Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр.София, 11 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 414/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Апелативна прокуратурагр.Бургас срещу въззивна присъда №259/19.12.2011 год., постановена по внохд№279/2011 год. на Апелативен съд гр.Бургас. В касационния протест и допълнението към него се изтъква, че атакуваната въззивна присъда е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348 , т. 1 и т. 2 НПК. Доводите на прокурора са, че установените от съда фактически обстоятелства доказват причинната връзка между съставомерния резултат и скоростта на движение на управлявания от подс.Н. автомобил, но тя не е изведена от установените факти по делото за механизма на произшествието. Игнорирането на поведението на свид. К. и липсата на анализ на действията му като участник в ПТП е довело до едностранчиво и необективно обсъждане на доказателствените източници, което е в нарушение на процесуалните правила и е довело до нарушение на материалния закон. Същият не е "трето лице", нито „страничен наблюдател”, а участник в протеклия причинно -следствен процес от действията на тримата водачи- участници в движението, завършил с настъпването на общественоопасния резултат. ПТП е възникнало при обективно установена скорост на движение на подсъдимия от 118.8 км/ч. При тази скорост ударът между двете МПС( л.а.“Ауди” и л.а. “Форд Мондео”) е бил с два пъти по голяма сумарна скорост - 134.4 км/ч. , отколкото, ако той би настъпил при движение с разрешената скорост от 50 км.ч. , при която сумарната скорост е от 70-80 км/ч. Напълно са игнорирани изводите на експертите, че при управление на от подсъдимия – водач на л.а."Ауди'' с разрешената скорост от 50 км/ч", в същата пътна обстановка би се стигнало до други технически измерение на втория удар , защото водачът на на л.а. "Форд" е щял да има техническата възможност да предприеме действия по регламентираните в закона по отношение на него задължения, да намали скоростта или да спре, поради което и ударът между двата автомобила е бил предотвратим и те биха спрели на разстояние помежду си от около 12 м. и удар не е било възможно да настъпи. При игнорирането на тези изводи, произволно БОС е приел, че тъй като на местопроизшествието липсвали спирачни следи от л.а. "Форд"(л. 8 и л. 9 от мотивите), разсъжденията и изводите относно поведението на свид. К. при правомерна скорост от страна на подс.Н. „са само хипотетични и не могат да обосноват вината на поде. Н.”. Според прокурора, този извод е неправилен, защото противопоставя факти от реалната пътна ситуация към факти за възможна такава, при друга скорост на движение, каквато реално не не е използвана от подсъдимия. Реалните параметри на скоростта на движение на л.а. на подсъдимия сочи на много по-големи динамични и силови натоварвания в причинно-следствения процес на ПТП, отколкото ако той е управлявал с правомерна скорост от 50 или по-малко км.ч. Това би довело до друг характер и степен на причиняването на травматичните увреждания на возещите се в автомобилите лица. При по- ниската скорост евентуалният удар между двата автомобила е щял да бъде с много по -малка кинетична енергия и с двойно по -нисък интензитет. Предвид тези оплаквания и подкрепящите ги по делото данни, прокурорът от АП гр.Бургас иска на основание чл. 354 ал. 1 т. 4, вр. ал. 3 т. 2 и т.3 и вр. ал. 5 НПК ВКС да постанови решение , с което да отмени изцяло атакуваната въззивна присъда и на основание чл. 354 ал. 5 НПК да реши делото окончателно с упражняване на правомощията и по чл. 334 т. 6 НПК, вр. чл. 338 НПК като потвърди първоинстанционната присъда на Сл.ОС. ПРОКУРОРЪТ от ВКП в съдебно заседание пред ВКС поддържа протеста и допълнението към него. Налице е едностранчиво анализиране на доказателствените средства. Фактите от предмета на доказване са изяснени, но не са обсъдени в цялост събраните доказателствените източници , които ги установяват.Според прокурора ударът е бил непредотвратим и поради вината на подсъдимия Н. , който е управлявал със забранена скорост , в резултат на която са настъпили съставомерните увреждания .Неправилно контролираната инстанция е приела че и вторият удар с л.а. „Форд Мондео” е бил непредотвратим дори и при правомерна скорост от страна на управляваното от подсъдимия МПС – „Ауди”.Моли за отмяна на присъдата е потвърждаване първоинстанционната присъда. ПОДСЪДИМИЯТ П. Н. Н. се явява лично и с АДВОКАТ П. К. - УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК. Не се явява, редовно призован, вторият упълномощен защитник на подсъдимия – адвокат М., който не сочи уважителна причина за неявяването си. Защитата - адвокат К. оспорва оплакването и доводите в протеста и иска оставяне в сила на въззивната присъда като изтъква обратни на доводите на прокурора.Твърди липсата на вина от подсъдимия, защото и при реалната и при правомерна скорост на управление от подс.Н., настъпилото ПТП и причинените от него увреждания са еднакво непредотвратими. ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Д. К. И А. К., редовно призовани, не се явяват. За частната обвинителка Н. Д. се явява адвокат Д. К., която устно и в писмени бележки подкрепя основанията и доводите в протеста и иска осъждане на подсъдимия с налагане на по-тежко наказание от определеното му с първостепенната присъда. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Н. заявява, че няма съвина за ПТП , което изцяло е причинено по вина на водача на л.а. „Фолксваген”и моли да бъде оставена в сила въззивната присъда, като декларира, че в съзнанието му ще стои моралната присъда за смъртта на неговия приятел - пострадалия Й. С.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА, УСТНО РАЗВИТИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ , НАМЕРИ СЛЕДНОТО: КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ и допълнението към него са ОСНОВАТЕЛНИ. Касационното производство по делото е четвърто по ред и се подчинява на специалното правило по чл. 354, ал. 5, предл. второ НПК. С Присъда №32 от 25 .11. 2009 год. по НОХД № 506/2009 год. на Сливенския окръжен съд подсъдимият П. Н. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.12. 2008 год. на кръстовище пътен възел "Петолъчка", източно от [населено място], при управление на МПС - лек автомобил, марка "Ауди А6", с рег. NС 11 71 ХХ, движейки се по път І -6 , в посока за [населено място], е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6, ал. 1 ЗДП, чл. 21 ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Й. С. и средни телесни повреди на А. Н. К., изразяващи се в счупване на дясната подбедрица, довело до 'трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник, фрактури на лявата лакътна става и лявата раменна кост, довели до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, поради което и на осн. чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 б."б" предл. 1, вр. ал.1 НК във вр. с чл. 342 ал. 1 НК, вр. с чл.54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на осн. чл. 66 ал. 1 НК е отложено за изпълнение за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила присъдата. На осн. чл. 343г НК е постановено лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. Със същата присъда Сл.ОС е осъдил подс. Н. да заплати и направените по делото разноски в размер на 1614 лева. По въззивна жалба от защитниците на подсъдимия Н. срещу горепосочената осъдителна присъда са последвали във времето общо четири въззивни производства пред АС гр.Бургас и три касационни производства пред ВКС по касационни жалби на защитата срещу съответните въззивни решения, както следва. С решение №19 от 5 февруари 201 О год. по внохд № 8/201О год. е изменил присъда №32/25.11.09 год. по нохд№ 506/09 год. на Сл.ОС , като е преквалифицирал деянието на подс. Н. по чл. 343 ал. 3, б."б" пр. 1 във вр. с ал. 4 от НК и го е оправдал по обвинението по чл. 6 ал. 1 от ЗДвП, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение N2 218/27.05.2010 год., по н.д. N2 153/2010 год. на ВКС, 1-во, н.о., е решението на Бургаския апелативен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание поради отказа на съда да уважи доказателствените искания на подсъдимия за назначаване на комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза, довело до ограничаване правото му на защита. С решение №139/29.07.2010 год. по ВНОХД № 109/2010 год., на БАС, отново е изменена присъдата на първата инстанция като е преквалифицирал деянието на подсъдимия Н. по чл. 343 ал. 3 б."б", предл. 1 във вр. с ал. 4 от НК, и то е оправдал по обвинението за нарушение и по чл. 6 ал.1 от ЗДвП и е потвърдил присъдата в останалата й част. С решение №558/16.11.2010 год. по нд № 585/2010 год., на ВКС, III-тo н.о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание с указания да се извършат необходимите действия за изясняване на спорните обстоятелства, посредством специалните знания на експерти от областта на автомобилната техника и физиката, и по този начин са били допуснати съществени процесуални нарушения , довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Н.. При третото въвзивно производство АС гр.Бургас е назначил повторна комплексна – автотехническа и съдебно медицинска експертиза. С решение №19 от 01.03. 2011 год., постановено по внохд № 268/2010 год. на БАС присъдата е изменена като деянието на подс. Н. е преквалифицирано чл. 343, ал. 3, б."б" пр. 1, във вр. с ал. 4 НК и е оправдан по обвинението за нарушение и по чл. 6, ал.1 ЗДвП, а в останалата част присъдата е потвърдена. По касационна жалба от защитата на подсъдимия, с решение № 359/03.11.2011 год., по н.д. №1626/2011 год. на ІІ н.о., решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане за всестранно изследване на доказателствените материали и излагане съображения налице ли е причинна връзка между допуснатото от подсъдимия Н. нарушение на правилата за движение и настъпилите вредни последици. При четвъртото по ред въззивно разглеждане на делото е постановена НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 19 декември 2011 г. по внохд №279 /2011 год. на Апелативен съд, гр.Бургас, с която е отменена изцяло присъда №32 / 25. 11. 2009 год., постановена по нохд№ 506/2009 год. на Сливенския окръжен съд и вместо нея подсъдимият П. Н. Н. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. " б " пр. 1, във вр. ал. 1 НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Настоящото касационно производство е четвърто по ред, образувано е по протест на АП гр.Бургас срещу посочената оправдателна присъда спрямо подсъдимия Н.. КАСАЦИОННИЯТ ПРОТЕСТ е ОСНОВАТЕЛЕН. Налице са изтъкнатите в протеста съществени процесуални нарушения, допуснати при проверката и оценката на доказателствените източници. Те са довели до ограничаване процесуалните права на представителя на обвинителната функция за установяване на обстоятелствата, поддържани от обвинителната теза. При постановяване на присъдата БАС е допуснал нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК като е даден приоритет на доказателствените източници, подкрепящи единствено защитната теза на подсъдимия, но не са обсъдени в тяхната цялост и действителното им съдържание доказателствените източници, посочени от обвинението и установяващи обективни факти от предмета на доказване като: величината на реалната скорост на управление на л.а. „Ауди от подсъдимия , която е надвишавала двойно разрешената от закона скорост в процесния пътен участък; момента на реално настъпилата опасност на пътя – неправомерното навлизане в ПП на движещите се с предимство, л.а. „Фолксваген”, управляван от свид.М. Т. А. и задълженията за всички участници в движението на ПП от този момент да реагират на опасността като контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за движението , както е в случая, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат. Последният състав на БАС не е анализирал в пълнота всички събрани доказателствени източници с изводите в заключенията на повторната КСАТЕ (л.70-л.102 от внохд№268/10г.на БАС) и на повторната СМЕ ( л.104-л.105 от внохд№268/10 г.на БАС), и с дадените в съдебно заседание устни разяснения от вещите лица относно техническите параметри на поведението на подсъдимия и на останалите участници в движението преди и по време на ПТП, механизма на извършването му и връзката му причинените вредни последици. Липсва отговор на съществени въпроси от предмета на доказване. Не е даден ясен отговор на фактическия въпрос за опасността на пътя и момента на нейното възникване в конкретната пътна обстановка. От кой момент е възникнала опасността на пътя за участниците в ПТП и отнася ли се тя еднакво до всички тях. Въпреки, че е установено по делото, че опасността на пътя е създадена от поведението на свид.М. А. на ПП - водач на л.а. “Фолксваген”, който е нарушил чл.6,чл.50, ал.1 ЗДвПи чл.42, ал.6 от ППЗДвП като е навлязъл на пътя на път Е-І, по което са се движели в двете противоположни посоки подсъдимият Н. с ла. „Ауди” и свид.К. –водач на л.а. „Форд Мондео”- път с предимство , без да спре на пътен знак „Б2” със символ „Стоп”. За това деяние А. е признат за виновен и е осъден по нохд№318/09г. на Сл.ОС за престъпление по чл.343, ал.4,вр. с ал.3,б.”б”, предл.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НКи вр. с чл.55 , ал.1,т.1 НК последици - причиняване на смърт на Й. Й. С. и средни телесни повреди на А. Н. К. и П. Н. Н..Няма аргументиран анализ защо съдът не е приел поведението на водача А. за опасност на пътя за всички водачи, намиращи се в района на ПТП непосредствено и по време на извършването му, а при липса на съответната доказателствена подкрепа е приел, че опасните моменти на пътя са два: единият с навлизането на автомобила на свид.А. в ПП в лентата за движение на автомобила на подс.Н.; вторият – навлизането на л.а. на подс.Н. в лентата за движение на л.а.”Форд Мондео”, от удара между които е настъпил съставомерния резултат. Проверката показа, че не са изпълнени задължителните указания в последното отменително решение №359/03.11.2011 год., по н.д. №1626/2011 год. на ВКС, ІІ н.о. за цялостна проверка и оценка на доказателствените материали за отговор на въпроса налице ли е причинна връзка между допуснатото от подсъдимия Н. при управлението на л.а.”Ауди” нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП и настъпилите съставомерни последици като се изхожда от реакцията на участниците в ПТП от момента на настъпване опасността. Превратно са тълкувани фактически данни за момента на настъпване на опасността по отношение на поведението на водача на автомобила “Форд Мондео”, управляван от свид.К. ..На стр.37-38 по внохд№279/2011 год. БАС в мотивите към присъдата, съдът е приел за безспорно, че опасността за водача на л.а. Форд Мондео” настъпва при навлизането на л.а. „Ауди” в неговата лента за движение, при което ударът между тях ,според експертите, би бил непредотвратим и при правомерна скорост от страна на подсъдимия, водач на л.а. „Ауди”. По този начин, БАС е приел позиция, че след като не са установени по делото спирачни следи от страна на управлявания от свид.К. „Форд Мондео”, при навлизането на л.а. „Ауди” в неговата пътна лента, то поведението на водача К. не може да бъде хипотетично разглеждано за възможност за предотвратяване на ПТП с л.а.”Ауди”, управляван от подсъдимия, в случая на хипотезата при управление с правомерна скорост от 50 км.ч., защото „ за ангажиране вината на подсъдимия е важно какви фактически действия е бил длъжен и е могъл да извърши самият той, а не друго трето лице”. Този извод на БАС не е съобразен с данните, че липсата на реакция от страна на водача на л.а. „Форд Мондео” е обективна. Тя не може да му вмени във вина при реално настъпилите факти от механизма на произшествието, тъй като е налице внезапно навлизане на л.а.”Ауди” в пътната лента за движение на „Форд Мондео” и водачът ме не е имал техническо време за реакция, според изводите на КСАТЕ. „В този момент „Ауди” се е движел с остатъчна скорост от 98 км.ч. след първия удар с л.а. „Фолксваген” , когато се е движил със скорост 118 км.ч. и е бил напълно неуправляем. Тази констатация , е функция от неправилната оценка на факта за първоначално възникналата опасност на пътя- неправомерното навлизане на л.а. „Форскваген” на ПП, която е била валиден момент за реакция и спрямо останалите двама водачи, който факт е относим към правилността на последващите изводи за отговорността на подсъдимия. Пренебрегната е богата съдебна практика на ВС и ВКС относно тълкуването на понятието „опасност на пътя”, което макар и да не е наказателноправно понятие, изпълва законовото съдържание на част от текста на чл.20, ал.2, предл.второ от ЗДвП и има своето фактическо изражение във всеки конкретен случай. По делото не е даден верен отговор на съществен доказателствен въпрос - от кой момент е възникнала опасността на пътя прямо движението на леките автомобили, управлявани съответно от подсъдимия Н. и от свидетеля К.. Не е даден отговор на фактическия въпрос каква е връзката между поведението на всички участници в движението, които са били на пътното платно непосредствено преди и по време на ПТП, при възникването на опасността за движението им, и обективно, каква е била предотвратимостта на инкриминираните последици за всеки от тях от момента на възникване на опасността на пътя , от който момент са възникнали за тях и задълженията, вменени им от правилата за безопасност на движението, посочени в обвинителния акт. Решаващият съд ,при отговор на този въпрос, е трябвало да даде оценка какво е обективно установеното поведение на участниците в ПТП и какво е следвало да бъде съобразеното със закона поведение на участниците в ПТП, за да бъдат предотвратени инкриминираните вредоносни последици. Пренебрегната е дълготрайна и еднозначна практика на ВС и ВКС, според която, движението на водача по правомерен начин в собствената му лента, не го освобождава от задължението да следи цялостно пътната обстановка и ставащото на пътното платно, включително и в лентата за насрещно движение (решение №232/18.05.09 год. по н.д. №229/09 год. , решение № 120/17.03.09 год. по н.д. №90/09 год. на ВКС). Относно опасността за движението е прието, че тя може да има най - различен произход каквито могат да бъдат : неправомерно поведение на друг участник в движението, състоянието на пътя, всички други фактори, които са от значение за сигурността и безопасността на движението и обективно ги възпрепятстват. Моментът на възникване на опасността за движението е фактически и не може да бъде свързан с формален критерий, какъвто е определена част от пътя. Конкретният случай е точно такъв. При последното въззивно разглеждане на делото са пренебрегнати данните, че опасността за водача на л.а."Форд Мондео" е възникнала в един по- ранен момент, тъй като ПТП е предизвикано на същото пътно платно, по което се е движел и л.а. „Форд Мондео", макар и в насрещната лента за движение на л.а. “Ауди”, чието предимство е било отнето от поведението на водача на л.а. “Фолксваген”. Навлизането на л.а. “Фолксваген” и ударът между него и л.а. “Ауди” върху пътното платно е опасността за движението, реално застрашаваща цялото ПП, а не само зоната на едната му лента, където е възникнала изначално опасността. При липсата на други участници в движението и при установеното разстояние от 56 м. между л.а. на подсъдимия и л.а. на свид.К., управляващ л.а. “Форд Мондео” в насрещната пътна лента, при наличието на прав пътен участък с ясна видимост , е пренебрегната обективната възможност за свид.К. да възприеме опасността и своевременно да реагира . Неправилно е прието от състава на БАС, че тя била настъпила за л.а. “Форд Мондео” когато неуправляемият от първия удар л.а. на подсъдимия бил навлязъл в лентата за насрещно движение на л.а. “Форд Мондео” . По този начин са пренебрегнати и указанията в т.6 на TP №28/28.11.84 год. , по н.д. №10/84 на ОСНК на ВС, съгласно които опасността за движението възниква не винаги когато водачът възприеме препятствието за движението на пътното платно, а един по-раншен момент, когато от обстоятелствата е напълно ясно, че тя ще настъпи. Моментът на възникване на опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерий, какъвто е определена част от пътя, т-е. независимо от разположението на превозните средства и останалите участници в движението в обхвата на пътя. Още повече това тълкуване се отнася за опасност, възникнала на пътното платно , но в лентата за насрещно движение. В цитираното ТР е застъпено становището, че: ”задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него.” Отдалечеността на опасността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизането й в него непосредствено. БАС е направил неправилен фактически извод, който е в противоречие със заключението на КСАТЕ (спр. л.100- л.102 от внохд№268/10 г. на БАС), че неправомерното навлизане от страна на водача А. на пътя с предимство Е-І , е опасност, отнасяща се само за водача на л.а. „Ауди” - подс.Н., но не и за насрещно движещият се в другата пътна лента на същото ПП водач на л.а. “Форд Мондео”, който в същия момент е приближавал кръстовището с правомерна скорост от 45 км.ч., спазвайки ограничението на скоростта до 50 км.ч. и е бил на разстояние от л.а. „Ауди” на 56 метра. В този случай, според изводите на КСАТЕ, ударът между л.а. „Ауди” и л.а. „Форд Мондео” е бил предотвратим, при условие, че подсъдимият е спазвал правилата за движение за ограничение на скоростта до 50 км.ч. (спр.п.16 и п.17от заключението на КСАТЕ). Водачът на л.а. „Форд Мондео” е мотъл да възприеме автомобила на подсъдимия и да реагира на опасността и те биха спрели един от друг на 12 метра. Следователно , ударът с инкриминираните последици нямаше да настъпи. Тези технически изводи при развитата от експертите хипотеза на правомерно управление от страна на подсъдимия са напълно игнорирани от съда като възможно обективно поведение на подсъдимия като водач на МПС, при което не би се стигнало до инкриминираните последици . Опорочаването на констатацията „за непредотвратимост” на ПТП както и неправомерна, така и при правомерна скорост от подсъдимия- водач на л.а.”Ауди”, е функция от неправилното тълкуване на доказателствените източници за началния момент на възникване опасността на пътя и относимостта й за всички участници в движението на пътното платно. Едва след правилни констатации относно първоначалния момент на възникване на опасността за всеки от участниците в ПТП и следователно за наличието на задължението от този момент за всеки от тях да я предотврати, решаващият съд е могъл да направи изводите си за настъпването на съставомерните последици при възможност за реакцията на насрещно движеният се водач на л.а. “Форд Мондео”. В случая обаче, при реално установената скорост на управление на автомобила от подсъдимия Н. от 118 км.ч., и при хипотетичната скорост на управление от 50 км.ч., съобразени с правилната оценка за момента на възникналата опасност на пътя за всички участници в ПТП, съдът е следвало да направи конкретни изводи дали е съществувала за подсъдимия Н. обективна възможност за предотвратяване на удара с л.а. “Форд Мондео”, т.е. могъл ли е подсъдимият обективно да предотврати удара ако сам беше съобразил поведението си с предписанията на чл.21, ал.2 ЗДвП. В тази ситуация съдът е трябвало да се съобрази с техническите изводи на КСАТЕ . При внимателен анализ на всички доказателствени източници и съобразяване с тълкувателната практика на ВКС относно правната природа на понятието “опасност на пътя”, БАС щеше да направи други констатации относно идентифицирането на опасността на пътя , момента на възникването й, относимостта на първоначалния момент на възникването на опасността към поведението на всички участници в произшествието. Предвид гореизложеното, ВКС намира, че са допуснати касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК, посочени в протеста, тъй като са нарушени правилата по чл.107 ,чл.13 ,чл.14 НПК на оценка на доказателствените източници. В резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения е нарушено и приложението на материалния закон. Констатираните касационни основания водят до отмяна на новата въззивна присъда. При четвърто по ред касационно разглеждане на делото е законово недопустимо връщането на делото за ново разглеждане отново на въззивната инстанция, а следва разглеждане и решаване на делото от ВКС с упражняване правомощия и на въззивна инстанция, съгласно чл. 354, ал. 5, предл. второ НПК. При тази процесуална хипотеза, ВКС съгласно чл.354, ал.5, изречение второ и вр. с ал.3,т.2 и т.3 НПК и чл.348, ал.1,т.т.1 и 2 НПК отменява въззивната присъда. ВКС извърши проверката на присъдата на първостепенния Сливенски ОС като упражни правомощията на въззивна инстанция , поради което и по чл.334, т.3 и т.6 и вр. с чл. 338 НПК реши делото както следва: По приетите за установени по делото факти от предмета на доказване, ВКС споделя изцяло всички констатации на първостепенния съд и доводите при проверката и оценката на доказателствените източници , които ги подкрепят. Съобрази и събраните доказателствени средства при разглеждането на делото в предходните въззивни състави и от фактическа страна , ВКС допълни приетите за установени фактически констатации в мотивите на първостепенната присъда с нови констатации, съгл. правото по чл.316 НПК да установява нови положения по фактите. Те се отнасят до момента на настъпване на опасността на пътя за всички участници в движението, непосредствено преди и по време на ПТП и неговата времева и фактическа относимост към поведението на подсъдимия и поведението на останалите водачи, участници в ПТП. Прие нови фактически констатации и относно механизма на деянието, ако подсъдимият Н. се е движел с правомерната скорост от 50 км.ч. по време на ПТП и вида на опасността на пътя за всички участници в ПТП - неправомерното навлизане на л.а. “Фолксваген” в лентата на движение на управляваното от подсъдимия Н.”Ауди”. Като последица от новите фактически констатации относно механизма на произшествието, ВКС направи и нови констатации за авторството на деянието от подсъдимия, като акт на участие в инкриминираното деяние при независимо извършителство. ВКС споделя правилността на аргументираните отговори в мотивите на първостепенния съд спрямо доводите на защитата по оценката на доказателствата и по приложението на закона, като добавя и нови в отговор на същите, както следва: Безспорно е установено, че подсъдимият П. Н. е правоспособен водач на МПС от 2001 год. като същият многократно е бил санкциониран през период 2006-2009 год. по административен ред за управление с превишена скорост и за управление след употреба на алкохол. На 21.12.2008 год. подсъдимият управлявал лизингов лек автомобил марка „Ауди А 6 „ с per. №С 11 71 XX по главен път 1-6, посока от [населено място] към [населено място]. На предна дясна седалка е пътувал пострадалият Й. С.. И двамата били с поставени предпазни колани. Пътното платно било мокро, а видимостта добра. В около 14.30 часа подсъдимият е навлязъл в района на пътен възел „Петолъчка". На 150 м преди кръстовището, по посока движението на подсъдимия е имало поставен пътен знак „В 26", ограничаващ скоростта до 50 км/час. В нарушение на посочения знак, подсъдимият Н. е наближил кръстовището като управлявал превозното средство със скорост около 118 км/час. По същото време свидетелят М. А., който се движел направо в посока от [населено място] към [населено място] и му било предстояло да пресече главния път 1-6 , е навлязъл с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с per. № 59 РН 945 в пътния възел, отдясно по посока на движението на подсъдимия, като по посока на движението на лекия автомобил „Фолксваген Пасат"е имало поставен знак „В 2"- „Стоп" на който свидетелят А. не спрял на стоп - линията, а навлязъл в кръстовището със скорост около 28 км/час. , като не пропуснал първо да премине движещия се с предимство лек автомобил „Ауди", управляван от подсъдимия Н..В същия момент , в района на пътен възел „Петолъчка", в посока от [населено място] към [населено място], по главния път 1-6 се движел и лек автомобил „Форд Мондео" с per. [рег.номер на МПС] , управляван от пострадалия А. К.. След пресичане на стоп- линията от л.а. „Фолксваген" и навлизане в лентата за движение на л.а. „Ауди", между двата автомобила настъпил удар, който за автомобила на свид. А. бил челен, а за подсъдимия Н. - десен страничен. Вследствие на удара, л.а. „Фолксваген Пасат" се завъртял около вертикалната си ос, по посока на часовниковата стрелка и спрял косо в дясната лента за движение на главния път. Около оста си и също в посока на часовниковата стрелка , от удара се завъртял и л.а. „Ауди" и навлязъл в насрещната лента за движение. По време на въртеливото движение настъпил и втори удар между задната част на лекия автомобил „Ауди" и предната челна част на л.а. „Форд Мондео". Вследствие на този удар пострадалият Й. С. е получил гръбначно мозъчна травма и починал за около 5-6 минути. Средни телесни повреди са получили свид. К., изразяващи се в медико биологичните характеристики по чл.129 НК и подсъдимия Н.. От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено , че причина за смъртта на пострадалия Й. С. е тежката гръбначно- мозъчна травма, довела до спинален шок. Механизмът на травмата е изяснен - изразява се в изкълчване и счупване на шийния сегмент на гръбначния стълб, непосредствено в ставната връзка между първия шиен прешлен и ставните повърхности на тилната кост на главата, получен при камшичен удар от сблъсъка на задната част на л.а. “Ауди” с предната част на л.а. “Ф. Мондео”. В резултат на травмата е настъпило прекъсване на гръбначния мозък. Съдебномедицинската експертиза е установила и механизма на получаване на увреждането на пострадалия С., които следва да бъдат споделени като компетентни и съответни на данните по делото. Увреждането на С. е получено индиректно и е настъпило от рязко политане на горната част на тялото му при сблъсъка на леките автомобили „Ауди" и „Форд", при това с голяма скорост от страна на подсъдимия от 98 км.ч. при този удар. От сблъсъка в задната част на автомобила, управляван от последния, се е получил камшичен удар върху гръбначния стълб на С., на мястото на ставното съчленяване с главата. Съдът е дал вяра и ВКС напълно подкрепя тези доводи, на експерта У., който е извел и е обяснил, че е констатирано напукване в дясно на стъклото на л.а “Ауди”, не се дължи на удар от главата на пострадалия, а е получено от отварянето на въздушната възглавница. Обективно нараняванията на пострадалия С. не от удар в стъклото са констатации, защитени при анализа на доказателствата по делото , който ВКС подкрепя като обоснован и от данните при огледа на местопроизшествието и от данните от СМЕ-за. По делото са обсъдени обстойно назначените и приобщени две автотехнически експертизи - едната от хода на досъдебното производство /л.710 л. 100/, а втората – при проведеното второ по ред въззивно производство / л.7- л. 35 от ВНОХД № 109/2010год. по описа на БАС/. При анализа на двете експертни заключения не се установява от ВКС противоречие между тях по основните въпроси от причините и механизма на ПТП . И двете заключения извеждат техническата непредотвратимост от страна на л.а. “Ауди” на първия удар при настъпилото пътно произшествие- между л.а. „Ауди" и л.а. „Фолксваген Пасат", както и че съставомерните увреждания на пострадалите, които са и вредоносният резултат от деянието, са причинени при втория удар- между л.а. „Ауди", управляван от подсъдимия и л.а. „Форд Мондео", управляван от пострадалия А. К.. Двете експертни заключения са единни в изводите си и относно това, че при скоростта , с която е управлявал подсъдимият Н. от 118 км/час, и вторият удар е бил неизбежен и непредотвратим за него и за водача на л.а. “Форд Мондео”. Поради това липсват каквито и да било спирачни следи и от двата автомобила при огледа на местопроизшествието. Противоречията в експертните заключения, свързани с изясняване на скоростта на движение на участващите в ПТП автомобили, опасната им зона за спиране, разстоянията между тях и отстоянията от местата на двата удара, както и относно изводите за предотвратимост на вредоносния резултат от втория удар, са отстранени с назначаването на повторната комплексна АТСМЕ от въззивния състав по внохд№ 268/ 10 г. на БАС . При анализа на изводите на повторната комплексна експертиза ВКС направи и следните фактически констатации относно основния факт на доказване - какъв би бил цялостният механизъм на развитие на ПТП, ако подсъдимият Н. е управлявал МПС с разрешената от закона скорост от 50 км/час в конкретния пътен участък и при тази скорост, вторият удар- между л.а. „Ауди", управляван от подсъдимия и л.а. „Форд Мондео" , управляван от пострадалия К., щеше ли да бъде неизбежен и непредотвратим и щяха ли да настъпят същите съставомерни последици. Заключението по повторната комплексна АТСМЕ потвърждава изводите на предходните експертизи относно неизбежността на първия удар при настъпилото произшествие - между л.а. „Ауди" и л.а. „Фолксваген Пасат" при установената скорост на движение на л.а. „Ауди" от 118.8 км/час, при която опасната зона е 127м, както и че при тази скорост на движение технически неизбежен и непредотвратим и за двамата водачи е бил и вторият удар между л.а „Ауди" и л.а. Форд Мондео". При тези доказателствени източници, ВКС намира за фактически обосновани констатациите, че при скоростта, с която подс. Н. е управлявал МПС преди произшествието - 118.8 км/час, която е значително над изрично предвидената и вменената му с пътен знак В-26 скорост от 50 км/час за този пътен участък, тя не само, че се явява неразрешена по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП, но при обективното й наличие в случая, е налице виновно нарушение на правилата за движение от подс. Н.. ВКС споделя верността на констатациите , съответстващи на съдържанието на изводите на КСАТЕ относно управлението на л.а. “Ф. Мондео” от свид.К. със скорост от 48 км.ч., който е управлявал с тази скорост в своята лента за движение . ВКС намира за съществено необходими фактическите изводи относно хипотетично приложената към поведението на пътя скорост на движение на л.а. „Ауди" от 50 км/час, към момента на навлизането на л.а. „Фолксваген Пасат" на платното за движението на автомобил „Ауди". При параметрите на механизма на ПТП при тази хипотетично въведена от експертизата скорост на л.а. , управляван от подсъдимия, доводите на защитата за непредотвратимост на втория удар, от който са причинени и съставомерните последици е неоснователен. Невярно се твърди от защитата, че и при скорост на л.а. на подс.Н. от 50 км.ч. вторият удар е бил непредотвратим. ВКС разви тезата си в отменителната част на настоящото решение, поради което прие във фактическите си констатации в настоящата част от мотивите на решението си, че опасността за движението за водача свид.К. не е възникнала при навлизане на л.а. „Ауди" в неговата лента за движение, а е възникнала още при първия удар между л.а."Ауди" и л.а. „Фолксваген Пасат" , от който момент л.а. “Ауди” е представлявал реална опасност за водача на „Форд Мондео” Същият е могъл обективно да възприеме поведението на водача на л.а. „Ауди” като опасност за неговото движение, защото е имал обективна видимост към мястото на удара, от което е отстоял на 56 метра. Първият удар е бил на пътното платно, на което се е движил и водачът на „Форд Мондео”, макар и в лентата за обратната посока на движение на л.а. “Ауди”. При тези данни, ВКС споделя констатациите на първостепенния съд, към които прибавя и своите фактически изводи относно момента на възникване на опасността, който и за двамата вода на МПС е навлизането на л.а. “Фолкваген пасат” в лентата на движение на л.а. “Ауди” и удара с него, която опасност свид.К. е имал техническа възможност да предотврати, но ако л.а. „Ауди" с водач подсъдимият се е движел с правомерните 50 км.ч. и под тази скорост. Тези констатации се основават на техническите изводи от заключението на тройната повторна КСАТЕ в т.17 и т.19 от заключението. Вещите лица са категорични в заключението си , че към момента на първия удар между л.а."Фолксваген Пасат" и л.а. „Ауди", л.а. „Форд Мондео", се е намирал на около 56 м. от мястото на този удар и на около 55 м от предната част на л.а."Ауди", съответно на около 18 м от мястото на втория удар, т.е. извън опасната зона за спиране, при установената за него скорост на движение от 45- 50 км/час. При тези данни, ВКС възприема хипотезата, развита от експертите на базата на правомерното поведение на избраната от подсъдимия скорост и реално установената за водача К. скорост преди и по време на ПТП, че ако скоростта на движение на л.а. „Ауди" към момента на първия удар е била 50 км/час, механизмът на ПТП щеше да е различен. Тогава, според вещите лица, първият удар ще бъде челен за л.а. „Ауди" и страничен за л.а."Фолксваген Пасат", в предната му лява странична част. Под въздействието на ударния импулс л.а. „Ауди" ще се отклони към лентата за насрещно движение с челната си част, движейки се с остатъчна скорост от 28 км/час и ще спре на разстояние 12.5м -13 м. от л.а. “Форд Мондео”. И при тази скорост на движение ( 50 км/час) л.а. „Ауди" след първия удар става технически неуправляем и по никакъв начин водачът на „Ауди" не може да предотврати навлизането му в насрещната лента. При тази хипотетична скорост ВКС приема за правилни изводите на вещите лица, че за настъпването на втория удар изключително значение биха имали действията на водача на л.а. „Форд Мондео", за който опасността на пътя също възниква към момента на първия удар между л.а."Ауди" и л.а. „Фолксваген Пасат". При тази хипотеза съдът приема изводите на вещите лица за ненастъпването на удар въобще между тези две МПС-та, тъй като л.а. „Форд Мондео" би реагирало на автомобила - „Ауди" , който се е падал извън опасната му зона на спиране и двете МПС-та биха спрели без да има съприкосновение между тях. При реално настъпилите обективни факти, липсата на данни за предприето спиране от страна на водача на л.а."Форд Мондео" при реалната скорост от 98 км. ч., с която на л.а. „Ауди" е навлязъл в лентата за движението на л.а. „Форд Мондео” и то като остатъчна скорост на л.а. „Ауди", след след първия му удар със скорост от 118 км.ч. с л.а. „Фолксваген”, ВКС приема за напълно логична последица от обективната липса на време за реакция на водача К. да възприеме навреме и да реагира на опасността, създадена от първия удар. При реално установената двойно по-висока скорост от допустимата за този пътен участък на автомобила на подсъдимия, времето за реакция на този водач е сведено под минимално допустимото за реакция. ВКС възприема изцяло изводите в заключението на вещите лица , че и двата удара , при инкриминираната скорост от 118 км.ч. са били непредотвратими както за л.а. на подсъдимия, така и за водача на л.а "Форд Мондео" при възникналата опасност на пътя – навлизането в ПП и ударът на л.а. “Фолксваген”с л.а. „Ауди" . Следователно, към момента, в който обективно е възникнала опасността за движение за водачът на л.а.”Ауди”, както и за ла. "Форд Мондео", която съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр.2 от ЗДвП, поначало ги е задължавала да предприемат действия за намаляване на скоростта или в случай на необходимост да спрат, при реално установената от подсъдимия Н. неправомерна скорост от 118 км.ч., той сам се е поставил в невъзможност по какъвто и да е начин да избегне удара с лекия автомобил Форд Мондео” с причинените съставомерни последици. Предвид този анализ на данните по делото, ВКС приема, че опасността за движението по отношение на водача на МПС „Форд Мондео" е възникнала при неправомерното навлизане в кръстовището на л.а. „Фолксваген Пасат" и последвалият удар между него и л.а. „Ауди", управляван от подсъдимия. Ако към този момент последният е управлявал МПС с разрешената за този пътен участък скорост от 50 км/час, вторият удар е бил изцяло предотвратим, защото би станал извън опасната зона за движение на л.а. „Форд Мондео" и водачът на последния е имал техническа възможност своевременно да реагира, чрез спиране или отклоняване на движението в съседната лента за завиване надясно. При движение на подсъдимия със скорост от 118.8 км/час, каквато е обективно установената скорост , той не е имал такава възможност и ударът за него е бил не само с два пъти по- голяма сумарна скорост- 134.4 км/час, вместо 70-80 км/час, но и непредотвратим по никакъв технически начин като непредотвратимостта на удара, с оглед предходния извод, се дължи на виновното поведение на подсъдимия, който грубо е нарушил забраната да навлезе в кръстовището със скорост по-голяма от 50 км.ч. При тези фактически констатации ВКС намира, че между допуснатото от подсъдимия виновно нарушение на правилата за движение по ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинно- следствена връзка. Той е съпричинен при условията на независимо извършителство с водача на л.а. „Фолксваген”, свид.А., който е осъден с влязъл в сила съдебен акт (определение за одобрено от съда споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 и сл.НПК). ВКС категорично отхвърля тезата на защитата за случайно дейние като несъстоятелна. Фактите по делото установени от събраните по делото доказателствени източници не сочат на „случайно деяние" по смисъла на чл.15 от НК, защото подсъдимият не е изпълнил предписанията на правилата за движение относно скоростта по чл. 21. , ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП. При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава указаните в закона стойности на скоростта в km/h,а в случая, стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава, и е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Този знак в процесния случай е знак ”В”26”, съдържащ ограничение за водачите до 50 км.ч. С нарушаването на тази забрана, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността, създадена от свид.А.. Движил се е със скорост в нарушение на указаната забрана със знак В 26 и така се е лишил съзнателно, поради собственото си виновно поведение от възможността да предотврати произшествието, попадайки в лентата за насрещно движение на л.а. „Форд Мондео”, където са причинени съставомерните последици. Правилната квалификация на деянието, предмет на обвинението изпълва обективните и субективни признаци на състава по чл. 343, ал. З, б."б", вр. с ал. 4 НК, в който смисъл следва да се коригира квалификацията на първоинстанционния съд по чл.343, ал.4, вр. с ал.З, б."б", предл.1, вр. с ал.1 от НК, защото фактическите състави на непредпазливите престъпления по транспорта са посочени в чл. 343, ал. 1 и ал. З от НК, а разпоредбата на чл. 343, ал. 4 от НК не съдържа отделен фактически състав и е пояснителна . С нея е прокаран принципа на „поглъщане" на престъпни състави за престъпление от един и същи вид при натрупване на квалифициращи признаци. В този смисъл първоинстанционният съд е допуснал непрецизност при приложението на материалния закон като не е съобразил и предписанието в т.4, б."е" от Постановление №1/83 год. на ПВС . За да се изпълни изискването за правилно приложение на закона, ВКС измени присъдата като преквалифицира деянието от престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. З, б."б", предл.1, вр. с ал.1 от НК, в престъпление по чл.343, ал.З, б."б", вр с чл. 343, ал.4 от НК. Не е налице нарушение и на чл.6, ал.1 от ЗДвП в поведението на подсъдимия, тъй като нормата на чл.6 от ЗДвП е обща спрямо нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Първата урежда стойността на скоростта, която не трябва да се превишава и се сигнализира с пътен знак. Нормата на чл.21, ал.2 от ЗдвП е специална и поглъща общото правило , уреждащо стойността на скоростта, която не трябва да се превишава и се сигнализира с пътен знак. Затова, в тази част първоинстанционният акт следва да бъде изменен, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението и за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП. ВКС се съобрази с рамките на протеста, в който не се иска утежняване на положението на подсъдимия от определеното му наказание от първата инстанция, поради което и процесуално е изключена възможността за други правни изводи относно степента на отговорността на подсъдимия. Не са налице и данни за смекчаване на правното положение на подсъдимия, предвид тежестта на деянието и съвкупните общественоопасни последици. Наказанието му е правилно индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК. Подс.Н. е санкциониран по ЗДвП по административен ред за управление с превишена скорост и за управление след употреба на алкохол. В случая повече от двойно е превишил допустимата, съгласно закона, скорост на преминаване през проблемен участък от пътя – оживено кръстовище с много обекти, където се намират хора, с няколко пресичащи се пътни платна в различни посоки на движение, преминаването през което е обозначено с пътни знаци и маркировка. Предвид тези мотиви ВКС, трето наказателно отделение в настоящият съдебен състав, съгласно чл. 354, ал. 5, изр. второ и вр. чл. 344, т. 3 и т. 6 и чл. 338 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №259/19.12.2011 год., постановена по внохд№279/2011 год. на Апелативен съд гр.Бургас, с която е отменена изцяло присъда №32 / 25. 11. 2009 год., постановена по нохд№ 506/2009 год. на Сливенския окръжен съд и вместо нея подсъдимият П. Н. Н. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. " б " пр. 1, във вр. ал. 1 НК, вр. чл. 342,ал. 1 НК, като вместо това постановява: ИЗМЕНЯВА ПЪРВОИНСТАНЦИОННА ПРИСЪДА № 32 от 25.11.2009 год. , постановена по НОХД № 506/2009 год. на Сливенския окръжен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия П. Н. Н. от престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 342,ал. 1 НК, в престъпление по чл. 343, ал. З, б."б", пр. 1, вр. с ал. 4 от НК. Оправдава подсъдимия П. Н. Н. по обвинението за същото престъпление връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. ПОТВЪРЖДАВА присъдата по НОХД № 506/2009 год. на Сливенския окръжен съд в останалата й осъдителна част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: