О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37 Гр. София, 21.01.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.12.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 616/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ф. С. А., ЕГН [ЕГН] и Р. А. И., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 1 от 04.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2318/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението се обжалва в частта, с която е отменено решение № 2210 от 24.03.2020 г. по гр. д. № 10511/2018 г. на Софийския градски съд за разликата над 105 000 лв. до присъдените 140 000 лв. за всеки от касаторите, дължими от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта техния син – Р. Р. А., ЕГН [ЕГН], починал в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.07.2018 г., и предявените искове за разликата са отхвърлени. В касационната жалба се излага, че решението в посочените части е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се развиват подробни съображения. Поддържа се несъобразяване от страна на съда с обществено-икономическата обстановка в страната при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че ищците са загубили единственото си дете, с което са имали отношения на взаимна силна обич, привързаност и подкрепа. Моли се решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което исковете да бъдат уважени, чрез присъждане на още по 35 000 лв. за всеки от касаторите. Претендират се и разноските за всички инстанции. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса – Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите отношения в страната към момента на пътната злополука, относими към същото. Ответникът по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната от касаторите практика – ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС по чл.290 ГПК, по въпроса за критериите при приложението на принципа за справедливото обезщетяване на увредените лица при деликт, съгласно чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, въз основа на данните от проведената СПЕ, че майката и бащата на починалия са били в състояние на повишена плачливост, интензивни преживявания за мъка, тъга, липса на желание за живот /траур-адаптационна реакция с тревожно-депресивен характер/. Ищцата е имала нарушения на съня и апетита, прибягнала до консултации с психиатър и психолог. Към момента интензитетът на оплакванията в по-голямата си част е отшумял и социалното функциониране и качеството на живот са възстановени с времето – ищците работят, грижат се за внук. Според свидетелските показания ищците отгледали единственото си дете с голяма любов. Р. се оженил, но продължил да живее в дома на родителите си и работел с баща си, отношенията им били добри. Смъртта му ги съсипала, направили му паметник, по-голям от човешки ръст. Свидетелката често откривала ищцата на гробищата. При тези факти съдът е преценил, че ищците са преживели непрежалима загуба, но загиналият е имал собствено семейство, а родителите му имат взаимната си подкрепа, както и на близките и съседите си, грижат се за внучето си, с което живеят под един покрив. Съдът е намерил, че към посоченото следва да се има предвид и цялостната обществена и икономическа среда в България, в резултат на което е счел, че справедливият размер на обезщетението е 150 000 лв., който е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика в сходни случаи. Като е спаднал на основание чл.51 ал.2 ЗЗД приноса на пострадалия в размер на 30 %, при изложени мотивирани изводи в тази насока, въззивният съд е намерил, че застрахователят дължи на ищците по 105 000 лв. С оглед мотивите на обжалвания акт настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос, уточнен съобразно посоченото по-горе, е обусловил волята на съда за изхода на спора, но е разрешен при известно отклонение от практиката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което и О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1 от 04.01.2021 г. по в. гр. д. № 2318/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав в обжалваните части. Не се дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба /чл.83 ГПК/, поради което делото следва да се докладва на Председателя на II-ро т.о. за насрочването му в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: