Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 18 март 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 775 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Х. В. Г., депозирана чрез защитата, срещу решение на Софийски апелативен съд № 118 от 13.04.20 г, по ВНОХД № 69/20, с което е изменена присъда на Благоевградски окръжен съд № 4764 от 4.11.2019 г, по НОХД № 706/18, като жалбоподателката е оправдана по обвинението да е допуснала нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, наложените й наказания са намалени, като „лишаването от свобода“ е сведено до размер от шест месеца, а „лишаването от право да управлява МПС“, до една година, отменено е приложението на чл. 59 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че на 19.08.2015 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушила чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на И. А. В., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от две години, със зачитане на времето, през което е била лишена от това право по административен ред. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: При решаване на казуса не е взето предвид, че, макар и жалбоподателката да не е спряла преди кръстовището, тя е огледала пресечния път, видяла е от дясно светлини в далечината и е продължила движението си, със субективното усещане, че приближаващото превозно средство не я застрашава. Не са съобразени изводите на вещите лица, изработили АТЕ-зи, при решаване на въпроса относно момента на възникване на опасността за движението и възможността на подсъдимата да предвиди действията на моториста, движещ се по пътя без предимство. Не е даден отговор на възраженията на защитата, че подсъдимата не е могла да предотврати удара, което е обусловило неправилност и на изразеното от съда становище относно съставомерността на деянието. Не е интерпретиран експертният извод, изведен от вещото лице К., че, когато моторът на пострадалия е пресякъл стоп-линията на кръстовището, автомобилът на подсъдимата е отстоял на разстояние 7,74 м от мястото на удара, което означава, че ударът е настъпил в опасната й зона. Не може да бъде споделено становището на съда, че жалбоподателката е била длъжна да се съобрази с приближаващия кръстовището моторист, като за целта е следвало да предвиди, че той ще наруши правилата за движение. Допуснато е нарушение на материалния закон, тъй като деянието не съставлява престъпление, а попада в обсега на случайното деяние по чл. 15 НК. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателката да бъде оправдана от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата се присъединява към становището на своя защитник. Повереникът на частните обвинители А. Ж. В., Ж. И. В. и Д. А. В., изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение. Частните обвинители В. не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е приел, че, преди да навлезе в кръстовището, подсъдимата е следвало да съобрази поведението си с приближаващия кръстовището моторист / пострадалия /, но не е посочил кое правило за поведение я е задължавало да стори това, който въпрос е поставен от защитата и не е получил отговор. В обжалваното решение не са изложени съображения защо съдът приема, че опасността за движението е възникнала от момента, в който моторът, управляван от пострадалия, е приближавал кръстовището, а не от момента, в който е пресякъл стоп-линията, който въпрос също е поставен от защитата и е следвало да получи надлежен отговор. На следващо място, не е обсъден довода, че ударът е бил непредотвратим от момента, в който моторът на пострадалия е пресякъл стоп-линията на кръстовището, като липсват съображения на съда защо не счита, че този момент е релевантен за възникване на опасността за движението, а оттам, и за изхода на делото. Липсва обсъждане и на въпроса: имала ли е задължение подсъдимата да предвиди евентуалното неправомерно поведение на пострадалия като участник в движението и ако е имала такова, кое е то. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателката е приближавала кръстовище, образувано от път с предимство, и пресечен път, по който се е движил пострадалия, който е имал задължение да я пропусне, но не е изложил съображения относно нормативно изискуемото поведение на двамата водачи при тази пътна ситуация, в аспекта на визираното от закона право за преминаване през кръстовището, предоставено на водача, който се движи по пътя с предимство. Съдебната практика е изяснила кой момент се приема за релевантен за възникване на опасността при аналогична пътна обстановка / Решение № 522 от 6.10.1983 г по н. д. № 441/1983 г на ВС, III НО, Решение № 322 от 20.06.2011 г, по н. д. № 1602/11, ВКС, III НО, Решение № 105 от 25.05.2018 г, по н. д. № 272/18, ВКС, I НО /, но в обжалваното решение не се съдържа аргументация на съда дали счита, че тази практика е приложима към конкретния случай и ако не е, по какви съображения. На следващо място, САС е отбелязал, че подсъдимата е имала обективна възможност да възприеме приближаващия кръстовището моторист / пострадалия / и да съобрази поведението си с него, за да избегне удара, което е предполагало да предприеме намаляване на скоростта и спиране, а в същото време, е приел, че подсъдимата не е нарушила чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, визиращ такова задължение, а е допуснала нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДП. Липсата на отговор на съществени въпроси, поставени от защитата, имащи значение за изхода на делото, както и наличието на противоречие в становището на съда относно същността на допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение, изразено в това, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДП е аргументирано със съдържанието на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, за което подсъдимата е оправдана от въззивната инстанция, представлява съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, предполагащо отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. При този изход на делото не могат да бъдат обсъдени доводите, касаещи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция тези доводи следва да бъдат съобразени при решаване на казуса. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 118 от 13.04.2020 г, по ВНОХД № 69/20. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: