Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * доказателства * конкурс


Р Е Ш Е Н И Е

№ 637

гр.С., 27.10.2010 г.


Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и десета година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Р. П. и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 883/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 610/ 07.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 883/ 2010 г. по жалба на [община] е допуснато до касационно обжалване решение на П. окръжен съд № 68 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 56/ 2010 г. С въззивното решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Й. Т., извършено със заповед на кмета на [община] от 02.07.2009 г., В. Т. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор на А. м. „П.. М. Д.”[населено място]” и [община] е осъдена да заплати на В. Т. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер 4 152,75 лв.
Обжалването е допуснато за да се даде отговор на процесуалните въпроси има ли право въззивната инстанция да изисква доказване на факти, които не се твърдят от ищеца в исковата молба, да разглежда и обсъжда доводи за факти, наведени за първи път с въззивната жалба и да събира доказателства за тези факти. На поставените въпроси следва да се отговори отрицателно в хипотезата, в която (както в настоящето производство) е предявен на иск за отмяна на уволнение. С този иск се отрича съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати едностранно съществуващо трудово правоотношение. По него ищецът е длъжен да изложи още в исковата си молба всички свои възражения срещу съществуването на това право. Ответникът е длъжен да изчерпи фактическите и доказателствените си твърдения с отговора по исковата молба, където трябва да посочи правопораждащите и правосъхраняващите факти, на които основава правата си спрямо ищеца. Съдът трябва да даде указания на страните да конкретизират и уточнят твърденията си в първото съдебно заседание по делото, след което прави доклад по делото, в който сочи обстоятелствата, от които произтичат твърдяните права и задължения, разпределя доказателствената тежест и организира процеса на доказване. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават спорното право, се преклудират. Първоинстанционният съд няма право да обсъжда и разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил. Той не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са посочени от ищеца в исковата молба. О. по-малко такова право има въззивният съд – чл.266 ал.1 от ГПК.
Следователно въззивната инстанция не може да разглежда доводи за факти, които не се твърдят от ищеца по иск за оспорване на уволнението в исковата молба, включително ако са наведени за първи път с въззивната жалба, (освен при изключенията по чл.266 ал.2 от ГПК) и да събира доказателства за тези факти.
След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на [община] следното:
Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В исковата си молба В. Т. атакува уволнението, извършено на 02.07.2009 г., с доводи, че не е имало основание да се обявява конкурс за заеманата от нея длъжност; че конкурсът не е редовно разгласен; че членовете на конкурсната комисия не са компетентни в областта, за която е обявен конкурса; че спечелилият кандидат е представил негодна концепция за развитие на музея; че спечелилият кандидат не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Тя не е конкретизирала и уточнявала исковата си молба, не е релевирала твърдения за несъгласуване на конкурсните правила от М. на к. (МК), съответно в доклада на първоинстанционният съд по делото това обстоятелство не е посочено като част от предмета на доказване и не са давани указания на страните по доказателствената тежест за установяването на такъв факт.
Тъй се касае за факт, който се е осъществил преди завеждане на иска и тъй като за ищцата няма извинителни причини да не се позове на този факт в исковата си молба, възможността да се оспорва уволнението на основание неутвърждаване на конкурсните правила от МК е преклудирана. Такъв факт не може да се установява във въззивното производство, съгласно чл.266 ал.1 от ГПК. Като е разгледал направеният за първи път с въззивната жалба довод за несъгласуване на условията на конкурса с ресорното министерство, въззивният съд е нарушил правилото на чл.266 ал.1 от ГПК, което е основание за отмяна на решението му като неправилно, съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК).
Установено е, че ищцата е работила при [община] на длъжност директор на „И. м. „П.. М. Д.” въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 1995 г. През 2006 г., с изменения в правилото на чл.8 ал.5 от ЗЗРК, е предвидено, че правоотношенията с директорите на общинските културни институти (няма спор, че процесният музей се явява такъв институт), възникват въз основа на конкурс, съгласно КТ. На 14.04.2009 г кметът на [община] издал заповед за обявяване на конкурс за заемане на длъжността на ищцата, разгласил конкурса чрез отпечатване на обявлението в местен вестник и утвърдил правилата за извършването му. На 25.05.2009 г. била издадена нова заповед от кмета за назначаване на конкурсна комисия, която на 26.05.2009 г. провела заседание за допускане на кандидатите. Заявление за участие в конкурса били подадени от ищцата Т. и от още едно лице. И двамата кандидати били допуснати до участие в конкурса. Назначена от кмета комисия изслушала кандидатите и провела събеседване с тях. Бил съставен протокол от 19.06.2009 г., в който са отразени обстоятелства по провеждането на конкурса, резултатът от събеседването с кандидатите и оценката на комисията. Ищцата получила 203 точки от комисията, а другият кандидат – 255 точки. Въз основа на тези резултати комисията класирала ищцата на второ място, а кандидатът, класиран на първо място бил уведомен за това и поканен да постъпи на работа. Това станало на 02.07.2009 г., като на същата дата кметът на [община] издал заповед № 013, с която прекратил трудовото правоотношение на ищцата поради постъпване на работа на служителя, който е спечелил конкурса.
Тази заповед е законосъобразна. Ищцата е заемала длъжност ”директор” на общински културен институт въз основа на сключен трудов договор. След възникване на правоотношението между нея и общината със закон е предвидено тази длъжност да бъде заемана въз основа на конкурс. Неоснователни са доводите в исковата молба, че конкурс не е било възможно да се обявява за заета длъжност. Напротив, съгласно чл.90 ал.2 пр.1 от КТ когато със закон бъде обявено, че дадена длъжност се заема с конкурс, работодателят трябва да обяви такъв. Следователно заповедта от 14.04.2009 г. за обявяване на конкурс е издадена изцяло в съответствие с материалноправните разпоредби.
Конкурсът е разгласен по правилата, предвидени в КТ. Съгласно чл.91 ал.1 изр.1 от КТ работодателят може да обяви конкурса чрез централния или чрез местния печат. По делото е установено, че обявлението за конкурса е публикувано в местния вестник „За С.”, това не се оспорва от ищцата в исковата молба. След като законът изисква разгласяване или в централен, или в местен печатен орган, то с публикуването на обявлението във вестник „За С.” нормативното изискване е удовлетворено.
Членовете на комисията, която е провела конкурса, са назначени със заповед на кмета на общината – чл.94 от КТ. Законът не въвежда изисквания за ценз на членовете на комисията – работодателят е оставен да прецени с какви знания и умения трябва да разполагат членовете на комисията, като единственото условие към него е в състава на комисията да се включат съответните специалисти. Следователно няма изискване всички членове на комисията да са специализирани в областта, в която работи съответният общински културен институт. В случая в състава на комисията освен юрист и икономисти са участвали директорът на Пазарджишкия регионален исторически музей и експерт от МК - т.е. комисията е имала в състава си специалисти в областта на музейното дело и културата. Няма основания следователно да се счита, че съставът на конкурсната комисия не е позволявал нормално провеждане на конкурса и адекватно оценяване на кандидатите. Твърденията на ищцата, че членовете на състава на комисията са некомпетентни, не могат да бъдат споделени. Съдът не може да проверява компетентността на лицата, назначени от работодателя, а само дали при назначаването на комисията са спазени законните изисквания.
По аналогични съображения не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че концепцията на другия кандидат не била годна, тъй като касаела развитие на исторически музей, а не на археологически (какъвто всъщност се явява процесният общински културен институт). Изцяло в дискрецията на конкурсната комисия е да прецени годността и адекватността на представените от кандидатите концепции и да ги оцени. Съдът не е орган, който може да подбира кандидатите за заемане на длъжността. Той е властен единствено да провери дали комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли е равна възможност на кандидатите за участие и въобще законно ли е процедирано. Преценките на комисията, включително за качеството и годността на концепциите на кандидатите, съдът не е властен да проверява.
Може да се проверява дали подалият заявление за участие в конкурса кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Обаче в случая доводите на ищцата, че другият участник не отговаря на тези изисквания, се опровергават от доказателствата по делото. Изискванията към кандидатите са определени в заповедта на кмета на [община] от 14.04.2009 г. – висше образование, професионално направление история или археология, професионален опит минимум 5 години. От приложената конкурсна документация е видно, че класираният на първо място кандидат е завършил историческия факултет на СУ „Св. К. О.” и има квалификация „специалист историк”, както и че е работил по специалността от 01.09.1984. г. до 22.02.2001 г. Следователно той отговаря на предварително поставените изисквания, а както съдът вече изложи съображения, извън неговата компетентност е да сравнява кандидатите. Щом спечелилият първо място отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценен най-високо от конкурсната комисия след законно проведена процедура, съдът не може да обяви конкурсът за незаконен. Съответно законна е и заповедта, с която след постъпване на работа на заелият първо място кандидат се прекратява съществувалото преди конкурса трудово правоотношение с лицето, заемало до този момент конкурсната длъжност.
Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволненият работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на П. окръжен съд № 68 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 56/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Й. Т., Е. [ЕГН],[населено място], [улица] против [община], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. Й. Т., извършено със заповед на кмета на [община] № 013 от 02.07.2009 г., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на В. Й. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „директор на А. м. „П.. М. Д. и”[населено място] и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на [община] да заплати на В. Й. Т. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца в размер 4 152,75 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: