2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №451 гр. София, 08.11.2016год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2049 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Д., лично и като законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., срещу определение № 132 от 27.07.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 183/2016г. от Апелативен съд Велико Търново, в частта, в която е потвърдено определение № 54 от 27.01.2016г. по т.д. № 99/2015г. на Окръжен съд Русе в частта му с която е прекратено производството по предявените от касаторите при условията на евентуалност искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответника [фирма], взети на 19.03.2015г. В останалата част въззивното определение не е обжалвано и е влязло в сила. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като недопустимостта на главните искове не е основание за прекратяване на правоотношението по отношение на евентуалните искове, по които е налице и основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по частната жалба, [фирма], в отговора на частната жалба излага подробни съображения относно липсата на предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, в частта, в която е прекратено производството по исковете по чл.74 ТЗ, въззивният съд е приел, че доколкото те са предявени при условията на евентуалност, разглеждането им е обусловено от изхода на делото по главния иск по чл.71 ТЗ. Изложени са съображения, че след като условието под което е предявен евентуалният иск по чл.74 ТЗ не може да се сбъдне, тъй като производството по главния иск по чл.71 ТЗ се прекратява на основание чл.126, ал.1 ГПК, това води до недопустимост на предявените евентуални искове по чл.74 ТЗ и е основание за прекратяване на производството по тях. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че в атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по значимите за спора процесуалноправни въпроси: /1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала във въззивната инстанция?; /2/ В случай на прекратяване на производството по предявен главен иск на основание чл.126, ал.1 ГПК, следва ли съдът да разгледа предявения под условие „уважаване на главния иск” евентуален иск, когато от събрания по делото материал е видно, че евентуалният иск е основния предмет на търсената от ищеца съдебна защита и всички други предпоставки за допустимостта му са били налице?; /3/ Следва ли в такава хипотеза съдът да спре производството по делото по отношение на евентуалния иск на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до произнасянето с влязъл в сила съдебен акт в другото производство по главния иск?. Първият въпрос, поставен във връзка с доводите на страната за наличие на предпоставки по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по исковете по чл.74 ТЗ, както и свързания с това трети въпрос, не са обуславящи за изхода на спора, тъй като в предметния обхват на произнасянето на въззивния съд е единствено законосъобразността на прекратяването на производството, но не и наличието на основания за спиране на производството по делото. По отношение на втория въпрос, дали недопустимостта на главния иск е основание за прекратяване на производството по отношение на предявения при условията на евентуалност иск, е осъществено, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът е обуславящ за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Ето защо, по този въпрос следва да бъде допуснато касационен контрол на въззивното определение в обжалваната му част. По релевирания правен въпрос с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 91/ 17.08.2011г. по т.д. № 404/ 2010г. на II ТО на ВКС, с което е прието, че не съществува процесуална пречка при оттегляне на главния иск да бъде разгледан предявен при условията на евентуалност иск. Посочено е, че с оттеглянето на главния иск, същият се счита като да не е предявяван т.е материалноправните и процесуалноправните действия, настъпили при предявяването на иска се заличават с обратна сила. С решение № 103/ 25.07.2011г. по т.д. № 403/2010г. на II ТО на ВКС също е прието, че ако производството по отношение на главния иск бъде прекратено, условието, при което е предявен евентуалният иск отпада, поради което съдът дължи произнасяне по него. Въпреки, че цитираната практика е постановена в хипотеза на пасивно субективно съединяване на искове, даденото в нея принципно разрешение, че прекратяването на производството по главния иск води до отпадането на условието, под което е предявен евентуалният иск, е приложимо и при пасивно обективно съединяване на искове, доколкото за преценката относно последиците от прекратяването на главния иск е без значение, дали главният и евентуалният иск са предявени спрямо един и същ ответник или спрямо различни ответници. С оглед отговорът на правния въпрос, че недопустимостта на главния иск не е основание за прекратяване на производството по отношение на предявения при условията на евентуалност иск, тъй като с прекратяване на делото по главния иск отпада условието, при което е предявен евентуалният иск, въззивното определение в обжалваната част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото в тази част определение на първата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 132 от 27.07.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 183/2016г. от Апелативен съд Велико Търново, в частта, в която е потвърдено определение № 54 от 27.01.2016г. по т.д. № 99 / 2015г. на Окръжен съд Русе в частта за прекратяване на производството по предявените от А. П. Д., действаща лично и като законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., при условията на евентуалност искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответника [фирма], взети на 19.03.2015г. ОТМЕНЯ въззивно определение № 132 от 27.07.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 183/2016г. от Апелативен съд Велико Търново, в частта, в която е потвърдено определение № 54 от 27.01.2016г. по т.д. № 99/2015г. на Окръжен съд Русе в частта за прекратяване на производството по предявените от А. П. Д., действаща лично и като законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., при условията на евентуалност искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответника [фирма], взети на 19.03.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ определение № 54 от 27.01.2016г. по т.д. № 99/2015г. на Окръжен съд Русе в частта му за прекратяване на производството по предявените от А. П. Д., действаща лично и като законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., при условията на евентуалност искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответника [фирма], взети на 19.03.2015г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете по чл.74 ТЗ на А. П. Д., действаща лично и като законен представител на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.