Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр. София, 06.10. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1782 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т.М.Е., депозирана лично, и по жалба на неговия защитник против въззивно решение № 43 от 31.03.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2011 г. В касационните жалби се твърди, че по делото липсват преки доказателства, а събраните косвени доказателства не установяват умисъла на подсъдимия, поради което той незаконосъобразно е бил осъден като помагач за извършеното престъпление от осъдения Х.. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Подсъдимият Е. претендира алтернативно и за намаляване на наказанието лишаване от свобода, както и за връщане на делото на въззивния съд, ако се констатират съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Ц.) поддържа касационната жалба на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С решение № 43 от 31.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 101/2011 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 35 от 3.02.2011 г. по н. о. х. д. № 356/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият Т. М. Е. е признат за виновен в това, на 17.01.2010 г. на ГКПП „Капитан А.”, Хасковска област, в съучастие с Х. А. Х., като помагач, да е пренесъл през границата на страната без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 3 989 гр. и съдържание на активния компонент 48,3%о на стойност 359010 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор, както и наказание глоба в размер на сто хиляди лева. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59 НК, разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Основно е застъпена тезата, че по делото липсват преки доказателства, а косвените доказателства не установяват участието на подсъдимия като помагач на подсъдимия Х. (осъден по споразумение за извършеното престъпление). Доводите са неприемливи Поначало косвените доказателства са процесуално допустими и не съществува пречка съдът да се основе единствено на косвени доказателства, когато в своята съвкупност те водят до единствено възможния и несъмнен извод относно съществените факти и обстоятелства по делото. В конкретния случай вътрешното убеждение на съда се явява резултат от ясна и хармонична система на косвени доказателства, които съдът аналитично и задълбочено е преценявал, за да формира крайните си изводи, в т. ч. за умисъла на подсъдимия в общата съучастническа дейност с осъдения Х.. Съдът подробно е обсъдил в мотивите обясненията на подсъдимия, в които той е отрекъл своето участие в инкриминираното престъпление, като ги е отхвърлил с логични и убедителни съображения, стъпвайки на свидетелските показания, писмените материали и веществените доказателства по делото. Законосъобразно е отчел всички специфични обстоятелства преди, по време и след престъпното деяние, свързани с осигуряването на транспортното средство от подсъдимия преди заминаването за Република Турция и предоставянето там в разположение на негови познати на същия този автомобил, в който при граничната проверка са намерени в специално изработен тайник инкриминираните наркотични вещества, както и обстоятелствата при завръщането в страната, разгледани в контекста и на получените съобщения на мобилния телефон на подсъдимия. В рамките на възприетите факти, които съдът е извел без съществени процесуални нарушения, правната квалификация на деянието е законосъобразна и не е допуснато нарушение. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, в каквато насока не се изтъкват конкретни доводи от подсъдимия за намаляване. Тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства е била достатъчно съобразена от въззивния съд. Всяко от кумулативно предвидените наказания е индивидуализирано при условията на чл. 55 НК значително под минималния размер за конкретния случай на престъпление, така че в своята съвкупност те напълно отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 43 от 31.03.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: