Р е ш е н и е                                                         № 375                                         София, 30 юни 2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                      ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА       при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д№ 346/2010 год.       Производството по н.д. № 346/2010 год. на Върховния касационен съд, Ш-то н.о. е образувано по реда на гл. XXXIII НПК по искане от осъдения А. Н. С. за възобновяване на нохд № 4471/2008 год. по описа на Районен съд-Варна и изменяване на постановената по него присъда и на решение № 117 от 08.04.2010 год. по внохд № 144/2010 год. на ОС-Варна, с което тя е потвърдена. Излагат се съображения за явна несправедливост на наказанието-основание за възобновяване и изменяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В тази връзка се навежда доводът, че при индивидуализиране на наказанието не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява, с изричното му изявление в тази насока в разписката за получената от него призовка. Защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение, като наказанието на С. се определи по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и се намали по размер. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 15 от 21.01.2010 година по нохд № 4471/2008 година Варненският районен съд е признал подсъдимия А. Н. С. за виновен в това, че на 11.06.2008 година в град В. при условията на опасен рецидив чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи-мобилен телефон „Сименс C110", газов пистолет м."Адлер -9мм и200 мл. Домашна ракия на обща стойност 64.15лв. от владението на Р. Д. Радев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като е определен първоначален „Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие-затвор. На основание чл. 59 от НК от наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С решение № 117 от 08.04.2010 год. по внохд № 144/2010 год. на ОС-Варна, присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Единственият довод който се прави с искането за възобновяване-явна несправедливост на наказанието, се аргументира с не отчитане в достатъчна степен на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства. Оплакването е неоснователно. За да е налице явна несправедливост на наказанието - основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК, е необходимо то да е наложено в такъв размер, който очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 от НК. Такова очевидно несъответствие в случая не е налице, тъй като определеното наказание от три години лишаване от свобода е при минимума предвиден за престъплението. Правилно предшествуващите съдебни инстанции са преценили всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. С. е осъждан многократно на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, като част от тях са вън от определящите квалификацията на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,б."б" отНК. В достатъчна степен е отчетена относителната тежест на смекчаващите обстоятелства, като няма такива, които да не са взети предвид от съдилищата и да дават основание за налагане на наказанието под предвидения минимум. Осъденият е личност със завишена степен на обществена опасност, с лоши характеристични данни. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че извършените от него престъпления са все насочени срещу собствеността на гражданите и на тяхното имущество. Очевидно е, че за поправянето му е наложително изтърпяване на едно по-сериозно по размер наказание, каквото настоящият състав намира определеното с атакуваните съдебни актове. По вид, размер и начин на изтърпяване, определеното на осъдения наказание не е явно несправедливо, като не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Изложените в тази насока съображения от въззивния състав се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. С. за възобновяване на нохд № 4471/2008 год. по описа на Районен съд-Варна и изменяване на постановената по него присъда и на решение № 17 от 08.04.2010 год. по внохд № 144/2010 год. на ОС-Варна, с което тя е потвърдена. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: