РЕШЕНИЕ   N 57   София, 18.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                МАРИАНА КОСТОВА     при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 800-2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С. от г. София срещу въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени законни лихви върху присъденото и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на починалия вследствие ПТП Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е отхвърлил претенцията за мораторна лихва. Развива съображения, че застрахователното събитие-причинената по непредпазливост вследствие на ПТП смърт на Б. С. С. , настъпила на 23.08.03 год. предхожда Наредба №4/24.09.2003 год. за задължителното застраховане, която е неотносима към момента на възникване на спорното застрахователно правоотношение. Към този момент е действала Наредбата за задължителното застраховане, приета с ПМС №1/8.01.1997г., която е относимия подзаконов нормативен акт. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава като основания за допускане до касация тези, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и прилага практика на ВКС, според която лихвите, които се дължат са от деня на застрахователното събитие. Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно обема на гражданската отговорност на застрахователя. Съгласно чл.409 ТЗ/сега отм./, който е бил в сила към момента на възникване на застрахователното правоотношение застрахования има право да иска от застрахователя обезщетение, ако е удовлетворил увредения. В конкретния случай касатора е осъден по н.о.х.д. №336/05г. на СОС да заплати на законните наследници на починалия вследствие процесното ПТП Б. С. С. неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.08.03 год. По делото е безспорно установено, че на 5.08.08г. С. С. С. е изплатил обезщетение за неимуществени вреди, възлизащи на сумата 50 000 лв. на законните наследници на Б. С. С. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на плащането възлизащо на сумата 32 794 лв. Не се спори от страните, че между тях е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ЗПК”Л”АД по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на л.а. “О”, рег. №С 8424 ВР за 2003 г. при първо доброволно ниво на застрахователно покритие с лимит 200 000 лв. за неимуществени вреди. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС, според която застрахованият има право да иска от застрахователя обезщетение, включително и закъснителните лихви, с които е удовлетворил увредения-срвн.решение №903/03г. по г.д. №120/03 год., решение № 918/14.07.03 година по г.д. №120/03год. на V-то г.отд. на ВКС. За да отхвърли иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени от делинквента законни лихви върху присъденото и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че липсва уведомяване на застрахователя по смисъла на чл.11 ал.1 и ал.3 от Наредбата за задължително застраховане/Д.в.бр.9-1997г./-приложимият за спора подзаконов нормативен акт, обстоятелство което освобождавало застрахователят от задължението да заплаща присъдени лихви и съдебни разноски/ чл.18 т.6 и т.7 от цит. Наредба за задължително застраховане/. Съгласно чл.405 ТЗ/отм./ застрахователят отговаря за всички вреди/имуществени и неимуществени/, причинени от застрахования на трети лица. Логическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че в обема на гражданската отговорност на застрахователя се включва и отговорността за заплатените от застрахования/делинквента/ лихви. Предвид иерархията на нормативните актове разпоредбата на чл.18 т.6 и т.7 от Наредбата за задължително застраховане не следва да се прилагат в конкретния случай, тъй като противоречи на разпоредба от закон/ чл.405 ТЗ/. В конкретния случай е недопустимо привличане на застрахователя в производството по н.о.х.д. №336/05г. на СОС, обстоятелство което прави неприложим реда, установен в чл.406 ал.2 ТЗ/отм./ и чл.11 от Наредбата за задължително застраховане/Д.в.бр.9-1997г./отм./ Според константната практика на ВКС застрахователят ще отговаря при същите условия, както и застрахования пред увреденото лице, вкл. и за обезщетението за забавено изпълнение, каквато е лихвата от деня на увреждането-арг. от чл.84 ал.3 ЗЗД. Изложеното налага извода, че въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени от касатора законни лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода от 23.08.03 год. до 5.08.08 год. е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска в тази му част следва да бъде уважен ведно с направените съдебни разноски. Водим от горното ВКС-ТК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение от 11.06.09г. по г.д. №779/09г. на АС-г. София, в частта с която e отхвърлен иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 32 794 лв., представляваща платени законни лихви върху присъденото и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК”Л”АД-г. София да заплати на С. С. С. от г. София сумата 32 794 лв./тридесет и две хиляди седемстотин деветдесет и четири лива/, представляваща платени законни лихви върху присъденото и изплатено обезщетение за неимуществени вреди на законните наследници на Б. С. С. за периода 23.08.03 год. до 5.08.08 год., както и 4057.10 лв. съдебни разноски. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: