Ключови фрази
правен интерес * установителен иск * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * реституция

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

386

 

София 05.08.2010

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                                 

                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. №  538/09 г. по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. И. Г., Г. С. Г., С. О. Г. и Т. О. Г., всички представлявани от адв. Н. Т. , против определение № 1* от 11.06.2009 г. по ч.гр. д № 901/ 09 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила определение № 3* от 06.03.2009 г. по гр.д. № 9440/07 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения иск.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите считат, че същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният с него процесуален въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост на земеделска земя, в случаите, когато има постановен отказ за възстановяването й поради това, че е придобита от трети лица по замяна по ЗТПС, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:

Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против Й. С. Л. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., представляващ лозе с площ от 1000 кв.м., ПИ № 1* по КП на м. ”У” от 1956 г. Обосновали са правния си интерес от провеждането на този иск с обстоятелството, че поземлената комисия е отказала да възстанови собствеността им върху имота по съображения, че същият е придобит по замяна по ЗТПС от наследодателя на ответницата .

Варненският районен съд е приел, че искът е недопустим тъй като реституционната процедура е завършила с постановяване на отказ и сроковете по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, в които общинската служба по земеделие може да измени постановеното от нея решение са изтекли, поради което при евентуално уважаване на този иск ищците не могат да постигнат целения от тях резултат- да бъде постановено ново решение за възстановяване на имота.

Въззивният съд е споделил изцяло тези съображения, като в допълнение е посочил, че отрицателният установителен иск за собственост на земеделска земя е допустим в случаите, когато възстановяването ще се извърши по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Поставеният в частната жалба правен въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост на земеделска земя в случаите, когато ищците имат постановен отказ за възстановяване, е от значение за точното прилагане на закона.

Принципът на земеделската реституция, установен с чл. 10 ЗСПЗЗ е, че се възстановявават правата на собствениците върху земеделските земи, притежавани от тях преди образуването на ТКЗС или ДЗС. В определени случаи обаче законодателят е счел за необходимо да зачете настъпилите след коопериране на земята промени по отношение на обекта или субекта на правото на собственост и да отдаде приоритет на права, придобити от други лица. В общия случай конкуренцията на права е уредена с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. С цитираната разпоредба се отнема вещнопрехвърлителния ефект на всички транслативни актове /гражданскоправни и административноправни/, извършени със земеделска земя от ТКЗС или от други държавни или общински органи в полза на трети лица, включително и на последващите разпоредителни сделки с такива земи, освен в изрично предвидените в закона случаи. Такава е хипотезата, уредена в чл.18 з ППЗСПЗЗ, съгласно която при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земя, получена по замяна, извършена по реда на ЗТПС, замяната остава в сила.

По повод искането за възстановяване на земеделските земи между заявителя и общинската служба по земеделие / преди това - поземлена комисия/ се развива административно производство, което е едностранно, между лицата, подали искане за възстановяване на правото на собственост и общинската служба по земеделие, без участието на трети лица. В това производство не могат да се разрешават спорове за материално право, респ. заявителят не може да оспори годността на придобивния акт, от който трети лица черпят права върху заявения за възстановяване имот. В случай, че административният орган зачете този акт и постанови отказ за възстановяване на собствеността върху земята, заявителите не могат да се защитят с ревандикационен или положителен установителен иск за собственост, тъй като предявяването им е обусловено от наличието на позитивно решение, с което те не разполагат. В такъв случай отрицателният установителен иск за собственост, чрез който да отрекат правата на третите лица / ответници по този иск/ остава единствения способ за защита. При успешно провеждане на този иск пречките за възстановяване на собствеността ще отпаднат и влязлото в сила съдебно решение ще бъде основание за изменение на постановеното решение по реда на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ съобразно новите обстоятелства. За тази възможност сроковете по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ не се прилагат.

Съобразно това разрешение на поставения в частната жалба правен въпрос въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на Варненския районен съд следва да бъдат отменени като неправилни и делото върнато на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ОТМЕНЯВА определение № 1* от 11.06.2009 г. по ч.гр. д № 901/ 09 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 3* от 06.03.2009 г. по гр.д. № 9440/07 г. на Варненския районен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: