Ключови фрази


O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 272

[населено място], 1.07. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 1380/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Й. Д. означена от жалбоподателката като „молба за обжалване на определение“ и приподписана от назначения по реда на Закона за правната помощ адв. Н. К. ,срещу определение №2871 от 02.11.2021г по в. ч.гр.д. № 3306/2021 г.на Софийски апелативен съд за потвърждаване на определение № 2608 от 24.09.2021г г. на Софийски районен съд ,с което на основание чл. 130 ГПК , като недопустима е върната исковата молба на настоящата жалбоподателка ,предявила иск за обезщетение на вреди,насочен срещу магистрат (прокурор във ВКП) за извършени от него действия ,попадащи в обхвата на функционалния имунитет съгласно 132 , ал.1 от Конституция на РБ.
Въззивният съд е потвърдил определението като на свой ред е констатирал ,че се претендира обезщетение от физическо лице,поради осъшествяване на действия в качеството му на прокурор,изпълнявал служебните си задължения при разглеждане на наказателно дело и за поставовени актове. За тази дейност прокурорите не могат да носят лична гражданска отговорност .Отговаря държавата , чрез нейните процесуални субституенти ,по реда на ЗОДОВ ,като въззивният съд се е позовал и на установената константна практика на ВКС в този смисъл .
Иска се отмяна на обжалваното определение поради нарушение на чл. 13 ЕКПЧОС.Ищцата настоява за спазване на европейското право .След указания , в приложено изложение по чл.284,ал.3 т.1 ГПК назначеният адвокат Н. К. изтъква ,че изложеното от жалбоподателката кореспондира с основанието в чл. 280 , ал.1 т.2 ГПК ,поради противоречие с актове на КСРБ и съда на ЕС . Не е формулиран правен въпрос и не се сочат актовете, на които възприетото от въззивния съд в обжалваното определение противоречи .
Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о. намира частната касационна жалба за подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт .
По въпроса за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд намира ,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска
Не се обосновава соченото от жалбоподателката и защитата основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по разрешения от съдилищата въпрос за допустимостта на предявения в частност иск . Липсва формулиран обуславящ въпрос ,от значение за конкретната преценка на съда съгласно чл. 130 ГПК . Наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1 , т.2 ГПК не се обосновава и е налице. Основанието по т. 2 в последната и приложима за случая редакция визира решения на СЕС и КС на РБ, каквито страната не сочи в изложението.За пълнота следва да се изтъкне ,че такива няма , тъй като общностното право зачита принципа на процесуалбната автономия на държавите членки при уредбата на прецесуалните предпоставки на един съдебен процес . По оплакването за нарушени права ,гарантирани от ЕКПЧОС следва да се отбележи, че то се изтъква бланкетно , без конкретна обосновка и без връзка с решаващите правни съображения на съда . Не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационна проверка по същество , поради което Върховният касационен съд, състав на III -то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2871 от 02.11.2021г по в. ч.гр.д. № 3306/2021 г.на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.

Председател :

Членове: