Р Е Ш Е Н И Е

№ 274/19 г.

гр.София, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 4473 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 287 от 28.3.2019 г, постановено по гр.дело № 4473/2018 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на решение № 2218/20.8.2018 г по гр.дело № 167/2018 г на Софийски апелативен съд в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 150 000 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество и в частта, с която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 18 358, 34 до сумата 45 895, 84 лв-лихва за забава върху претендираната главница.
Решението в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата 60 000 лв и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 18 358 лв, както и в частта, с която са отхвърлени за разликата над сумата 150 000 лв до сумата 300 000 лв за иска по чл.49 ЗЗД и за разликата над сумата 45 895, 84 лв до 91 624, 66 лв- по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос : следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т.ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД вр.чл.49 ЗЗД.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за преценка и обсъждане на всички обективно установени обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.Разстройство на здравето се взема предвид само и доколкото е пряка последица от увреждането, като причинноследствената връзка следва да бъде доказана по правилата на пълно главно доказване от ищеца.При установяване на такава връзка между влошаване на здравословното състояние и деликта, от значение са обстоятелствата, при които е причинено увреждането, дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е ; продължителността и вида на лечение, то създало ли е допълнително трудности и неудобства, болка и страдания. Във всички случаи, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези.(ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г.о. на ВКС, . решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр.д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС ). Произнасяйки се по иск с правно основание чл.49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди на пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност./ решение № 77 от 30.5.2017 г по гр.дело № 2956/2016 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО/.

Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика на ВКС, даваща отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело.

С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че на 11.10.2010 г ищецът е постъпил в Трета клиника по ортопедична травматология на УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“, поради болки в областта на кръста и десния крак.След изследвания, на 13.10.2010 г е била извършена операция, при която му е била поставена стабилизация на гръбначен прешлен и кейдж на ниво Л5-ЕсL.Няколко дни по-късно, поради силни болки в областта на оперативната интервенция в резултат на счупване на левия педикул е била извършена повторна операция за отстраняването му.След изписването му от болницата здравословното му състояние се е влошило като болките са се разпрострели в областта на кръста, десния крак и целия гръбнак, което е наложило на 8.12.2010 г да се направи ЯМР в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, при което е било констатирано неправилно позициониране на стабилизиращите винтове /малпозиция на три от четирите винта/.Това е наложило да бъде извършена трета операция в УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ на 10.1.2011 г.Общо в периода до 28.3.2012 г са били проведени пет оперативни интервенции, четири от които в ответната болница.Търпените от ищеца болки и неудобства са продължили и след операциите, настъпила е промяна в позицията на таза му /лявата част стои по-високо от дясната с един сантиметър, променила се е позицията на таза спрямо гръбнака, ъгълът е 90 градуса, докато при ищеца поради приплъзване тазът е завъртян/.С решение на ТЕЛК от 25.2.2011 г е било извършено освидетелстване, при което е установено, че след четвъртата операция движенията в долните крайници са силно болезнени и ограничени, походката е щадяща, с помощни средства, а работоспособността му е намалена 76 %.С решение на ТЕЛК от 30.1.2015 г е установена 91 % загуба на работоспособност при водеща диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопати.След осем, към този момент оперативни интервенции за стабилизация на нива L4 L5 S1 са констатирани дегенеративни промени в телата на L5 S1, лумбална лордоза и торакална кифоза, медианна дискова херния C4, C6, тежък вертебрален синдром, преднокоренчева увреда L3 L4 L5 S1 двустрнно, аваскуларна некроза на главните бедрени кости.Походката е с чужда помощ с проходилка в дома и ползване на инвалидна количка.Извършените оперативни интервенции, продължителното преживяване на силни болки, принудителната обездвиженост и преживяването на загубена работоспособност и невъзможност за независим живот са се отразили на психическото състояние на ищеца с изразена тревожно-депресивна симптоматика-състояние, затвърдило се като модел на съществуване.При така установените факти, въззивният съд е приел, че в резултат на извършените операции, при първите две от които не са били спазени медицинските стандарти, ищецът е търпял продължителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответното медицинско заведение, на основание чл.49 ЗЗД.Приел е, че за справедливото обезвъзмездяване на настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13.10.2012 г до 15.10.2015 г- предявяване на иска в размер на 18 358, 34 лв.

По оплакванията в касационната жалба.

В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд се подържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон.Съдът не е отчел в достатъчна степен тежестта на редица обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението, а именно : при първата операция е постигната неоптимална позиция на поставената метална остеосинтеза, както и малпозиция на три винта на металната стабилизация.Това е обусловило извършването на втора операция и трета операция, след която се е стигнало до корекция при позиционирането и изправяне на допуснатата грешка ; не е отчетен интензитета на претърпените болки, променената походка и нестабилност на стойката ; накърнено право на информация-недокументирана оперативна интервенция, извършена през м.октомври 2011 г, за която не е съставена нарочна епикриза, което максимално затруднява реализирането на правата на касатора, което да обоснове извода, доколко втората операция е била уместна и правилно извършена ; негативните отражения върху психиката на ищеца не са отчетени в достатъчна степен от въззивната инстанция.

Ответникът е заявил, че не следва да бъде допуснат касационен контрол на възивното решение.Не е развил съображения по съществото на касационната жалба, нито в писмения отговор, нито в открито съдебно заседание.

Спорът е съсредоточен върху установяване размера на причинените на ищеца вреди и съответно на обезщетението, тъй като останалите предпоставки за уважаване на иска са безспорни.

Обосновано е твърдението на касатора, че съдът е отчел отражението на настъпилото увреждане върху физическото, психическото и емоционалното състояние на ищеца, но предвид продължителността на преживените страдания и факта, че негативните изживявания са се отразили върху всеки аспект от живота му, следва да се приеме, че вредите не са отчетени в пълна степен.

Съгласно приетите по делото медицински заключения за период от 6 месеца Ю. К. е опериран 4 пъти в УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД като при първата му е поставена стабилизация Л5-Ес1 заради вродено заболяване - спондилолистеза, след което трикратно е извършвана корекция на системата за стабилизация.В предоперативния протокол от 13.1.2011 г, както и от епикризата от 20.1.2010 г, издадени от самия ответник е констатирана малпозиция на 3 от винтовете на металната стабилизация. Установено е по делото, че следоперативно пациентът е получил силни болки в левия крак до степен на обездвижване, разпространени в гръбнака.Това е наложило реоперация за извършване на репозиция на неправилно позиционираните стабилизиращи винтове.Законосъобразно въззивният съд е обосновал изводите за нарушение на стандартите за качество на медицинската помощ и достъп до ясна и достъпна информация, доколкото едната операция, за която липсва спор да е извършена е останала недокументирана / липсва епикриза и медицинска документация/, което демонстрира незачитане правата на пациента от страна на здравното заведение.Последната четвърта операция не е била необходима по медицински стандарт /обясненията на в.л.П., л.398 от делото на СГС/, но е извършена с цел подобрение на физическото състояние на ищеца, което не е настъпило.

Установено е, че при хоспитализирането му в УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД през м.октомври 2010 г, К. е постъпил с болки в областта на гръбначния стълб, но в добро общо състояние./епикриза № 33703/11.10.2010 г./Осем месеца по-късно и след осъществени неколкократни оперативни интервенции пациентът отново е приет в лечебното заведение, но вече в увредено общо състояние./ епикризата от 6.6.2011 г/.Следователно липсва подобрение по отношение на основните оплаквания, поради които пациентът се е подложил на операции и е налице прогресия на болковия синдром.С решението на ТЕЛК от 25.2.2011 г е било извършено освидетелстване, при което е установено, че след четвъртата операция движенията в долните крайници са силно болезнени и ограничени, походката е щадяща, с помощни средства, а работоспособността му е намалена 76 %, а с решение на ТЕЛК от 30.1.2015 г е установена 91 % загуба на работоспособност. Походката е с чужда помощ с проходилка в дома, а навън с инвалидна количка.

Тези обективни данни кореспондират и със събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели М./бивш колега /на ищеца и неговия баща Г. К..Същите установяват, че до 2009 г ищецът бил активен, занимавал се е с физически труд, имал семейство и дете.Поради оплаквания от болки в гръбнака, през 2010 г в ответното здравно заведение му било предложена операция с цел стабилизация, след която следвало да настъпи подобрение.От края на 2010 г обаче, след извършените операции Ю. може да се обслужва сам, навън се придвижва в инвалидна количка, всички грижи са поети от родителите му, жена му го е напуснала заедно с детето, чувства се инвалид, болките му продължават и понастоящем.

При възмездяване на причинените от ищеца вреди Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен макар, че формално се е позовал на тези обстоятелства, че продължителното преживяване на силни болки, принудителната обездвиженост и непоправимо изгубена способност за независим живот са причинили на ищеца чувство допълнителни емоционални страдания и усещане непълноценен .Силата на страданието и неговата продължителност са предполагали насочване към психологическа и психотерапевтична помощ, с цел мобилизиране на наличните у пациента собствени ресурси за справяне със ситуацията, което не е сторено.Усещането за безпомощност и безперспективност са се превърнали в съществена част от наблюдаваната тревожно-депресивна картина, която се е затвърдила като модел на съществуване, поради което прогнозата за възстановяване на предболестното му психично състояние е неблагоприятна./заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза/.

Ищецът е търпял болки и страдания във връзка с възстановителния период, следващ всяка от оперативните интервенции, изразяващи се в обща мускулна слабост, болков синдром, парастезии и хиперстезия в областта на оперирания прешлен, постоянна и палпаторна болка в областта на пояса и долните крайници.Съгласно изявлението на вещото лице К. С. /о.с.з на 25.6.2018 г/ всяка гръбначна операция обуславя пълното обездвижаване на пациента за период между 3 и 8 месеца, а това от своя страна предизвиква артрозни промени в ставите, водещи до неизбежното им протезиране.Ищецът е бил обездвижен за много продължителен период от време, вследствие на което са настъпили и констатирани артрозни промени в тазобедрените стави, които се хранят и кръвоснабдяват при движение.Тази некроза неминуемо приключва с остеосинтеза на тазобедрената става, като смяната й в случая е неизбежна./в.л.д-р С./.Тези обективни крайно негативни за ищеца последици в една млада възраст не са отчетени от решаващия съд в достатъчна степен при прилагане на критерия за справедливост, уреден в чл.52 ЗЗД.

Не е взето предвид обстоятелството, че всяка от проведените операции е в причинна връзка с предходната, и допълнително е удължила лечебно-възстановителния период, поради което претърпените от ищеца болки следва е се отчетат поотделно и в тяхната съвкупност. При извършване на първата операция К. е бил на 32 години, т.е в най-жизнената си и трудоспособна възраст.В резултат на интервенциите за продължителен период от време е бил принудително обездвижен, а впоследствие инвалидизиран, а по тялото му са налице загрозявания от оперативни белези.Всичко това е принудило ищеца да ограничи социалните си контакти, причинило е чувство за ненужност и усещане, че е в тежест на близките си, допринесло е за загубата на семейството му.Понастоящем К. не може да се придвижва и обслужва самостоятелно, както и да извършва редица елементарни ежедневни битови дейности.Настъпилите тежки физически и психологически последици за здравето му са трайни и са предизвикали тежко тревожно-депресивното състояние, което се е затвърдило като модел на съществуване.Всички тези неудобства емоционални, физически и психически, както и неблагоприятните прогнози за възстановяване следва да се вземат предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението по справедливост.

Отчитайки горните конкретни обстоятелства, сочещи на особено интензивни и тежки вреди, ВКС намира, че следва да на ищеца да бъде определено обезщетение за претърпените болки и страдания в общ размер на 130 000 лв.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде частично отменено, и в тази част делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като на ищеца бъде присъдено обезщетение на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД в размер на още 70 000 лв.На основание чл.86 ал.1 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдена сумата 21 418, 05 лв.

В частта над посочените до претендираните размери исковете са неоснователни, а решението следва да бъде потвърдено.

Ответникът дължи заплащане на държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на съда в размер на 2 611, 93 лв, определена както следва : 1828, 36 лв, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция ; 261, 19 лв-дължими за въззивната инстанция и 522, 38 лв за производството пред СГС.

Ответникът е поискал присъждане на разноски пред ВКС с отговора на касационната жалба и с оглед изхода на спора, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не му се присъждат.

Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца-Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат176984955 със седалище и адрес на управление : [населено място], район „С.“, [улица] ет..., представлявано от адв.Г. Б. Х. за процесуално представителство при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, определено на основание Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения-чл.7 ал.2 на сума 3927, 05 лв с ДДС.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2218/20.8.2018 г по гр.дело № 167/2018 г на Софийски апелативен съд в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 130 000 лв-представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество и по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 18 358, 34 до сумата 39 776, 39 лв-лихва за забава върху присъдената главница за периода от 13.10.2012 г до 15.10.2015 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], район „К. с.“, [улица] да заплати на Ю. Г. К., ЕГН-[ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет... сумата 70 000 лв на основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД-представляваща обезщетение на неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество по повод оперативни интервенции и хоспитализации, проведени в периода от 13.10.2010 г до 6.6.2011 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба-15.10.2015 г до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], район „К. с.“, [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат 176984955 със седалище и адрес на управление : [населено място], район „С.“, [улица] ет...., представлявано от адв.Г. Б. Х. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 3927, 05 лв с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2218/20.8.2018 г по гр.дело № 167/2018 г на Софийски апелативен съд, в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 130 000 лв до сумата 150 000 лв и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 39 776, 39 лв до сумата 45 895, 84 лв.

Решението в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата 60 000 лв и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 18 358 лв като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.