РЕШЕНИЕ N 289   София, 19 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни....................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева....................                                                                              Елена Авдева............................ при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 275/2009 година. Защитникът на подсъдимия Р. М. Г. е подал касационна жалба против въззивно решение № 69 от 9.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 24/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 11.11.2008 г. по н.о.х.д. № 2642/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13 състав. Единственото касационно основание, посочено в жалбата, е “съществено нарушение на процесуалните правила” по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1 НПК, допуснато от втората инстанция с отказа й в допълнително съдебно следствие да разпита свидетел, представен от защитата, за да признае, че е извършител на инкриминираното деяние, а не подсъдимият. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1, т. 1 НПК, установи следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият Р. М. Г. е признат за виновен в това, че на 06.01.2008 г., около 23.00 часа, в гр. С., ж.к. “Банишора”, ул. “., пред № 5, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 1021.38 лева от владението на С. Б. К. като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и зачитане на предварителното задържане от 24.07.2008 г. Подсъдимият е бил признат за виновен и наказан с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК след проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по реда на чл. 373, ал. 2 НПК. Основание за това е било направеното от него, съобразно чл. 371, т. 2 НПК, пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и отразената в определението по чл. 372, ал. 4 НПК преценка на първостепенния съд, че това самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства – писмени и гласни, като във връзка с авторството на деянието най-същественият факт е, че обвиняемият е бил категорично и без колебание разпознат от пострадалата. Законосъобразността на горепосочените процесуални действия не се оспорва в касационната жалба, а и по същество няма никакво основание за това. Единственият въпрос, който се поставя от защитника пред касационната инстанция е, че въззивният съд е отказал да уважи искането му да допусне като свидетел затворник, който бил споделил с подсъдимия, че е действителния извършител на грабежа. Развита е тезата, че така е било накърнено основното право на всеки обвинен в извършване на престъпление да представя и съответно изисква от съда събирането на изгодни за него доказателства (чл. 55, ал. 1 НПК). Поначало след като доказателствената съвкупност е достатъчна за изясняване на обективната истина по фактите, включени в предмета на доказване, въззивният съд не е длъжен да допусне нови свидетели (в този смисъл е разпоредбата на чл. 327, ал. 4 НПК). Нещо повече, при наличието на законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, втората инстанция също е била обвързана с фактите, изложени в обвинителния акт. Затова е била длъжна да отхвърли искането на защитника, което откровено е било насочено към оборване на признатите от подсъдимия констатации относно авторството на деянието. Подхождайки по този начин, въззивният съд е действал съобразно обвързващите предписания по тълкуване на процесуалния закон, дадени по т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. В настоящия случай обстоятелства или доказателства, неизвестни на съда, постановил определението по чл. 372, ал. 4 НПК, могат да са предмет на обсъждане само в извънредно производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 69 от 9.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 24/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 11.11.2008 г. по н.о.х.д. № 2642/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.