Р Е Ш Е Н И Е № 331 София, 03.12.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6361 по описа за 2013г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма] , приподписана от адвокат, срещу въззивното решение на СГС от 14.V.2013г. по гр.д. № 8825/2012г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 709/26.V.2014г. по въпроса „е ли основание за безвъзмездно ползване от съдружник на вещ, собственост на търговско дружество, това му качество” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика. Ответникът Г. Б. С. от чрез процесуалния си представител адвокат Щ. е заел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Право на ползване върху вещи може да възникне на различни основания. На първо място, то принадлежи на собственика/съсобственика на вещта като едно от трите негови правомощия, определящи съдържанието на правото на собственост. Право на ползване може да се придобие и на самостоятелно основание – чрез учредяването му с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В тези случаи правото на ползване е вещно право, включващо правото да се използва вещта съобразно предназначението й и правото да се получават добиви от нея. То, както и правото на собственост, може да принадлежи на държавата, на общините, на кооперации, на други юридически лица, в т.ч. търговски дружества, и на граждани, като всички те се ползват с еднакви възможности за закрила. Качеството „съдружник” в търговско дружество с ограничена отговорност не е сред предвидените в закона начини за придобиване правото на ползване върху вещи, собственост на дружеството. Правото на ползване върху такива вещи принадлежи на дружеството и негово е правото и възможността да го предостави на други правни субекти, в т.ч. на съдружниците, и по облигационни отношения – чрез отдаването им под наем или в заем за послужване. Това е така, тъй като съдружниците не са собственици или съсобственици на имуществото на дружеството, а са само притежатели на дялове от капитала му, и правото за разпореждане и за управлението на имуществото му е на органите му. Ето защо качеството „съдружник” в търговско дружество само по себе си не е основание за безвъзмездно ползване от съдружник на вещи, собственост на дружеството. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С решението си от 14.V.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 09.ІІІ.2012г. по гр.д. № 48367/2010г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. Бл.С. иск за присъждане на 6730лв., представляващи обезщетение за ползване без основание от ответника на собствен на дружеството лек автомобил, съответно индивидуализиран, през периода 16.VІ. – 15.ІХ.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на делото до окончателното изплащане. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано твърдението на дружеството, че лекият автомобил е бил предоставен на ответника за служебно ползване в качеството му на управител; че липсват данни по делото на проведеното на 15.VІ.2009г. общо събрание на съдружниците след освобождаването на С. като управител да е взето решение и за предаването от него на автомобила на новоизбрания управител; че не са представени доказателства за взето решение от общото събрание по реда на чл.137 ТЗ или да са предвидени в дружествения договор правила относно ползване на движими вещи на дружеството; доколкото ответникът е имал качеството на съдружник през исковия период, е било налице основание той да ползва лекият автомобил, собственост на дружеството, тъй като липсва разместване на имуществени блага в полза на ответника, довели до обогатяването му, респективно не е налице обедняване на ищеца в резултат на действия на ответника. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, се налага извод, че атакуваното въззивно решение е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно е приетото от въззивния съд, че качеството „съдружник” на ответника само по себе си обосновава правото му да ползва процесния лек автомобил. Ето защо и предвид обстоятелствата, че по делото не се установява от ответника, чиято е била тежестта съобразно чл.154 ал.1 ГПК, да е имал основание за ползване на автомобила през процесния период, в т.ч. предвидено в решение на общото събрание на съдружниците или в дружествения договор, както и предвид безспорно установените обстоятелства /част от тях приети за безспорни с обявения за окончателен доклад на съда по чл.146 ГПК от 28.ІІІ.2011г./, че лекият автомобил е собственост на ищцовото дружество, че е бил предоставен на ответника за ползване в качеството му на управител на последното, какъвто той е бил до освобождаването му с решение на общото събрание на съдружниците, проведено на 15.VІ.2010г., и че през процесния период /16.VІ. – 15.ІХ.2010г./ ответникът го е държал и ползвал /виж в тази връзка отговорът му на исковата молба и показанията на свидетелката Я./, се налага извод за основателност на предявената срещу него претенция за присъждане на обезщетение за лишаването на ищеца от правото му да си служи с тази вещ, негова собственост, съобразно предназначението й и да получава добиви от нея. Лишаването на ищеца от това право и неоснователното ползване на вещта от ответника обуславят обогатяване на последния за сметка на дружеството, което покрива фактическият състав на отговорността по чл.59 ЗЗД. Без значение за този извод е редовно или не е връчена на С. на 31.VІІІ.2010г. отправената му от дружеството нотариална покана за предаване на автомобила. Не следва да се разглеждат във връзка със спора по делото релевираните за първи път пред настоящата инстанция доводи на ответника, основани на представената от него с отговора му на касационната жалба влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 8316/2012г., с която той е признат за невинен на 04.ІХ.2010г. да е присвоил процесният автомобил, който владеел. От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че средната пазарна цена за ползване на лек автомобил над 10 дни е 43.7лв. дневно. Ето защо за исковия период 16.VІ. – 15.ІХ.2010г. дължимото обезщетение е в общ размер 3976.70лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част до посочената сума и вместо него да бъде постановено друго за разрешаване на спора по същество /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/ с присъждането на сумата, ведно със законната лихва, считано от 07.Х.2010г. /датата на предявяването на иска/ до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част за разликата до пълния предявен размер на претенцията въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 890.65лв. разноски за производството по делото по компенсация. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на СГС, АО, ІІІ Г състав, от 14.V.2013г. по гр.д № 8825/2012г. в отхвърлителната му част за сумата 3976.70лв., ведно със законната лихва от 07.Х.2010г., и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. Б. С. от да заплати на [фирма] София 3976.70лв., представляващи обезщетение за ползване без основание на собствения на дружеството лек автомобил марка „”, модел „М. *”, с рег. [рег.номер на МПС] , през периода 16.VІ. – 15.ІХ.2010г., ведно със законната лихва, считано от 07.Х.2010г., както и 890.65лв. разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, АО, ІІІ Г състав, от 14.V.2013г. по гр.д № 8825/2012г. в останалата му обжалвана отхвърлителна част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: