Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е            № 309          гр. София, 06 август 2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева          2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова ……………………………………............. в присъствието на прокурора Любенов ……………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 237 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Е. против въззивното решение № 44 от 17.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 371/08 г. Изтъкват се касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Жалбоподателят счита, че авторството не е доказано по несъмнен начин. Съдът не е имал основание да игнорира една от психиатричните експертизи и да приеме, че подсъдимият може да носи наказателна отговорност, а определеният размер на лишаването от свобода не държи адекватно сметка за влошеното му здравословно състояние. Прави искане за отменяване на решението и за оправдаване, а като алтернатива – за изменяване на решението и намаляване на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът поддържа исканията, направени в жалбата и поставя акцент върху обстоятелството, че подсъдимият страда от тежко психиатрично заболяване. Подсъдимият, чрез преводача, лаконично уточнява, че поддържа съображенията на своя з. и иска да се намали размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Деянието и авторството на подсъдимия са установени по категоричен начин, психическото състояние не изключва наказателната отговорност и липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 93 от 4.06.2008 г. на Хасковския окръжен съд по н. о. х. д. № 403/06 г. подсъдимият М. Е. е признат за виновен в това, на 1.12.2005 г. на ГКПП „К” да е пренесъл през границата на страната без надлежно разрешително 19 305 кг. хероин на обща стойност 1 737 360 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК е осъден на единадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на сто хиляди лева. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, отнето е в полза на държавата наркотичното вещество, както и превозното средство, послужило да се извърши престъплението. С въззивно решение № 44 от 17.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е частично изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на девет години, а наказанието глоба е отменено. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Формулираното най-общо твърдение за недоказаност на авторството, поради отсъствие на убедителна подкрепа от несъмнени по делото доказателства, всъщност представлява довод за необоснованост, която не е касационно основание за отменяване на въззивното решение. Фактическите констатации, релевантни към самото престъпление и неговия извършител са установени без съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно в съгласие с възприетите по делото факти. Пловдивският апелативен съд прецизно е констатирал и психическото състояние на подсъдимия към момента на деянието. Приел е, че липсват причини, които да изключват вменяемостта, респективно М. Е. може да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление. В тази връзка съдът грижливо е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди и съдебно-психиатрични експертизи, включително заключението на единичната експертиза, на която отново се позовава защитникът на подсъдимия. Наведените аргументи са били представени на вниманието и на въззивния съд, който задълбочено ги е разгледал и е отговорил със законосъобразни и подробни съображения. Отчитайки поясненията на експерта С. , съдът е възприел тройната съдебнопсихиатрична експертиза, проведена от тримата експерти при стационарно наблюдение на подсъдимия и анализ в специализирано психиатрично заведение. Тяхното заключение е останало непроменено и при последващото освидетелстване на подсъдимия. Затова и въз основа на съвкупната преценка на всички данни по конкретния случай, съдът е направил извода, че към момента на деянието подсъдимият М. Е. е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, а специфичните белези на здравословното му състояние съдът е взел предвид при индивидуализация на наказанието. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Пловдивският апелативен съд не е подценил тежестта на здравословното състояние като смекчаващо отговорността обстоятелство. Тъкмо напротив, внимателно се е отнесъл към него, а признатата по-голяма тежест е повлияла в решителна степен за намаляване на наказанието. Допълнително смекчаване на срока на лишаването от свобода би се явило несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а и не биха могли да се изпълнят целите, които са посочени в чл. 36 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 44 от 17.03.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 371/08 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: