Р Е Ш Е Н И Е № 50055 София, 29.05.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав : Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар:Ангел Йорданов след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2018 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.П. К. касационна жалба, на ищците А. Е. С., П. Х. С. и Е. П. Х., срещу решение № 73 от 18.01.2022г. по възз.гр.д. № 4046/2020г. на САС.С него е допусната поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 223/15.03.3021г., досежно началния момент на законната лихва върху допълнително присъдените от въззивния съд обезщетения на А. Е. С. и на П. Х. С. в размери от по 20 000лв., като вместо неправилно посоченото от 01.05.2017г., да се счита от 03.08.2017г. В касационната жалба се поддържа, че формираната в мотивите на първоначалното въззивно решение воля на въззивния съд за началния момент на законната лихва върху допълнително присъдените на А. Е. С. и на П. Х. С. обезщетения от по 20 000лв., считано от 01.05.2017г., изцяло съответства на изразената в диспозитива на решението.Касаторите считат, че с извършената с обжалваното решение поправка е изразена от въззивния съд нова воля, която е напълно различна и в пълно отклонение от ясно изразената и формирана воля в първоначалното въззивно решение относно началния момент на законната лихва върху допълнително присъдените обезщетения от по 20 000лв.Наред с това поддържат, че обжалваното решение е и напълно немотивирано. Искането е за неговата отмяна и за присъждане на разноски в касационното производство. Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна ЗД „Евроинс“ АД. С определение № 50 114/22.02.2023г. обжалваното въззивно решение е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с решение № 321/26.09.2012г. по гр.д.№ 54/2012г. и решение № 39/30.06.2011г. по гр.д.№ 486/2009г., и двете на I г.о., по следните правни въпроси: 1.Поправянето на очевидна фактическа грешка може ли да представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда? 2. Представляват ли очевидни фактически грешки и могат ли да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките - ако са налични изобщо такива, които съдът е допуснал при формиране на своята воля? В откритото съдебно заседание пълномощникът на касаторите адв.П. К. поддържа касационната жалба.Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК за подаване на касационната жалба и за процесуално представителство. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Както е прието в решение № 321/26.09.2012г. по гр.д.№ 54/2012г., I г.о., явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението; Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите; Налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК; Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда; Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. В решение № 39/30.06.2011г. по гр.д. 486/2009г., I г.о., е прието, че очевидна фактическа грешка(ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото по този ред – чл.247 ГПК, не могат да се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля; Държим ли сметка за същността на ОФГ, важно е, че нейното поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда. В служебно известното решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009г., II т.о., е прието, че изискването за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е да има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт; Недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. В този смисъл следва да бъде даден следният отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт. По същество: В мотивите на решение № 223/15.03.2021г. по възз.гр.д.№ 4046/2020г. на САС е прието, че ЗД „Евроинс“ АД дължи на всеки един от А. С. и П. С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря К. при ПТП на 12.06.2016г. от по 170 000лв., поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваните части за отхвърляне на исковете за размерите над 150 000лв. до 170 000лв. и да се постанови друго за присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от по 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017г. Формирани са мотиви, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта за началния момент на законната лихва върху определените от застрахователя размери на обезщетенията на всеки А. С. и П. С. от по 70 000лв., като е прието, че върху тези главници законна лихва се дължи не 01.05.2017г., а от 03.08.2017г. По тези съображения е отменено решение № 2795/05.05.2020г. по гр.д.№ 9954/2017г. на СГС в частта за отхвърляне на исковете на А. С. и П. С. против ЗД „Евроинс“ АД за обезщетения за неимуществени вреди за размера от по 20 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено друго ( втория абзац на диспозитива) за осъждането на ЗД „Евроинс“ АД да заплати, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, на всеки един от А. С. и П. С. допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017г. до окончателното изплащане. Отменено е и решение № 2795/05.05.2020г. по гр.д.№ 9954/2017г. на СГС в частта, с която е присъдена законната лихва върху главниците за обезщетения за неимуществени вреди от по 70 000лв., дължими на всеки от А. С. и П. С., за периода 01.05.2017г.-03.08.2017г., и е постановено друго за отхвърляне на претенциите за законна лихва върху главниците от 70 000лв. за периода 01.05.2017г.-03.08.2017г. Сега обжалваното решение е постановено в инициираното служебно от въззивния съд производство по чл.247 ГПК.В мотивите му е посочено декларативно, че в диспозитива на постановеното по делото въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка относно началния момент на начисляване на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдените главници за обезщетения за неимуществени вреди, като вместо 08.03.2017г. е записано 01.05.2017г., която следва да се поправи.Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка във втория абзац на диспозитива на постановеното по делото решение № 223/15.03.2021г., като вместо 01.05.2017г. да се чете от 03.08.2017г. Настоящият състав намира, че, с оглед дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, даденото по тях от въззивния съд разрешение е неправилно. В настоящия случай, изводът на въззивния съд за наличие на очевидна фактическа грешка е процесуално незаконосъобразен, тъй като той не е мотивиран и обективно не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на въззивното решение и нейното външно отразяване в диспозитива. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено. С оглед на този резултат, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите по 600лв. направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция за подаване на касационната жалба и за процесуално представителство, доказани с представените договори за правна помощ. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: Р Е Ш И : Отменя решение № 73 от 18.01.2022г. по възз.гр.д. № 4046/2020г. на САС. Осъжда ЗД „Евроинс“ АД да заплати на всеки от А. С. и П. С. по 600лв.(шестстотин лева)разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: