Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 31.03.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5211 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. П. П., К. П. П. и Я. С. П., всички от [населено място], приподписана от адв. К., срещу въззивното решение № 340 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 412/2015 год. на Хасковския окръжен съд. С него въззивният съд е отменил решение № 141 от 15.04.2015 год. по гр. д. № 221/2014 год. на Димитровградския районен съд, с което по реда на чл. 250 ГПК е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск на Л. М. Т. срещу Я. С. П., П. П. П. и К. П. П., наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. К. П., за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство на ¼ ид. ч. от описаните земеделски земи и за отмяна на нот. акт № 47/2013 год. до този размер, като вместо това е признал за установено между страните, че Л. М. Т. е собственик на ¼ ид. ч. от описаните десет земеделски имота в землището на [населено място], област Х.. Със същото решение въззивният съд е отменил и решение № 452 от 3.12.2014 год. по гр. д. № 221/2014 год. на Димитровградския районен съд в частта, в която предявеният от Л. М. Т. срещу Я. С. П., П. П. П. и К. П. П., наследници на починалия в хода на производството първоначален ответник П. К. П., иск за делба на част от земеделските земи е бил отхвърлен и вместо това е постановил друго, с което е допуснал съдебна делба между страните на земеделските имоти, с изключение нивата от 1.2 дка в м. „И.”, имот № 106013 и нивата от 3 дка в същата местност, имот № 106011 в землището на [населено място], в която отхвърлителна част е потвърдил първоинстанционното решение. Определени са и квотите на страните: за Л. Т. – ½ ид. ч., за касаторите – по 1/6 ид. ч. за всеки от тях и в тежест на последните са възложени направените разноски по делото. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при определяне квотите и молят същото да бъде отменено. Претендират присъждане на направените разноски. Ответницата по касационната жалба Л. М. Т. не е взела становище по нея. С определение № 436 от 30.11.2015 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба за проверка на допустимостта му с оглед несъответствието между петитума на исковата молба за делба на наследствените имоти при посочените от ищцата квоти и произнасянето на съда по този въпрос, съгласно правомощието на касационната инстанция в хипотезата на т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Безспорно е по делото, че бивш собственик на земеделските земи, предмет на спора, е бил общият на страните наследодател К. К., починал на 13.09.73 год. С решения от 1999 год. на ОбСЗ-гр. Д. на наследниците му са възстановени в стари реални граници и с план за земеразделяне описаните в исковата молба имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]. Страните по делото са наследници на бившия собственик, касаторите като наследници по закон на починалия в хода на производството негов син П. К. П., а ищцата Л. Т. като наследник на Г. М. М., починала на 8.11.2004 год. Последната е дъщеря на К. К., преживяла съпруга на К. К., от предходен неин брак, и едноутробна сестра на П. П.. Поради това и след смъртта на К. К. получената по наследство от съпруга й ½ ид. ч. /негови наследници са тя и сина му П. П./ се наследяват по равно от двете й деца – Г. М. и П. П., т. е. по ¼ ид. ч. за всеки от наследството на тяхната майка. Именно тази ¼ ид. ч. на Г. М. е преминала по наследство към дъщеря й Л. Т., тя е предмет на исковата претенция на същата по установителния иск за собственост с оглед снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за същата, както и на иска за делба на процесните земеделски имоти, видно от изложените съображения в уточнителната молба от 4.04.2014 год. и исковата молба от същата дата по предявения инцидентен установителен иск за собственост. За да уважи инцидентния установителен иск за собственост в заявения му размер, въззивният съд приел, че ответникът не е установил упражняване на фактическа власт върху наследствената част на ищцата, нито е обективирал спрямо нея намерението си да владее същата за себе си, напротив, налице са доказателства по делото, опровергаващи констатациите в нотариалния акт, с който се е снабдил – два договора за наем на имотите от 2011 год. и 2012 год., сключени от ищцата и трето лице. Поради това и позовавайки се на разясненията по ТР 11/2013 год.по т. д. № 11/2012 год. и на ТР № 1/2012 год., двете на ОСГК на ВКС, уважил установителния иск на ищцата до заявения от нея размер ¼ ид. ч. Въпреки неправилното приложение на разпоредбите на чл. 9 и чл. 5 ЗН в изложените съображения на въззивния съд относно размера на наследствената част на ищцата, получена след смъртта на нейната майка, като краен резултат въззивното решение е правилно – изводите съответстват на постановките в посочените тълкувателни решения относно наследяване на имоти, собствеността върху които се възстановява след като наследството е било открито, т. н. “новооткрито наследство”, придобиването по давност на частите на другите наследници, необходимостта от установяване на действия, манифестиращи промяна на намерението на наследника, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите идеални части. Изводът на въззивния съд е правилен и обоснован от събраните по делото писмени доказателства, установяващи наследственото правоприемство и липсата на факти, установяващи придобивна давност за частта на ищцата, предмет на нотариалния акт, с който се е снабдил ответникът. Неоснователно е оплакването на касаторите в касационната им жалба относно оспорване на представените наемни договори, сключени от ищцата, както и позоваването им на представените към жалбата писмени доказателства,тъй като същото е преклудирано, съгласно чл. 133 ГПК. Затова и въззивното решение в тази му част следва да се потвърди, макар и по различни съображения относно притежаваната от ищцата наследствена част. В частта относно делбата на описаните земеделски земи, произнасянето на въззивния съд, макар и да е извън претендираната от ищцата наследствена част, обосновало и основанието за допускане на касационното обжалване на решението, всъщност е обусловено от допуснатото нарушение на материалния закон при определяне на квотите в съсобствеността. Затова и в частта относно квотите на страните то следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се определят същите както следва: ¼ за ищцата и ¾ ид. ч. общо за касаторите, а в останалата част по допускане на делбата - се потвърди. С оглед този изход на делото на касаторите следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част по единия от предявените искове, предмет на касационната им жалба, равняващи се на сумата 85 лв. /общо разноски за адв. възнаграждение 600 лв.+ платени държавни такси общо 80 лв./. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 340 от 20.07.2015 год. по гр. д. № 412/2015 год. на Хасковския окръжен съд само в частта му относно определените квоти при допускане на делбата и вместо това: ПОСТАНОВЯВА делбата да се извърши при квоти: за Л. М. Т. – ¼ ид. ч. и за Я. С. П., П. П. П. и К. П. П. – общо ¾ ид. ч. ПОТВЪРЖДАВА горното решение в останалите му обжалвани части. Осъжда Л. М. Т. от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 12 да заплати общо на Я. С. П., П. П. П. и К. П. П. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ап. 2 направените разноски в настоящето производство съразмерно на уважената част в размер на 85 лв. /осемдесет и пет лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.