О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 гр.София, 12.08.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1228 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. А. Б., чрез адв.Р. Н. срещу определение №40/07.02.2022г., постановено по ч.т.д. №23/2022г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено определение №175 от 21.12.2021г., постановено по т.д.№91/2021г. на Окръжен съд- Ловеч. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против „Търговия-Троян 98“ АД, [населено място] искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общо събрание на акционерите на 23.08.2021г. и на 15.11.2021г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно- постановено в нарушение на закона. Оспорва като неправилни изводите на съда, че исковете са предявени след изтичане на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ. Счита, че в случая срокът за оспорване на решенията тече от узнаването им, а преценката относно момента на узнаването е обусловена от обстоятелствата по конкретното дело и е въпрос по същество. Излага доводи, че е узнал за двете решения едва на 25.11.2021г., когато са подадени в ТР заявления за вписване на изменените обстоятелства по партидата на ответното дружество. Моли да се отмени определението за прекратяване на делото. Допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора правен въпрос „При иск по чл.74 ТЗ, в случаите когато ищецът не е присъствал на събранието на акционерите и не е бил редовно поканен на него, моментът на узнаване на взетите от общото събрание решения, представлява ли факт от предмета на доказване по делото, който подлежи на установяване едва след допускане на исковете до разглеждане по същество?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №544 от 20.08.2013г., ч.т.д. №2288/2013г. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Производството по т.д.№91/2021г. по описа на Окръжен съд- Ловеч е образувано по предявени от А. А. Б. срещу „Търговия-Троян 98“ АД, [населено място] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на Общо събрание на акционерите, взети на 23.08.2021г. и на 15.11.2021г. С определение №175 от 21.12.2021г. Окръжен съд- Ловеч оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството като недопустимо, като излага мотиви, че исковете са предявени след изтичане на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ- първият иск за отмяна на решенията на ОСА от 23.08.2021г.- след изтичане на 3-месечния срок от вземането на решенията, а вторият иск за отмяна на решенията на ОСА от 15.11.2021г.- след изтичане на 14- дневния срок от редовната покана за провеждането му, публикувана в ТР съгласно чл.223, ал.3 ТЗ. ГПК. С обжалваното определение на Апелативен съд- Велико Търново е потвърдено определението за прекратяване на делото, като въззивният съд споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви за предявяване и на двата иска след изтичане на преклузивните срокове. Решаващият съдебен състав приема, че по първия иск за отмяна на решенията на ОСА от 23.08.2021г. е ирелевантен въпросът дали ищецът е бил редовно поканен или не, кога е узнал за решенията и т.н., тъй като искът по чл.74 ТЗ не може да бъде предявен след изтичане на 3-месечен срок от деня на провеждане на ОС, който в случая е изтекъл. По отношение на втория иск намира, че при липса на заявено в исковата молба като основание за незаконосъобразност на решенията оплакване за нарушаване на реда за свикване на ОС и с оглед наведените твърдения, че ищецът се е явил в деня на насроченото ОС, но не е бил допуснат до участие, следва да се приеме, че той е бил редовно поканен за ОС и за него е приложим 14- дневният срок за обжалване на решенията, считано от датата на провеждане на ОС. Въззивният съд възприема принципното разбиране, че при релевиране като основание за отмяна на решенията на ОС липсата на редовна покана за събранието, този въпрос би подлежал на изясняване в хода на делото след събиране на поисканите доказателства и обсъждане на доводите на страните. Счита обаче, че в случая позоваването на нарушения при свикването на ОС - че не е извършено с публикация на поканата в ДВ, а с обявяване й в ТР, е направено едва с уточнителна молба след изтичане на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 ТЗ, т.е. този въпрос е извън предмета на делото, поради което не следва да се обсъжда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В конкретния случай касаторът поставя правен въпрос, който не е обсъден от въззивния съд, респ. не е обусловил неговите решаващи правни изводи и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият съдебен състав не е приел, че ищецът не е бил редовно поканен за Общото събрание на акционерите, нито е изложил доводи, че узнаване на взетите от общото събрание решения не представлява факт от предмета на доказване по делото, който подлежи на установяване едва след допускане на исковете до разглеждане по същество. По отношение на първия иск съдът е изложил мотиви, че е изтекъл максималният срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ - 3-месечен от провеждане на ОСА, в която хипотеза няма никакво значение дали ищецът е бил поканен и дали е присъствал на ОС. По отношение на втория иск съдът, с оглед изложените от самия ищец твърдения в исковата молба, е приел, че той е бил надлежно поканен за ОСА, поради което срокът за отмяна на взетите решения е 14-дневен и тече от деня на провеждането на събранието съгласно чл.74, ал.2 ТЗ. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационен контрол определение №40/07.02.2022г., постановено по ч.т.д. №23/2022г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.