Р Е Ш Е Н И Е № 441 гр. София, 19.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева нд № 1369/2012 г. Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения В. И. Й. за възобновяване на производството по нохд № 12515/2009 г. по описа на Софийския районен съд. В искането си и писменото допълнение към него В. Й. сочи, че е задочно осъден с участието на служебен защитник, който не е обжалвал първоинстанционната присъда пред градския съд и се e отклонил от позицията на подсъдимия. Съдът бездействал , вместо да изисква от служебния защитник адекватно изпълнение на вменените му задължения. По този начин били увредени интересите на подсъдимия, поради което той отправя искане за възобновяване на делото и ново разглеждане или, алтернативно – за отмяна на присъдата и прекратяване на делото. Повереникът на гражданския ищец пледира присъдата да бъде оставена в сила. Прокурорът оспорва основателността на искането, като изтъква,че съдът е спазил всички процесуални изисквания, гарантиращи правото на защита. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване , установи следното : Софийският районен съд с присъда № 87 от 25.11.2010 г. по нохд № 12515/2009 г. признал подсъдимия В. И. Й. за виновен в това, че на 01.10. и 07.10.2008 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, възбудил заблуждение у Г. М., че ще заплати по банков път закупените от него стоки, като с това причинил на [фирма] имотна вреда в размер на 5 808 лева, поради което и на основание чл.211, пр.4 вр. с чл.209,ал.1 вр. с чл.29 , ал.1,б.”а” вр. с чл.26, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим, като го оправдал по обвинението, че деянието е извършено и с поддържане на заблуждение. От този срок съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан под стража и под домашен арест. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на [фирма] сумата 2 499 лв. ведно със законната лихва от 01.10.2008 г. до окончателното заплащане на главницата и сумата 3 309 лева със законната лихва от 07. 10. 2008 г. до окончателното заплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски и дължими такси. Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 11.12.2010 г. В искането на В. Й. не са посочени процесуалните основания за възобновяване, но от съдържанието може да се заключи, че той се позовава на : 1. задочна процедура, даваща право на ново разглеждане на делото съгласно чл. 423, ал.1 от НПК и 2. съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящо възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Претенцията за възобновяване поради нелегитимна задочна процедура е предявена в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В. Й. получил лично обвинителния акт и разпореждане за насрочване на делото. Към този момент той се намирал под домашен арест. Подсъдимият бил защитаван от упълномощения от него адвокат Д., който на 08.12.2009 г. уведомил писмено съда , че подзащитният му е оттеглил пълномощията си от него. В съдебното заседание на 10.12.2009 г. В. Й. се явил с адвокат Б., надлежно преупълномощена от договорния му защитник адвокат Т.. В това заседание по молба на подсъдимия съдът изменил мярката му за неотклонение от домашен арест в гаранция от 1000 лева , вносими в 15 дневен срок. Съдът разрешил на подсъдимия до внасяне на гаранцията да напуска жилището си три дни от седмицата за провеждане на лечение. Подсъдимият не представил определената гаранция и престанал да се явява пред съда. Призовките започнали да се връщат от посочения от него адрес без да са връчени . Поради съобщена от адвокат Б. информация, че подсъдимият е в болница, съдът няколко пъти отложил делото и положил значителни усилия да издири Й. и изясни причините за отсъствието му. Той възложил на Областно звено „Охрана” да призове подсъдимия и открие в кое болнично заведение се намира. В процедура по чл. 66 от НПК съдът изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от гаранция в задържане под стража.Упълномощеният адвокат Б. заявила , че няма контакт с доверителя си, не е получила от него хонорар и поради липса на взаимно доверие се отказва от защитата му.На 14.10.2010 г. съдът я освободил от участие като процесуален представител на подсъдимия и постановил да му се предостави правна помощ чрез определяне на служебен защитник. В същото съдебно заседание се явила дъщерята на подсъдимия, чрез която съдът правил опити да му връчи съдебни книжа. А. Й. отрекла да знае къде пребивава баща й от една година . На 28.10.2010 г. началникът на сектор „Издирване” при СДВР уведомил съда, че подсъдимият безуспешно се издирва по няколко дела, както и за изтърпяване на влязла в сила присъда. Извършени били проверки на всички известни адреси както на издирвания , така и на неговите роднини. От справките в НОИ и НЗОК не била получена информация за актуална месторабота и личен лекар на издирвания. На 25.11.2010 г. съдът назначил служебен защитник на подсъдимия , разгледал делото и постановил атакуваната присъда. Това подробно проследяване на процесуалната история на делото доказва неоснователността на претенцията за възобновяването му поради неучастие на осъдения в наказателното производство. В. Й. бил лично известен за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, както и за насрочения съдебен процес, в който участвал активно, докато търпял ограниченията на домашен арест. След промяна на мярката за неотклонение той прекратил всякакви връзки както с институциите, така и с упълномощения адвокат и роднините си. Съдът вложил достатъчно усърдие в неговото издирване, проверявайки чрез системата за здравно осигуряване и възможността да се намира в здравно заведение. Съгласно постановление от 15.06.2012 г. на прокурор Б. от Софийската районна прокуратура В. Й. бил намерен едва на 05.01.2012 г. в гр.В., Австрия, и върнат в България на 09.05.2012 г. по силата на европейска заповед за арест. Очевидно осъденият имал както информацията , така и възможността да упражни ефективно и по своя преценка правата си на страна в процеса. Той предпочел да не се явява лично, прекратил връзките с адвоката си и напълно се десезирал от делото, заминавайки за Австрия. При тези обстоятелства не може да претендира възобновяване на делото , приключило без негово участие , тъй като този финал е резултат на личен избор.Не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за ревизия на постановената присъда по реда на възобновяването, поради което на това основание на В. Й. следва да се остави без уважение . В останалата част, позоваваща се на допуснато процесуално нарушение поради неадекватна служебна защита, искането на първо място е недопустимо. То е направено на 28.05.2012 г. т.е. много след изтичане на шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила на 11.12.2010 г. Настоящият състав изразява разбирането, че срокът по чл. 421 ,ал.3 , изр.2 от НПК е в корелация единствено с основанието по чл. 423,ал.1 от НПК.Систематично той е ситуиран в чл. 421 от НПК, тъй като цялата разпоредба е посветена на сроковете за подаване на искането за възобновяване.Осъденото лице, чието неучастие в наказателното производство не е основание за възобновяване по чл. 423,ал.1 от НПК, може да атакува влязлата в сила присъда по общия ред на чл. 422 от НПК в срока по чл. 421, ал.3 , пр.1 от НПК – шест месеца от влизането й в сила. Свързването на началото на този срок с датата на узнаването, че присъдата е влязла в сила, означава да се „премира” необоснованото отсъствие на обвиняемия от процеса и по този начин да се насърчи неправомерно процесуално поведение - цел, която не се съзира в разглежданите разпоредби на НПК. На второ място, освен недопустимо, твърдението за нарушаване на правото на защита , е и неоснователно. Служебната защита на отсъстващия подсъдим е реализирана в определените за първата инстанция процесуални параметри. Тя не е компрометирана поради липсата на въззивна жалба, тъй като инстанционният контрол не е задължителен елемент от съдебната процедура. Водим от горното и след като не установи основания за възобновяване на производството Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Й. за възобновяване на производството по нохд № 12515/2009 г. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.