Р Е Ш Е Н И Е № 570 София,20.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 6 декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 566/2010 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Р. Николов Чилев, понастоящем в затвора [населено място], за възобновяване на нохд № 695/2009 г., на П. районен съд. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и че е необоснован. Искането е за неговата отмяна и оправдаването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 617/20.10.2009 г., Пернишкият районен съд, 4-ти наказателен състав, е признал подс. Р. Н. Ч., за виновен в извършено на 10.10.2007 г., в гр. София, престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при „строг” режим в затвор, както и на „обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред сградата на кметството в [населено място]. С решение № 22/24.03.2010 г., постановено по внохд № 445/2009 г., Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил посочената присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. По същество, изхождайки се от допълнението към искането се твърди, че е било нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е било обърнато внимание на направени от него искания. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Р. Ч., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо, съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Вътрешното им убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник на осъдения, възможност да прави искания и устни изложения по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Съдилищата са изпълнили процесуалните си задължения, за пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Ч., съдилищата са анализирали подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, на които с основание е дадена пълна вяра, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които са установили точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като са установили по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Затова, той не предвижда необосноваността като основание за възобновяване на наказателно дело. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, съдилищата не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Те не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. В изпълнение на задълженията си по чл. 115, 303, 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, що се касае до неговите обяснения, съдът правилно ги е отхвърлил като неправдоподобни и от там и поддържаната от него версия. В тази част, подробните и логически издържани съображения в мотивите на съдилищата, не се нуждаят от възпроизвеждане в детайли. След като са установили по несъмнен начин, че на 10.10.2007 г., подсъдимият Р. Чилев, в [населено място], пред надлежен орган на властта – Г. прокурор на Република България, е набедил А. И. Р. – следовател в 05 териториално отделение на ССС, в длъжностно престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, като е знаел, че е невинна, правилно и законосъобразно са приели, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Конкретните възражения, че не е било обърнато внимание на направени искания, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Видно от съдебния протокол – 08.09.2009 г., на П. районен съд, същият се е произнесъл с мотивирано определение относно допускането до разпит на св. Аспарухов, от които в последствие защитата и подсъдимия са се отказали. А с въззивната жалба и в съдебно заседание пред П. окръжен съд, не са правени нови искания по доказателствата. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретни възражения се споделят и от настоящият състав на ВКС, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно са били приети за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани. По довода за нарушение на закона: И това релевирано основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за необоснован и незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил е престъплението. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция в случая, следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон, както бе посочено и по – горе, не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. При приетите за установени от инстанциите фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Чилев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК, е законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите Р. и Методиева, на които с основание е дадено пълна вяра, от приложените по делото писмени доказателства подробно изброени в мотивите към съдебните актове, от експертното заключение. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Наличните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК и точно е посочено защо не се дава вяра на първите, а се приемат като защитна позиция. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от предходните съдилища, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК, са напълно законосъобразни. Както правилно е посочено в мотивите, налице са всички обективни и субективни признаци на престъплението. В подадената от подс. Ч. жалба до Главния прокурор – надлежен орган на властта, на 01.10.2007 г., приложена по делото, се съдържат фактически обстоятелства уличаващи св. Р. – следовател в 05 ТО на ССлС, в престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, като подсъдимият е знаел, че тя е невинна. Последното точно е изведено след анализа и преценката на данните по делото за цялостното му поведение, за резултатите от проверката на ВКП по образуваната преписка 19115/2006 г. на инспектората, от писма № 5263/19.10.2007 г. и 5822/15.09.2009 г., на ГДИН – Софийски затвор. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните пред инстанционните съдилища. Същите в мотивите си, подробно и задълбочено са се занимали с тях и са изложили убедителни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприемат, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че свидетелката М. М., в качеството си на служебен защитник, е присъствала през цялото време, на всички срещи между осъдения Ч. и св. Р., по повод воденото разследване, която е категорична по тези факти, както й с твърдението си, че следователят – св. Р., не е правила каквото и да е било изявление свързано с искане от Ч. на парична сума по време на тези срещи. Точно са били обсъдени и преценени писмените доказателства – писма №№ 1563/19.10.2007 г., представено от подсъдимия тогава Ч. и 5822/15.09.2009 г., двете ГДИН – З. София, като законосъобразно е било прието, че по същество няма никакви противоречия между тях, тъй като и двете отговорят, че няма данни адвокат М. М. да е посещавала като служебен защитник Р. Ч., като първото от тях обяснява и коя е причината за липсата на такива. Следователно, не е могло да бъде направен друг извод освен този, че подс. Чилев е извършил инкриминираното деяние. Съставът ва Върховният касационен съд, по реда на посоченото производство, изцяло възприема изводите на съдилищата, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация приета от съдилищата – напълно законосъобразна. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на закона и искането за оневиняване, като неоснователни следва да бъде отхвърлени. По довода за необоснованост на съдебните актове: Въпросите за необосноваността на съдебните актове, както бе посочено и по – горе в мотивите, не са включени в основанията за възобновяване – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 НПК и няма законно основание да бъдат обсъждани доводи в тази насока. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Н. Ч., понастоящем в затвора [населено място], за възобновяване на нохд № 695/2009 г., на Пернишкия районен съд, 4-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: