Р Е Ш Е Н И Е №441 София, 22 ноември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1567/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Д., чрез упълномощения му защитник адвокат С. И. от Варненския АК срещу въззивно решение № 87/17.07.2012 година постановено по в н о х д № 105/2012 година по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата са въведени всички касационни основания, по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като се твърди, че поради съществени процесуални нарушения по чл. 13, 14, 107 и 339 ал. 2 от НПК се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. По тези основания искането е за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието, без конкретни доводи е направено искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимият жалбоподател се явява лично и с упълномощения за тази инстанция защитник – адвокат Й. Т. от САК, който поддържа касационната жалба по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с това, че съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, въпреки, че той е имал уважителна причина за неявяването си, не се е укривал и е имал известен адрес. С това на подсъдимия е било отнето правото да направи искане за провеждане на съкратено съдебно следствие. Поддържа както искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, така и алтернативното за изменение на решението, чрез намаляване на наказанието. Последното поддържа и подсъдимият в последната си дума. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата както по доводите за допуснати процесуални нарушения посочени в жалбата, така и на искането за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на Варненския окръжен съд, от 12.03.2012 година по н о х д № 1696/2011 година, с която жалбоподателят Д. е бил признат за виновен в това, че в периода 25-27.01.2011 година в гр.Шумен и гр.Варна при условията на продължавано престъпление прокарал в обръщение подправени парични знаци-15 банкноти, всяка с номинал от 100 евро, като знаел, че са подправени-прест. по чл. 244 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което за изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Потвърдена е тази присъда и в частта й, с която на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал. 1 НК са групирани наказанията наложени на подсъдимия по настоящето дело и по н о х д № С-965/2011 година на Софийскиш градски съд, като му е наложено най-тежкото наказание – осем години лишаване от свобода при строг първоначален режим. На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е зачел изтърпяната част от тези наказания. Жалбата е основателна. При проверката по делото се установи, че за първото съдебно заседание пред първата инстанция – Варненския окръжен съд, подсъдимият Д. е бил редовно призован, тъй като на 17.01.2012 година е получил препис от обвинителния акт и разпореждане на съдията докладчик, както и указанието, че в седмодневен срок може да направи възражения по обвинителния акт. Този срок изтича на 24.01.2012 година. В съдебното заседание на 23.01.2012 година, подсъдимият не се явил, а неговият упълномощен защитник представил медицински документ – направление, приложено на л. 73 от съд.п-во и направил искане за отлагане на делото поради наличие на уважителна причина за неявяването на подсъдимия. В този документ е отразена диагнозата на заболяването „ОВИ”, която съдът правилно дешифрирал, като остра вирусна инфекция, както и изразът „наложителен постелен режим”. Освен това, направлението било адресирано до съдебните власти, което означава, че лекарят, който го е издал е бил известен от подсъдимия пациент, пред кого следва да послужи този документ. Съдът в своето определение по хода на делото изложил съображения, че представения от защитата медицински документ не е издаден по реда на чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза, поради което приел, че не са налице доказателства за уважителни причини за неявяването на подсъдимия в съдебното заседание и дал ход на делото в негово отсъствие. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като с разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия е нарушено правото му на защита, като елемент от целия обем процесуални права, които наказателно-процесуалния кодекс предоставя на страните в наказателния процес. Наистина, предоставеният от защитата документ в съдебното заседание на 23.01.2012 година, не е болничен лист изготвен по образец на НОИ и още по - малко е медицински документ издаден по образец, съобразно изискванията на чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинските експертизи /приета с ПМС № 87/5.05.2010 година и обн. в ДВ бр. 36/14.05.2010 година/, а именно по образец одобрен от министъра на правосъдието и от министъра на здравеопазването. При внимателен прочит на цитираната наредба и приложенията към нея, не се установи приложение за образец по чл. 18 ал. 2 от същата. Освен изложеното, при преценката за наличие или липса на уважителна причина, съдът следва да съобразява всички данни свързани с обективната възможност на лицето да се яви в съдебното заседание, а не само формалните предписания относно доказването на тази възможност. В случая, от една страна, видно от представения документ, подсъдимият е получил предписание за домашно лечение с уточнението: „наложителен постелен режим”. Последното, поради липса на други данни, следва да се тълкува като нежелателно от медицинска гледна точка нарушаване на този режим с напускането на дома от страна на подсъдимия и явяването му пред съда. От друга, настоящият състав намира, че неизпълнението на законовите предписания от медицинското лице издало документа, не следва да рефлектира само върху подсъдимия, като се свързва само с вредните последици, които се търпят от него с разглеждането на делото в негово отсъствие, като ограничаване на правото му да възрази по хода на делото поради неизтекъл седмодневен срок от връчване на обвинителния акт, изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка и конфискация на паричната гаранция, както и посоченото от защитата пред настоящата инстанция-лишен е от право да се ползва от диференцирана процедура за разглеждане на делото, за което искането може да се направи само в първото по делото заседание. С представянето, чрез упълномощеният защитник на документ, доказващ уважителна причина за неявяването на подсъдимия в съдебното заседание, всъщност се манифестира желанието му да участва лично в процеса, за да упражни всички предоставени от НПК правомощия като страна. С ограничаването на това право, съставът на Варненския окръжен съд, като първостепенен съд е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е ограничил правото на подсъдимия жалбоподател да участва лично в първото по делото съдебно заседание. Въззивният съд, не е бил сезиран с обсъждания довод, най – вероятно поради смяната на упълномощения защитник, но това не го освобождава от задължението да извърши пълна и цялостна проверка на обжалваната пред него присъда, така като изисква чл. 314 от НПК. Варненският апелативен съд не е извършил в пълнота такава проверка и не е установил обстоятелствата при които е даден ход на делото в първото съдебно заседание от състава на първоинстанционния съд, поради това не е установил описаната по-горе незаконосъобразност при даване ход на делото в отсъствие на подсъдимия Д.. С това процесуалният проблем не е решен, а задълбочен. Отстраняването на допуснатото съществено процесуално нарушение налага касационна отмяна на въззивното решение на Варненския апелативен съд и на присъдата на Варненския окръжен съд, на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 87/17.07.2012 година постановено по в н о х д № 105/2012 година по описа на Варненския апелативен съд и присъда № 28/12.03.2012 година на Варненския окръжен съд по н о х д № 1696/2011 година. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, описано в съобразителната част на настоящето решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: