3 Р Е Ш Е Н И Е №17 гр. София,04.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3584 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Л. В. С. с искане за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение от 09.11.2007г. по гр.д. № 2707 /2005г. на Софийски градски съд, I-7 състав, поради противоречие с влязло в сила решение от 17.01.2011г. по гр.д. № 5564/ 2010 на Софийски градски съд I-13 състав. Молителят поддържа, че при ПТП, осъществено с участието на две МПС, с всяко едно от двете влезли в сила решения, постановени по отделни дела, е отхвърлен предявен от него пряк иск по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съответния застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водач на МПС, участник в ПТП, поради липсата на вина на съответния водач за настъпване на деликта. Въз основа на това се извежда наличие на противоречие на решенията по см. на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като се твърди, че не може и двамата участващи в ПТП водачи на МПС да не са виновни за увреждането. Поддържа се, че по този начин не могат да се изпълнят присъщите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” цели. Ответникът, ЗД Б. И.” АД, счита, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като решенията не са постановени между едни и същи страни, по едно и също искане и основание. Освен на липсата на обективен и субективен идентитет на двете производства /тъждество на страни и спорен предмет/, страната се позовава и на това, че противоречие следва да съществува между решенията /постановеното в техните диспозитиви/, с оглед формиращата се сила на пресъдено нещо, а не между техните мотиви. Ответникът, [фирма], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна също, поради липсата на идентичност на страните, основанието и искането по двете дела, по които са постановени решенията, по съображения, подробно изложени по делото. Претендира заплащане на направени разноски за юрисконсулт. Ответникът, Г. фонд, не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: С решение от 10.07.2008г. по гр.д. № 220/ 2008г. на Софийски апелативен съд, в сила от 18.11.2008г., е отменено решение от 09.11.2007г. по гр.д. № 2707 /2005г. на Софийски градски съд, I-7 състав, в частта, с която искът на Л. В. С., срещу [фирма] по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 25.06.2005г. е уважен частично, като искът се явява отхвърлен за целия претендиран размер от 30 000 лева, ведно със законна лихва. В решението е прието, че липсват данни за противоправно поведение на застрахования при ЗД Б. И.” АД по ЗЗГО водач на л.а. „Тойота С.”- И. Н.. С влязло в сила определение по т.д. № 554/ 2009г. е оставена без разглеждане, като просрочена, молбата на Л. В. С. за отмяна по чл.303 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 220/2008г. на САС, за което се е поддържало, че противоречи на постановеното по чл.78а НК по н.а.х.д. № 3294/2006г. влязло в сила решение на Софийски районен съд, НК, 18 състав, с което И. Н., като водач на л.а. „Тойота С.”, е признат за виновен за това, че е причинил на Л. В. С. при процесното ПТП средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и дясна скочна кост, довело до затруднение в движението на долния десен крайник за срок по-голям от 30 дни. С решение от 17.01.2011г. на СГС I -13 състав, влязло в сила на 25.04.2013г., са отхвърлени предявените от молителя, Л. В. С., срещу [фирма] искове по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 100 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.06.2005г. до окончателното плащане, както и евентуалните искове срещу Гаранционния фонд. Прието е, че водачът на другия, участващ в ПТП, лек автомобил „Форд Фиеста” не е извършил противоправно деяние, като елемент от фактическия състав на деликта. Посочено е, че съдът не е обвързан от мотивите на решението по другия правен спор, с който искът на ищеца срещу застрахователя на другия, участващ в ПТП лек автомобил, е бил отхвърлен. Молбата е допустима, но неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Въпросът за наличието или липсата на соченото основание за отмяна касае нейната основателност, а не допустимостта й. Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС №2/1977г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б.”г” ГПК /отм./ и чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съответно чл. 231, б.”г” ГПК /отм/. Основателни са възраженията на ответниците, че по делата, по които са постановени съдебните актове, липсва субективно и обективно тъждество. Силата на пресъдено нещо е формирана по отделните дела по преки искове, заведени срещу различни застрахователи, основаващи се на различни твърдения - за противоправно поведение на различни водачи на МПС, участници в ПТП, от което се извежда осъществяването на състава на непозволеното увреждане, като предпоставка за уважаване на преките искове. Предвид липсата на идентитет между страните и предмета на делата, решенията не са противоречащи си едно на друго по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора, искането по чл.78, ал.8 ГПК на ответника по молбата, [фирма], за присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно, като размерът им следва да бъде определен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 2450 лева, върху по-високия размер на претенцията по делата от 100 000 лева, предвид необвързаността на съда от искането на молителя, кое от двете решения да бъде отменено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. В. С. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на решение от 09.11.2007г. по гр.д. № 2707 /2005г. на Софийски градски съд, I-7 състав, поради противоречие с влязло в сила решение от 17.01.2011г. по гр.д. № 5564/ 2010 на Софийски градски съд I-13 състав. ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Ж”, ет.9, ап.147, със съдебен адресат- адв. К. Н., [населено място], [улица], ет.3, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], направени по делото разноски в размер на 2450 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.