Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * изменение на иска * заповед за изпълнение

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
Гр.София, 06.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2706 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 63/06.02.2013г., постановено по т.д.№ 1485/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 230/13.06.2012г. по т.д.№ 325/10г. на Старозагорския окръжен съд за отхвърляне на предявения иск от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 408654.10 лв., представляваща предоставена финансова помощ по програма С. по договор от 07.06.2006г. и за сумата от 137114.35 лв. – лихва за периода от 17.02.2007г. до 28.05.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
С определение № 253/02.04.2014г. по т.д.№ 2706/13г. ВКС допусна касационно обжалване за проверка за допустимост на обжалвания въззивен акт, с оглед предприетото изменение на иска – от установителен в осъдителен предвид на отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.06.2006г. между страните е сключен договор за предоставяне на финансова помощ по програма С. в размер на 408654.10 лв. за дострояване, обзавеждане и закупуване на оборудване за винопроизводство за винарска изба [населено място], общ.Ч.. ДФ „Земеделие” е счел, че е налице неизпълнение на задълженията по договора предвид представянето на документи с невярно съдържание, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК за възстановяване на сумата, представляваща предоставената финансова помощ и лихва за забава. Според решаващия състав с влязло в сила определение от 12.07.2010г. по ч.гр.д.№ 7775/10г. Софийският градски съд е отменил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 28064/09г. на Софийския районен съд. При условията на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК в първоинстанционното производство ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск, по който е постановено решението, потвърдено от въззивния съд и предмет на обжалване в настоящото производство.
Обжалваното въззивно решение е недопустимо.
Производството по делото е образувано по установителен иск за признаване на съществуването на вземане на Държавен фонд „Земеделие”, срещу [фирма], [населено място] за сумите от 408654.10 лв. и от 137114.35 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 28064/09г. от Софийския районен съд по чл.417, т.2 ГПК на 17.07.09г., разпоредено е незабавното й изпълнение на основание чл.418, ал.1 ГПК и е издаден изпълнителен лист.
Исковата молба е постъпила в съда на 15.06.10г. С определение от 12.07.10г. по ч.гр.д.№ 7775/10г. на СГС е отменено разпореждането от 17.07.09г. по ч.гр.д.№ 28064/09г. в частта, с която е уважена молбата за незабавно изпълнение в полза на ДФ „Земеделие” срещу [фирма] и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
В съдебно заседание на 21.12.11г. Старозагорският окръжен съд е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на предявените искове от установителни в осъдителни по съображения, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени.
Съгласно разясненията по т.11.б на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл и преминаването от установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед на изпълнение, е недопустимо.
С решението по установителния иск по чл.422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение. Изпълнителният лист се издава на основание чл.404, т.1, пр.3 ГПК, ако заповедта е по чл.410 ГПК, респ. изпълнителните действия продължават, ако заповедта е по чл.417 ГПК, без да се издава нов изпълнителен лист. Ако с решението искът бъде отхвърлен, то заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не влиза в сила и въз основа на нея не се издава изпълнителен лист, а ако заповедта е издадена по реда на чл.417 ГПК изпълнението се прекратява съгласно чл.422, ал.3 ГПК, без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист – т.13 на ТР № 4/13г. на ОСГТК.
Обезсилване на заповедта на изпълнение и на издадения изпълнителен лист е допустимо в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК, както и при прекратяване на производството по установителния иск /т.13 на ТР № 4/13г. на ОСГТК/. С преминаването от установителен към осъдителен иск не се постановява прекратяване на производството по делото, както и изменението на иска в този случай не би могло да се разглежда като непредявяване на установителен иск в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. В тази хипотеза заповедта за изпълнение не е обезсилена поради липсата на законовите предпоставки за това, но и същата не би могла да влезе в сила на основание на решението по осъдителния иск, предвид на изричното разпореждане, че същата влиза в сила с влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.
Правният интерес от предявения по реда на чл.422, респ.чл. 415, ал.1 ГПК установителен иск би отпаднал само ако заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, по чл.415, ал.2 ГПК с актове на съда в заповедното производство, респ. на въззивния съд според разясненията в ТР № 4/13г. Тези актове следва да се влезли в сила до приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството по установителния иск, за да са налице предпоставките на чл.214 ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск. В посочените хипотези подлежи на обезсилване и издаденият изпълнителен лист, но обезсилването на изпълнителния лист не е обуславящо за преценката за наличието или липсата на правен интерес от установителния иск по чл.422 ГПК.
Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 ГПК няма за последица обезсилване заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист. С отмяната на това разпореждане заповедта по чл.417 ГПК не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по установителния иск, поради което производството по иска по чл.422 ГПК не подлежи на прекратяване и съответно не е отпаднал правният интерес от иска.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл.419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл.214 ГПК.
В конкретния случай е отменено именно разпореждането за незабавно изпълнение, а не заповедта за изпълнение, както неправилно са приели съдилищата по същество, поради което обжалваното въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение по осъдителния иск е недопустимо. Въззивното и първоинстанционното решения следва да се обезсилят съгласно чл.293, ал.4 вр. Чл.270, ал.3, пр.3 ГПК и делото да се върне на Старозагорския окръжен съд за разглеждане на предявеният установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС – чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 63/06.02.2013г., постановено по т.д.№ 1485/12г. от Пловдивския апелативен съд, както и решение № 230/13.06.2012г. по т.д.№ 325/10г. на Старозагорския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.