Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
гр. София, 03 февруари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора.....................Тома КОМОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1914 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Г. В. Р., за възобновяване на нохд № 1775/11г. на районен съд гр. Благоевград и внохд № 576/12 г. на окръжен съд гр. Благоевград. В искането са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Настоява се за възобновяване на делото, като алтернативно се предлага оправдаване на осъдения; връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК. Като нарушение на материалния закон се посочва осъждането на Р. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, което според осъдения не е осъществено от обективна и субективна страна, а са налице гражданско правни отношения. Излагат се съображения, че съдът не е изследвал обективно и всестранно обстоятелствата по делото и не е подложил на анализ събраните доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Явната несправедливост на наказанието според подалия искането, се изразява в осъждането на лице, което не е извършило престъпление и в отказ да се приложи чл.55 от НК.
В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от защитника на осъдения - адв.Д. с настояване за оправдаване на Г. Р. или връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че законът е приложен правилно, предвид осъществяване от осъдения от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Дава становище, че липсват съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е справедливо.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 9118 от 19.11.2012г., постановена по нохд № 1775/11г. на районен съд гр. Благоевград, Г. В. Р. бил признат за виновен в това, че на неустановени дати през лятото на 2006 г. при три проведени срещи в района на бензиностанция О., находяща се на [улица]в ..... и след телефонен разговор, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у К. Д. Д. заблуждение, че ще му закупи лек автомобил “ ......” от Германия и ще го достави в България, като с това причинил на К. Д. Д. имуществена вреда в размер на 4000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда Г. Р. бил осъден да заплати на гражданския ищец К. Д. Д. сумата в размер на 4000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от месец август 2006 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдата била обжалвана от защитника на Р. – адв. Д. с искане за оправдаване на подсъдимия. С решение № 1441 от 12.04.2013г., постановено по внохд № 576/12 г., на окръжен съд гр. Благоевград, присъдата била отменена в гражданско - осъдителната част и производството по гражданския иск било прекратено, а в останалата част била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Не е налице нарушение на принципа на чл.14 от НПК, за каквото се твърди в искането. При разглеждане на делото в първата инстанция са били събрани всички относими към изясняване на предмета на доказване доказателства. Такова е било и становището на страните, които преди приключване на съдебното следствие не са направили искане за събиране на други доказателства. Доказателствени искания не са били направени от осъдения и неговата защита и пред въззивния съд. Не отговаря на действителното положение и твърдението за липса на анализ на доказателствения материал. В мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища са обсъдени показанията на разпитаните свидетели – очевидци при проведените срещи между осъдения и пострадалия, както и показанията на допуснатия по искане на защитата свидетел М.. И в двата съдебни акта са изложени съображения поради които показанията на последния свидетел не са били кредитирани. В този смисъл липсва допуснато нарушение на процесуални правила от двете инстанционни съдилища.
Неоснователно на следващо място е и оплакването за нарушение на закона. Според приетите за установени от съдилищата факти, осъденият Р. се е ангажирал да достави на св. Д. лек автомобил от Германия, като му предоставил и снимки между които да избере желания модел автомобил. След получаването на капаро от 4000 лв. осъденият не изпълнил задължението си, не върнал парите на свидетеля и престанал да отговаря на мобилния си телефон. За да приемат от обективна страна, че осъденият не е имал намерение и възможност да изпълни договорката, съдилищата са взели предвид наличните доказателства, че Р. не е имал доходи и имущество, сочещо на осъществяване на търговска дейност, а за периода 2006г. – 25.07.2007г. не е пътувал в чужбина. Въвеждането в заблуждение на пострадалия, че ще му бъде доставен лек автомобил, без деецът да има намерение и възможност за изпълнението на договора, от което е последвала имотна вреда за пострадалия, сочи на осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. С приемането на тази квалификация съдилищата са приложили правилно закона.
Относно явната несправедливост на наказанието не се излагат конкретни аргументи, като се твърди, че неоснователно не е приложена нормата на чл.55 от НК. При реализиране на наказателната отговорност са били съответно отчетени значението и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като на осъдения е наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Не е налице основание за допълнително смекчаване на отговорността на осъдения.
Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Р. за възобновяване на нохд № 1775/11г. на районен съд гр. Благоевград и внохд № 576/12 г. на окръжен съд гр. Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :