право на касационна жалба по чл. 349, ал. 1 от НПК. В жалбата е посочено, че са нарушени правата и законните интереси на И. (чл. 349, ал. 3 от НПК) с осъждането му по гражданския иск, въпреки изразеното от защитата становище, че данъчните задължения, установени с ревизионен акт, подлежащ на принудително изпълнение, не могат да се претендират повторно като вреди от престъпление. Има позоваване на изтекла абсолютна погасителна давност на вземането, противно на приетото от ВАС. Жалбата е подадена в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и съдържа всички необходими реквизити по чл. 351, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с допустимостта и основателността на предявения от Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия И.. Допуснатото нарушение възпрепятства произнасянето в касационното производство по законосъобразността на решението, доколкото въззивният съд не е изпълнил задълженията си за пълно изясняване на обстоятелствата по делото, а настоящата инстанция е обвързана от установените фактически положения и не може да приема нови.
В обвинителния акт (л. 9) и в мотивите към присъдата е отразено, че през 2007 г. и 2009 г. са извършени данъчни ревизии на дружеството, управлявано и представлявано от И. и са издадени ДРА № 0302504 от 17.10.07 г. за данъчен период 30.03.07 г. – 30.04.07 г. и №[ЕИК] от 02.06.09 г. за данъчен период 01.07.08 г. – 31.10.08 г. Произнасяйки се по жалбата на Министъра на финансите, въззивният съд не е взел никакво отношение по тези ДРА. Не е изследвал съвпадат ли посочените данъчни периоди с периода на продължаваното престъпление, осъществено от подсъдимия. Касаят ли инкриминираните по делото фактури и приспаднати ли са данъчни задължения? Има ли образувани изпълнителни дела за принудително събиране на вземането по посочените ДРА и в какъв размер, съответно причините да не се реализира това изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на ДОПК. Съдържанието на ДРА е от значение и за давността, доколкото вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент то става изискуемо, като от този момент длъжника изпада в забава (чл. 114, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Решаването на посочените по-горе въпроси са от значение и за дължимите лихви и момента, от който се дължат, доколкото е недопустимо при налично изпълнително основание по реда на ДОПК за принудително изпълнение срещу длъжника да се изчаква изхода на дело и решението на съда по предявения граждански иск в наказателното производство.
Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения и предвид констатираното нарушение при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на гражданския иск. Поради това, претенцията за отмяна на въззивното решение и оставянето в сила на присъдата на ВОС в гражданската и част не може да бъде удовлетворена. Въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС.
При ново разглеждане на делото, следва да бъде спазено изискването по чл. 14 от НПК и решението да се вземе при пълно изследване на всички обстоятелства във връзка с поставените по-горе въпроси.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 25 от 18.02.15 г., постановено по ВНОХД № 397/14 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |