Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
София, 28 март 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти ноември ... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................
. . Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 2757 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от осъдената П. С.. Атакува се неподлежащо на касационна проверка въззивно решение № 83 от 28.06.11 год., постановено по ВНОХД № 251/11 год. по описа на Врачански окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 255 от 09.11.10 год. по НОХД № 328/09 год. на Мездренския районен съд, в частта, с която С. е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК и в граждонскоосъдителната част на същата. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.
В съдебно заседание осъдената не се явява, редовно призована.
Не се явява, редовно призован, представител на гражданския ищец „Кредитбул” АД, гр.София.
Прокурорът излага доводи за неоснователност на искането. Пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид сочените от осъдената основания и доводи и становището на прокурора, намира искането за ОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда П. С. е призната за виновна в това, че 14-15.12.06 год. в гр.Мездра, чрез използване на неистински документ – искане по договор за заем „Credi home” № 1011-00005238 за отпускане на заем в размер на 1 500.00 лв. на името на Н. С. от гр.София, е получила без правно основание въпросната сума, собственост на „Кредитбул” АД, гр.София, с намерение да я присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
С присъдата е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимата Н. Л. по чл. 212, ал. 2 НК.
Двете са осъдени да заплатят солидарно на „Кредитбул” АД гр.София, сумата от 1 018.43 лв., представляваща имуществена вреда за дружеството, ведно със законната лихва, считано от 15.12.06 год.
Съдът се е произнесъл по държавната такса и разноските по делото.
Присъдата е обжалвана само от осъдената С.. С атакуваното решение същата е потвърдена в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на С., както и в частта, касаеща уважения граждански иск.
При разглеждане на делото и постановяването на съдебното решение окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката С.. Нарушена е разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. Същата задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. С последната е атакувана осъдителната присъда като незаконосъобразна. Изложени са доводи за липсата на субективния елемент от състава на присвоителното престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, в което е обвинена, както в момента на сключване на договора, така и в по-късен момент, когато е връщала суми съобразно погасителния план по кредита. Акцентирано е, че е депозирала сумата от 6 200.00 лв. по лична сметка на служителя на дружеството – свидетеля Яв. Х., с изричното указание да бъде погасен изцяло кредита, с което той не се е съобразил, погасявайки други задължения на С., съгласувано с неговия ръководител.
Тези доводи имат значение за наказателната отговорност на осъдената от гледна точка на субективната страна на извършеното престъпление, проявеното желание да се възстановят средствата, което не е станало по независещи от С. причини, но следва да се преценява във връзка с волевия момент по чл. 11, ал. 2 НК, съвместно с останалите установени обстоятелства по делото, или да намери отражение в санкционната част на присъдата, дори и да не доведе до преквалификация на деянието по по-леко квалифицирано престъпление, каквото е това по чл. 212б НК. Посочените доводи не са произволни, а се подкрепят от свидетелските показания на Х. л. 50 и л. 83 от с.д. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза л. 73-75 с.д. Същите са направени още пред районния съд. Залегнали са и в жалбата пред втората инстанция.
Районният съд не е отразил горните обстоятелства в приетата по делото фактическа обстановка. Обсъдил ги е на л. 142 от мотивите ведно със заключението на вещото лице, като е възприел, че не може категорично да се установи по кои договори е внесена въпросната сума от 6 200.00 лв. Не е направил необходимото за изясняването на този въпрос чрез допълнителна или разширена експертиза и липсва правна преценка по него. По същия въпрос не е взел никакво отношение от фактическа и правна страна и окръжният съд, въпреки че той е в основата на подадената въззивна жалба и може да има своето юридическо значение за отговорността и наказанието. С това въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, което е нарушило съществено правото на защита на осъдената, лишавайки я на практика от една инстанция по същество на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 452, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 251/11 год. по описа на Врачански окръжен съд.
ОТМЕНЯВА решение № 83 от 28.06.11 год., постановено по същото дело, с което е потвърдена присъда № 255 от 09.11.10 год. по НОХД № 328/09 год. на Мездренския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |