1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60267
София, 14.06.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1164 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 2642 от 18.05.2021 г., подадена от И. М. Х. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 149 от 14.04.2021 г., постановено по в.ч.т.д. № 113/2021 г. на Апелативен съд – Вeлико Търново, с което е потвърдено определение № 260085 от 04.03.2021 г. по т.д. № 91/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на настоящия частен касатор за освобождаването му от заплащане на разноски по делото.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно – постановено при нарушение на закона и необоснованост, и за постановяване на ново за уважаване на искането му за освобождаване от разноски за водене на делото. Излага подробни доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като с оглед наведените твърдения и ангажираните доказателства за неговото здравословно и материално състояние, както и за доходите и имуществото на съпругата му, няма достатъчно средства да заплаща дължимите разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е формулиран следният правен въпрос, уточнен и конкретизиран от касационния съд предвид правомощията му според разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: относно обхвата и критериите за извършване преценката на съда дали страната разполага с достатъчно средства да обезпечи заплащането на държавна такса и разноски в производството. Поддържа противоречие на правните разрешения на въззивния съд с приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и приложени съдебни актове на състави на ВКС с правни разрешения по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, е посочил, че производството по т.д. № 91/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано по иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от И. М. Х. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Съобразил е, че в производството ищецът е представляван от упълномощения от него адвокат при условията на безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед направеното искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски за производството и съобразно представена декларация за обстоятелствата по чл. 83 ГПК с определение № 260053 от 16.09.2020 г. първоинстанционният съд го е освободил от заплащането на държавна такса за производството предвид значителния й размер, който е преценил като непосилен за ищеца съобразно доходите му, но с определение № 260085 от 04.03.2021 г. съдът е приел, че, независимо от влошеното здравословно състояние на ищеца, имущественото му състояние не обуславя освобождаване от разноски и му е възложил такива в общ размер на 400 лв. за възнаграждения на назначените по делото вещи лица. За да потвърди този извод на първата инстанция, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – Велико Търново, е съобразил, че към настоящия момент липсва влязла в сила присъда, наличието на която би обусловило освобождаване на ищеца по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, от внасянето и на държавна такса, и на разноски. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 83, ал.2 ГПК, когато освобождаването става с акт на съда след преценка на предвидените в закона обстоятелства, но в конкретния казус, независимо от ниския месечен доход, ищецът разполага с парична сума на влог. Според въззивния съд, спестяванията не са в размер, който е позволявал да бъде заплатена дължимата за производството държавна такса, което е и мотивирало съда да освободи ищеца от задължението за плащането й, както и процесуалният представител на ищеца да осъществява защитата му безплатно, но сумата позволява той да заплати дължимите разноски за производството без затруднение. Приложените писмени доказателства действително установяват, че неговото здравословно състояние е сериозно влошено, но няма доказателства то да е свързано с лечение, изискващо финансов ресурс.
Настоящият съдебен състав намира, че при този предмет на делото пред въззивния съд и тези негови мотиви, атакуваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по искането за освобождаване от разноски в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към т. 12 от което е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Налице е противоречие и с последователната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК – определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3339/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 47 от 21.01.2015 г. по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, ІII г.о., определение № 272 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1724/2019 г. на ВКС, III г.о., определение № 155 от 07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т.о., както и цитираните в тях съдебни актове, в които е възприето разрешението, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този действителен достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде осигурена реална възможност за попълване на делото с всички необходими за изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими.
По основателността на частната касационна жалба:
Събраните по делото писмени доказателства установяват в достатъчна степен, че молителят е на напреднала възраст, нетрудоспособен, семеен, като единственият регулярен доход на семейството е от пенсии, възлизащ общо на 770 лв. – на молителя в размер на 520 лв., респ. на съпругата му в размер на 250 лв. Получава годишна рента на земеделски земи от 36 дка по 60 лв./дка или по 180 лв./мес.; притежава Ѕ ид. част от апартамент в [населено място], дворно място с рушаща се къща в [населено място] и има банков влог с декларирана наличност 1 600 лв. Здравословното му състояние е влошено: на 01.03.2018 г. е претърпял исхемичен инсулт и има левостранна централна хемипареза; от процесното ПТП е претърпял счупване на шийката на дясна тазобедрена става и му е извършена операция за поставяне на изкуствена става; през 2019 г. с решение на ТЕЛК му е определена пожизнено 100 % инвалидност с чужда помощ, а съгласно заключението на комисийна съдебно медицинска, съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза от 21.10.2020 г. молителят страда от деменция при болестта на Алцхаймер, атипична или от смесен тип, която следва да бъде приравнена към „продължително разстройство на съзнанието“. Молителят и неговата съпруга не притежават моторни превозни средства, дялове или акции в търговски дружества, не получават дивиденти, а съпругата няма и парични влогове.
При това положение размерът на регулярния и единствен доход на семейството от по 475 лв. месечно за всеки от тях, ненадхвърлящ размера на установената за страната минималната работна заплата, съпоставен с общия размер на определените от съда депозити за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертизи, сочи не просто на съществено затруднение за семейството за поемане на разхода за тези експертизи, а на непосилност за поемането му. Обстоятелството, че молителят разполага с парични средства по банков влог не променя този извод, предвид размера на тези парични средства. С оглед предявения иск и характера на исковото производство, по което се иска освобождаване от задължението за заплащане на разноски, предстои заплащането и на други разноски за експертизи и други доказателствени искания, които към настоящия момент не могат да бъдат предвидени и определени по размер.
Ето защо, с оглед декларираните от ищеца данни и представените доказателства, установяващи наличието на имащите значение за извършването на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, настоящият състав намира, че молителят не разполага с достатъчно средства, с които да заплаща разноските по делото, без това да застраши физическото му съществуване, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за освобождаване от заплащането на разноски за събирането на относими към спора доказателства, допуснати от съда. По този начин на страната ще се осигури реален достъп до правосъдие.
Предвид изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това по същество да бъде уважено искането на молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Затова, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 149 от 14.04.2021 г., постановено по в.ч.т.д. № 113/2021 г. на Апелативен съд – Вeлико Търново.
ОТМЕНЯ определение № 149 от 14.04.2021 г., постановено по в.ч.т.д. № 113/2021 г. на Апелативен съд – Вeлико Търново и потвърденото с него определение № 260085 от 04.03.2021 г. по т.д. № 91/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на И. М. Х. за освобождаване от заплащане на разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК И. М. Х., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], от внасяне на разноски за депозити в размер на по 200 лв. за възнаграждения на вещите лица по допуснатите съдебно автотехническа и съдебномедицинска експертизи по т.д. № 91/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |