Ключови фрази
Нищожност * разваляне на договор * договор за делба * нищожност на делба


3
Р Е Ш Е Н И Е

244

гр.София, 04.11.2014 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на девети октомври 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1495 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. срещу решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е обезсилено решение № 136 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1890 по описа за 2012 г. на Ботевградския районен съд в частта за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД договор за доброволна делба от 10.10.2011 г. относно парцел VІІ-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място], [община] и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, а първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които е обявен за нищожен договорът за доброволна делба на постройка на два етажа със застроена площ от 60 кв.м., навес с оградни стени и масивен гараж, построени в парцел VІІ-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място] и относно делбата на парцел VІІІ-295 в кв.65 по регулационния план на [населено място]. Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата С. С. К. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на 350 лв. разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския окръжен е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за нищожност на правна сделка с недвижими имоти с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 781 от 11.06.2014 г. по настоящото дело по въпроса дали отбелязването в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и регистрацията му по реда на чл.19, ал.1 от СК съставляват предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия. В Семейния кодекс от 2009 г. липсва изрична разпоредба, която урежда правното значение на отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията за вписване. Смисълът на тези действия се изяснява от разпоредбата на чл.20 от СК, според която при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, ако няма вписване на режим на имуществени отношения в регистъра, се прилага законовият режим на общност. Следователно вписването цели да защити интересите на третите лица, които договарят със съпрузите и има само оповестително/информативно/ действие. Във вътрешните отношения между съпрузите е приложим избраният посредством договора режим на имуществени отношения. Това схващане се застъпва и в правната теория/А. С., „Брачният договор”, второ допълнено и преработено издание от 2011 г. на „С.”, стр.117./. Затова отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност.
Този отговор на въпроса обаче не променя извода на въззивния съд, че сключеният между страните договор не е брачен договор по смисъла на чл.37 от СК. Договорът няма предвидената в чл.39, ал.1 от СК форма, тъй като са заверени нотариално само подписите на страните, но не и неговото съдържание. Това съдържание не отговаря на предвидения в чл.38 от СК предмет на брачния договор и изрично противоречи на нормата на ал.2, изречение второ на същия член, според която не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност. Клаузите на договора се отнасят само до недвижимото имущество на страните, което не е присъщото съдържание на брачния договор. Следователно не се касае за брачен договор, а за договор за делба на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, който договор е нищожен поради противоречие с чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./, Този извод на въззивния съд е законосъобразен, поради което решението на Софийския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът дължи на С. С. К. 350 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав.

ОСЪЖДА П. Х. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН], сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: