Решение по т.д. №645-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София,11.12.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 .11. , две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №645/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. З., Е. С. З., Е. А. З. и А. С. З. срещу решение №1085 от 30.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №118/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.05.2015 г. по гр.д. № 2143/2014 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 18.08.2012 г. на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец за разликите както следва: от по 20 000 лева до 40 000 лева –за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева –за сина на загиналия, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските пред ВКС в съответната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на КЖ. С определение №400 от 16.06.2017 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди за разликите между присъдените размери: от по 20 000 лева до 40 000 лева –за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева –за сина на загиналия е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 18.08.2012 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] Ф. Н. Я. е причинена смъртта на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец в качеството му на водач на мотоциклет „К.”.Налице е влязла в сила осъдителна присъда за извършеното от страна на Я. деяние по н.о.х.д. № 198/13 на ОС-Разград за престъпление по чл.343 ал.1,б. „в“ във връзка с чл.342 ал.1 НК. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид близките лични отношения на загиналия с неговите родители,син и съпруга и сравнително младата възраст на същия-41 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец до следните суми: от по 60 000 лева- за всеки от първите трима и 90 000 лева –за четвъртия ищец-син на загиналия. Съдът е редуцирал обезщетението до размерите от по 20 000 лева-за първите и 30 000 лева за последния , с оглед на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение на водача на мотоциклета с несъобразена скорост-142 км./ч. при разрешени 50 км./ч. в населено място и с оглед данните от заключението на А., според която при движение с позволената максимална скорост, ударът е могъл да бъде избегнат. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отразил в достатъчна степен тежката психическа травма, която представлява внезапната загуба на близък роднина, съответно: син, съпруг и баща и как същата се отразява на последните, за което са събрани гласни доказателства в първата инстанция/ показанията на свидетеля П. относно грижите, които загиналият е полагал за възрастните си трудно подвижни родители и за съпругата и сина си, както и колко трагично е била възприета смъртта на бащата от страна на последния. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за сина на пострадалия следва да се приеме в размер на 120 000 лева/ исковете са предявени като частични в размер на по 100 000 лева за всеки от общо-по 150 000 лева/, а на останалите – от по 90 000 лева, като тези суми следва да се редуцират с по 2/3 всяка, с оглед обема на съпричиняване, изразяващ се в движение с близо три пъти по-висока от позволената скорост, т.е в размери от по: 30 000 лева за ищците:баща, майка и съпруга и за 40 000 лева-за сина или с още по 10 000 лева за всеки от тях. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи исковете по чл.226 КЗ-отм. в посочените размери като присъди в полза на всеки един от ищците по още 10 000 лева. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от исковете в размер на 1600 лева, както и възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на сумата от 600 лева на адвокат |Д. Й. от САК за изготвяне на КЖ с основания за допускане на касационно обжалване, определено по чл. 9 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения. Съобразно изхода по спора следва да се отмени и обжалваното въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска и същите да се определят ,в съответствие с крайния резултат по спора. По делото са налице доказателства за направени от страна на ответника разноски пред инстанциите по същество, представляващи 220 лева- внесено възнаграждение на вещо лице и свидетел при призоваване. Същите следва също да се присъдят в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска/ предявен за 4 х 100 000 лева, отхвърлен съотв за 3х 70 000 и 1х 60 000 лева/ - в размер на 148,50 лева. В полза на ответника, с оглед процесуалното му представляване от юрисконсулт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева-общо/по 300 за всяка инстанция/, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в ред. ДВ бр.8/2017 г. от 24.01.2017 г., която, като процесуална норма, се прилага и за заварени производства. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1085 от 30.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №118/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.05.2015 г. по гр.д. № 2143/2014 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец на 18.08.2012 г. за разликите както следва: от по 20 000 лева до 30 000 лева –за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева –за сина на загиналия, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на А. С. З. ЕГН: [ЕГН], Е. С. З. [ЕГН] и Е. А. З. ЕГН: [ЕГН], съответно баща, майка и съпруга на починалия при ПТП на С. А. З. на 41 г. още по 10 000 лева, както и на А. С. З. ЕГН: [ЕГН] още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 18.08.2012 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА А. С. З. ЕГН: [ЕГН], Е. С. З. [ЕГН] и Е. А. З. ЕГН: [ЕГН] и А. С. З. ЕГН: [ЕГН] да заплатят на [фирма]-София сумата от 148,50 лева-разноски общо пред двете предходни инстанции, както и 600 лева-общо юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в ред. ДВ бр.8/2017 г. от 24.01.2017 г.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1600 лева, както и сумата от 600 лева на адвокат |Д. Й. от САК–възнаграждение за изготвяне на КЖ с основания за допускане на касационно обжалване на основание чл.38 ал.2 ЗАдв, определено по чл. 9 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.