Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 26.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 554/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдената В. Б. П. от гр. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 169/2007 г., на районен съд гр. Петрич. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен и алтернативно: подсъдимата оправдана или делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 389/08.04.2011 г., Петричкият районен съд, е признал подс. В. Б. П., за виновна в извършено през 2001 г. в гр. П. престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК я е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдил е направените разноски. С решение № 376/01.12.2011 г., постановено по внохд № 375/2011 г., Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод по същество се свеждат до твърденията за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка и от там, че подсъдимата незаконосъобразно е била осъдена за престъплението, за което е била обвинена. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебният акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. В. П. са изцяло подкрепени от показанията на св. А. Я., Л., Д. и П., Л. в посочената част, обясненията на подс. П. за положения подпис върху удостоверенията, от приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, от детайлно обсъдените експертни заключения. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това се явява и законосъобразен извода, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 311, ал. 1 НК. Приложен е правилно законът, които е трябвало да бъдат приложен. През инкриминираният период – 2001 г., подсъдимата в качеството си на длъжностно лице – старши специалист в общинска администрация Петрич, в кръга на службата си е съставила официален документ – удостоверение, в който удостоверила неверни обстоятелства, подробно описани в мотивите и диспозитива на присъдата, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства. Изводите за виновността й в осъществяване от обективна и субективна страна, на състава на посоченото престъпление, се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото, при спазване на изискването по чл. 303, ал. 2 НПК. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи тези им изводи. Обратно, събраните по делото такива, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че тази подсъдима е автор на инкриминираното с обвинението деяние. Посочените в искането възражения по този довод, са напълно идентични с поддържаните и пред предходните съдилища. Същите в мотивите си подробно и задълбочено са се занимали с тях, като са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства защо не ги възприемат, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция по реда на посоченото производство, поради което не се налага да бъдат преповтаряни. Правилно е било прието, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението, поради което и законосъобразно е бил осъдена за това. Съставът на Върховния касационен съд, сезиран по реда на чл. 419 и следващите НПК, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда по това обвинение. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, за нарушени процесуални права на осъдената П., поради необсъждане на всички направени доводи. Настоящата инстанция счита тези възражения за неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които да са ограничили правата на осъдената П.. За да са налице такива е необходимо инстанционните съдилища да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, обсъдил е направените възражения и вътрешното му убеждение е било изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като решението му не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдената, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. П., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, на които обосновано е дадена вяра, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъдена за това. От своя страна възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да приеме направените възражения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна, за основателни. Понеже и въззивният съд е изпълнил и задълженията си по НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка, такава каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Само когато постановява нова присъда, следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. Както бе посочено по-горе, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са били подробни съображения, обсъдени са били направените възражения във въззивната жалба. В тази връзка е била обсъдена обстойно позицията й и нейната защита, като са изложени убедителни съображения защо не се възприема. С оглед на изложеното и това основание за възобновяване се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано. С оглед на всичко изложено, направеното искане за възобновяване на наказателното производство по посоченото наказателно дело, като изцяло неоснователно следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Б. П. от гр.П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 169/2007 г., на Петричкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: